На 5 ноември 1957 година на Хълма на освободителите в

На 5 ноември 1957 година на Хълма на освободителите в Пловдив тържествено е открит паметникът на Съветската войска, прочут на генерации българи като Альоша. Той се издига над града като знак, който десетилетия наред господства над панорамата на Пловдив и се трансформира в едно от най-разпознаваемите му места.

Монументът е дело на архитектите Борис Марков, Петър Цветанов и Асен Марангозов, както и на скулпторите Васил Радославов, Любомир Далчев, Тодор Босилков и Александър Занков.

Средствата за построяването му са събрани от доброволни дарения на хората от Пловдив и околията – над три милиона лв., а каменоделците влагат и доста безплатен труд. Фигурата е направена от гранит, висока е 10 и половина метра, а целият монумент доближава петнадесет. Издигнат е сред 1954 и 1957 година върху Бунарджика – рид, именуван още Хълм на освободителите. Войникът държи автомата си " Шпагин “ ориентиран надолу – знак на мир и покой, а върху постамента стои надписът " Слава на непобедимата руска войска – освободителка “.

От върха се открива една от най-впечатляващите гледки към Пловдив – градът се разстила като на длан, а в предишното алеята към паметника е била обичано място за разходки и срещи на влюбени двойки.

Истинският човек зад каменния лик на Альоша е боецът Алексей Скурлатов от Трети Украински фронт, взел участие в освобождението на България през 1944 година. Роден в село Налобиха, Алтайски край, той служи като телеграфист и персонално взе участие в прокарването на телефонната линия сред София и Пловдив. Именно неговата външност, светлите очи и спокоен израз впечатляват скулптора Васил Радославов, който увековечава облика му в камък.

Пловдивчанинът Методи Витанов, служил в същата рота, стартира да назовава статуята " Альоша “, а името остава вечно. През 1981 година самоличността на Скурлатов е публично разкрита и той е поканен в Пловдив, където е почетен със званието почетен жител. Умира през 2013 година на 92-годишна възраст.

През 1962 година руският композитор Едуард Колмановски посещава Пловдив и, въодушевен от монумента, дружно с поета Константин Ваншенкин основава песента " Стоит над горою Алёша “ – трансформирала се в легенда, обичана и в България, и в Русия.

Днес обаче към паметника се води многолюден публичен спор. Все повече хора считат, че Альоша би трябвало да бъде демонтиран или изместен, тъй като към този момент не отразява полезностите на актуалното българско общество. За мнозина той е знак на един непознат режим и на десетилетия на политическа взаимозависимост от Съветския съюз.

Според тях монументът е построен не просто като памет за падналите бойци, а като инструмент на идеологическа агитация, подложен на най-високото място в града, с цел да припомня кой има власт над България след 1944 година. Те настояват, че сходни монументи през днешния ден не сплотяват, а разединяват хората, тъй като за едни са част от родовата памет, а за други – от болката и потисничеството на комунистическия режим.

След войната в Украйна и засилващата се рецензия към актуалната съветска експанзия, символиката на Альоша стартира да тежи още повече. В доста страни от Източна Европа сходни паметници към този момент са преместени в музеи или мемориални паркове, където да се преглеждат като част от историята, а не като живи знаци на сегашното.

Идеята не е да се заличава предишното, а да се осмисли и сложи в подтекст, тъй че паметта да не бъде инструмент на носталгия по една тоталитарна ера.