12 години без Чочо Попйорданов
На 5 май 2025 година се навършват 12 години от неочакваната гибел на един от най-ярките и обичани български артисти – Чочо Попйорданов. Известен със своята прочувствена дълбочина, театрално наличие и човещина, той остави незаличима диря в театъра, киното и сърцата на феновете.
По този мотив татко му Иван Попйорданов написа прочувствена обява в обществените мрежи:
" На 5 май - преди 12 години (беше Разпети Петък), изгубих сина си - Петър Попйорданов - Чочо. Беше от поколението, за което негов другар и сътрудник беше написал, че " България не търси гений, а го погубва ".
Много артисти и другари на Чочо през днешния ден разгласиха думи на любов и почитание към артиста.
Роден на 4 юни 1964 година в София с името Петър Попйорданов, той още от ранна възраст демонстрира артистичен нюх и сензитивност. Баща му, Иван Попйорданов, дълги години е шеф на Българска национална телевизия и фигура с значима роля в културния живот на страната. Но Чочо гради своя път в изкуството самичък – с гений, труд и цялостно отдаване.
След като завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Крикор Азарян, Чочо Попйорданов стартира кариерата си в Пловдивския трагичен спектакъл, където за малко време се утвърждава като име с голям капацитет. В началото на 90-те се причислява към трупата на Народния спектакъл „ Иван Вазов “ – домът, в който оставя едни от най-незабравимите си функции. През годините се трансформира в неизменима част от спектакли като „ Хъшове “, „ Полет над кукувиче гнездо “, „ Декамерон “ и още доста други, в които изпъкват неговата несравнима пристрастеност и човешкото наличие, които внася в облиците си.
Освен в театъра Чочо има и устойчиво наличие на огромния и дребния екран. Мнозина помнят играта му във „ Вчера “, „ Адио Рио “, „ Любовното лято на един безделник “, „ Сезонът на канарчетата “, „ Граница “, „ Испанска муха “, както и в паметните „ Дунав мост “ и „ Хайка за вълци “.
Номиниран е за награда " Аскеер " през 1996 и 1997 години, а през 1995 година печели " Златен Баяр " за " Най-добър артист " от кинофестивала в Белгия за присъединяване си във кино лентата " Граница ".
Личният живот на Чочо също постоянно е бил обект на засилен публичен интерес. Той е бил свързван не с една и две дами поради обаянието и мъжествеността си. Актьорът беше женен за огромната българска певица Хилда Казасян в пердиода 1993-2000 година, а година след развода се дами за актрисата Йоана Буковска, с която си партнират и пред камера и в живота. Има една осиновена дъщеричка – Екатерина Попйорданова.
По този мотив татко му Иван Попйорданов написа прочувствена обява в обществените мрежи:
" На 5 май - преди 12 години (беше Разпети Петък), изгубих сина си - Петър Попйорданов - Чочо. Беше от поколението, за което негов другар и сътрудник беше написал, че " България не търси гений, а го погубва ".
Много артисти и другари на Чочо през днешния ден разгласиха думи на любов и почитание към артиста.
Роден на 4 юни 1964 година в София с името Петър Попйорданов, той още от ранна възраст демонстрира артистичен нюх и сензитивност. Баща му, Иван Попйорданов, дълги години е шеф на Българска национална телевизия и фигура с значима роля в културния живот на страната. Но Чочо гради своя път в изкуството самичък – с гений, труд и цялостно отдаване.
След като завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Крикор Азарян, Чочо Попйорданов стартира кариерата си в Пловдивския трагичен спектакъл, където за малко време се утвърждава като име с голям капацитет. В началото на 90-те се причислява към трупата на Народния спектакъл „ Иван Вазов “ – домът, в който оставя едни от най-незабравимите си функции. През годините се трансформира в неизменима част от спектакли като „ Хъшове “, „ Полет над кукувиче гнездо “, „ Декамерон “ и още доста други, в които изпъкват неговата несравнима пристрастеност и човешкото наличие, които внася в облиците си.
Освен в театъра Чочо има и устойчиво наличие на огромния и дребния екран. Мнозина помнят играта му във „ Вчера “, „ Адио Рио “, „ Любовното лято на един безделник “, „ Сезонът на канарчетата “, „ Граница “, „ Испанска муха “, както и в паметните „ Дунав мост “ и „ Хайка за вълци “.
Номиниран е за награда " Аскеер " през 1996 и 1997 години, а през 1995 година печели " Златен Баяр " за " Най-добър артист " от кинофестивала в Белгия за присъединяване си във кино лентата " Граница ".
Личният живот на Чочо също постоянно е бил обект на засилен публичен интерес. Той е бил свързван не с една и две дами поради обаянието и мъжествеността си. Актьорът беше женен за огромната българска певица Хилда Казасян в пердиода 1993-2000 година, а година след развода се дами за актрисата Йоана Буковска, с която си партнират и пред камера и в живота. Има една осиновена дъщеричка – Екатерина Попйорданова.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ