Фердинанд: Нашето дело е право, велико и свято
На 5 октомври 1912 година цар Фердинанд I Български насочва към народа си манифест за оповестяване на война на Турция, останала в историята ни като Първата Балканска война. Нека през днешния ден, на Гергьовден - празника на Българската войска, чийто исторически път е посипан с великолепие и бойна популярност, да си напомним за смутните години, бушували по нашите земи и лишили живота на хиляди български воини, защитавали с достойнството и живота си свободата на България и правото й да бъде самостоятелна страна.
Българи,В продължение на 25-годишното ми царуване, аз съм дирил постоянно в мирна културна работа напредъка, щастието и славата на България. И в тази посока аз желаех да върви непрекъснато българският народ. Провидението обаче е съдило инак. Настана миг, когато българското племе е извикано да напусне благодатта на мира и да прибегне към оръжието за реализиране на една велика задача.Отвъд Рила и Родопите наши братя по кръв и по религия не бяха честити и до през днешния ден, тридесет и пет години след нашето избавление, да се снабдят със удовлетворителен човешки живот.Всички старания, направени за достигането на тази цел както от Великите сили, по този начин и от българските държавни управления не сътвориха условия, при които тия християни да се радват на човешки права и свободи.Сълзите на балканския плебей, воплите на милионно християнско население не можаха да не покъртят нашите сърца, сърцата на техни еднородци и едноверци, които изискуем независимост и кротичък живот на една велика християнска освободителка.И българския народ си спомни пророческото слово на Царя-Освободителя: „ Святото дело би трябвало да се докара до край “.
Нашето миролюбие се изчерпа… За да помогнем на угнетеното християнско население в Турция, никакво друго средство не ни остана, с изключение на да се обърнем към оръжието. Само с това средство ние виждаме, че ще можем да му спечелим протекция на живота и парцела. Анархията в Турско заплаши и нашия държавен живот. След кланетата в Щип и Кочани наместо да се даде на страдалците права и задоволство, каквито ние поискахме, турското държавно управление заповяда готовност на своите въоръжени сили. Така се извика на тежко тестване нашето дълготърпение.Хуманните християнски усеща, свещеният дълг да се оказва помощ на братя, когато ги заплашва изтребване, достойнството и достолепието на България ми постановиха повелителния дълг да повикам под знамената квалифицираните за защита на Отечеството синове.Нашето дело е право, велико и свято. Със смирено очакване в закрилата и помощта на Всевишния прогласявам на българския народ, че войната за човешки права на християните в Турция е оповестена.
Повелявам на храбрата българска армия да навлезе в турските лимити! Редом и вкупом с нас ще водят война срещу общия противник за същата цел войските на сдружените с България балкански страни: Сърбия, Гърция и Черна гора. И в тая битка на кръста срещу полумесеца, на свободата против тиранията, ние ще имаме благосклонностите на всички ония, които обичат правдата и напредъка. Силен с тия благосклонности, дано юначният български боец си спомни геройските каузи на своите татковци и предци и доблестта на своите учители – руси освободители, инека лети от победа към победа.
Напред! Бог да е с нас!
Издаден в ст[олица] София на 5 октомври 1912 годинаНа първообразното със личната на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЦАРЯ ръка написано:Фердинанд.
Подписали:Председател на Министерския съвет, министър на външните работи и на изповеданията: Ив. Ев. ГешовМинистър на вътрешните работи и националното здраве: Ал. ЛюдскановМинистър на националното просвещение: Ив. ПеевМинистър на финансите: Т. ТеодоровМинистър на правораздаването: П. АбрашевМинистър на войната, генерал-лейтенант: Н. НикифоровМинистър на търговията, индустрията и труда: Хр.ТодоровМинистър на земеделието и държавните парцели: Д. ХристовМинистър на публичните здания, пътищата и благоустройството: Д. М. ЯбланскиМинистър на железниците, пощите и телеграфите: А. Франгя
Източник
Българи,В продължение на 25-годишното ми царуване, аз съм дирил постоянно в мирна културна работа напредъка, щастието и славата на България. И в тази посока аз желаех да върви непрекъснато българският народ. Провидението обаче е съдило инак. Настана миг, когато българското племе е извикано да напусне благодатта на мира и да прибегне към оръжието за реализиране на една велика задача.Отвъд Рила и Родопите наши братя по кръв и по религия не бяха честити и до през днешния ден, тридесет и пет години след нашето избавление, да се снабдят със удовлетворителен човешки живот.Всички старания, направени за достигането на тази цел както от Великите сили, по този начин и от българските държавни управления не сътвориха условия, при които тия християни да се радват на човешки права и свободи.Сълзите на балканския плебей, воплите на милионно християнско население не можаха да не покъртят нашите сърца, сърцата на техни еднородци и едноверци, които изискуем независимост и кротичък живот на една велика християнска освободителка.И българския народ си спомни пророческото слово на Царя-Освободителя: „ Святото дело би трябвало да се докара до край “.
Нашето миролюбие се изчерпа… За да помогнем на угнетеното християнско население в Турция, никакво друго средство не ни остана, с изключение на да се обърнем към оръжието. Само с това средство ние виждаме, че ще можем да му спечелим протекция на живота и парцела. Анархията в Турско заплаши и нашия държавен живот. След кланетата в Щип и Кочани наместо да се даде на страдалците права и задоволство, каквито ние поискахме, турското държавно управление заповяда готовност на своите въоръжени сили. Така се извика на тежко тестване нашето дълготърпение.Хуманните християнски усеща, свещеният дълг да се оказва помощ на братя, когато ги заплашва изтребване, достойнството и достолепието на България ми постановиха повелителния дълг да повикам под знамената квалифицираните за защита на Отечеството синове.Нашето дело е право, велико и свято. Със смирено очакване в закрилата и помощта на Всевишния прогласявам на българския народ, че войната за човешки права на християните в Турция е оповестена.
Повелявам на храбрата българска армия да навлезе в турските лимити! Редом и вкупом с нас ще водят война срещу общия противник за същата цел войските на сдружените с България балкански страни: Сърбия, Гърция и Черна гора. И в тая битка на кръста срещу полумесеца, на свободата против тиранията, ние ще имаме благосклонностите на всички ония, които обичат правдата и напредъка. Силен с тия благосклонности, дано юначният български боец си спомни геройските каузи на своите татковци и предци и доблестта на своите учители – руси освободители, инека лети от победа към победа.
Напред! Бог да е с нас!
Издаден в ст[олица] София на 5 октомври 1912 годинаНа първообразното със личната на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЦАРЯ ръка написано:Фердинанд.
Подписали:Председател на Министерския съвет, министър на външните работи и на изповеданията: Ив. Ев. ГешовМинистър на вътрешните работи и националното здраве: Ал. ЛюдскановМинистър на националното просвещение: Ив. ПеевМинистър на финансите: Т. ТеодоровМинистър на правораздаването: П. АбрашевМинистър на войната, генерал-лейтенант: Н. НикифоровМинистър на търговията, индустрията и труда: Хр.ТодоровМинистър на земеделието и държавните парцели: Д. ХристовМинистър на публичните здания, пътищата и благоустройството: Д. М. ЯбланскиМинистър на железниците, пощите и телеграфите: А. Франгя
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ