Историята на паметника Альоша в Пловдив
На 5 ноември 1957 година в Пловдив бил открит монумент на руския войник Альоша.
Идеята да се построи паметник на хълма Бунарджик в чест на руската войска се зароила измежду жителите на Пловдив още през 1948 година. Инициативата била на елементарните хора, без всевъзможни рекомендации „ от горе “.
На 9 май 1948 година бил основан Общоградски предприемчив комитет по градежа на паметника, в чийто състав влизали публични деятели, архитекти, писатели и преподаватели. Оглавил го началника на Пловдивския боен гарнизон военачалник Асен Греков. На тази дата била направена алегорична първа копка.
След година бил разгласен конкурс за плана на паметника, в който взели присъединяване десетки креативен колективи. Комисията се спряла на два разновидността: „ Червеният богатир “ и „ Победа “, на чиито създатели била дадена година за доработване
През 1950 година комисията спряла своя избор върху плана „ Червения богатир “, основан от колектива под управлението на Васил Радославов. При издигането на макета на мястото на бъдещия монумент се разкрили избрани дефекти.
Според замисъла на създателите монументът трябвало да се състои от три детайла, само че на фона на небето те се сливали и композицията губела хубостта си. Затова било решено да остане единствено войнът. През юни 1950 година даденият вид бил одобрен.
Прототип на паметника се явява някогашният стрелец от 10-ти отдел на ски батальона 922 пехотен полк Алексей Иванович Скурлатов, който поради тежко пострадване бил преквалифициран в телеграфист.
През 1944 година той възстановил телефонната линия Пловдив-София. В Пловдив Алексей Иванович се сприятелил с в телефонната станция Методи Витанов, участник в българската Съпротива. Методи Витанов предал фотография на Алексей на скулптора Васил Радославов и той основал паметника въз основа на това изображение.
Алексей Иванович отишъл на фронта като доброволец през септември 1941 година. Първоначално воювал в състава на сибирския ски батальон. Взел присъединяване в боевете при Калинин, Ржев, Вишний Волочок, където бил толкоз тежко ранен че майка му по простъпка получила съобщение за гибелта му.
По-късно в борба при село Верьовкино получил тежка рана и бил изпратен в болница, а майка му още веднъж получила известие, че е умрял.
През септември 1944 година взел участие в Българската интервенция, прокарвайки взаимозависимост от Пловдив до София и Черно море. По това време Скурлатов се срещнал с българския телеграфист и участник в българската Съпротива Методи Витанов.
През май 1945 година в Пловдив те чествали първия Ден на успеха и Алексей Иванович танцувал с двама българи на раменете си, тъй като се отличавал с огромна физическа мощ. Върнал се вкъщи през ноември 1946 година.
През 1966 година поетът Константин Ваншенкин и композиторът Едуард Колмановски написали ария, отдадена на пловдивския монумент, която се и казвала по този начин – „ Альоша “. До 1989 година тази ария била всекидневен химн на град Пловдив.
