12 години без Чочо Попйорданов
На 5 май 2025 година се навършват 12 години от неочакваната гибел на един от най-ярките и обичани български артисти – Чочо Попйорданов. Известен със своята прочувствена дълбочина, театрално наличие и човещина, той остави незаличима диря в театъра, киното и сърцата на феновете.
Роден на 4 юни 1964 година в София с името Петър Попйорданов , той още от ранна възраст демонстрира артистичен нюх и сензитивност. Баща му, Иван Попйорданов, дълги години е шеф на Българска национална телевизия и фигура с значима роля в културния живот на страната. Но Чочо гради своя път в изкуството самичък – с гений, труд и цялостно отдаване.
След като приключва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Крикор Азарян , Чочо Попйорданов стартира кариерата си в Пловдивския трагичен спектакъл, където за малко време се утвърждава като име с голям капацитет. В началото на 90-те се причислява към трупата на Народния спектакъл „ Иван Вазов “ – домът, в който оставя едни от най-незабравимите си функции. През годините се трансформира в неизменима част от спектакли като „ Хъшове “, „ Полет над кукувиче гнездо “, „ Женитба “, „ Пигмалион “ и „ Дон Жуан “ , в които изпъкват неговата несравнима пристрастеност и човешкото наличие, които внася в облиците си.
Паралелно с театъра, Чочо взе участие и в киното, като дебютира при започване на 90-те с „ Всичко от нула “. По-късно играе във филми като „ Граница “, „ След края на света “, „ Дзифт “ и „ Love.net “ , доказвайки, че камерата също го обича. В края на живота си се изявява сполучливо и на дребния екран, където функциите му в „ Под прикритие “ и „ Домашен арест “ му носят известност измежду по-широка аудитория.
Някои от най-известните му цитати са:
„ На сцената не би трябвало да лъжеш. Публиката усеща всичко. Тя идва, с цел да види истината, не спектакъл. “— изявление за „ Капитал LIGHT “ „ Не обичам да играя герои, които не страдат. Болката е мотор на изкуството. “
— след премиерата на „ Полет над кукувиче гнездо “ „ Ако не се изложиш изцяло, не си артист. “
— пред Българска национална телевизия „ Животът не е прав сюжет. Изкуството е в кривините.
— споделено пред другар и колега
Смърт, която остави сцена в безмълвие
На 5 май 2013 година Чочо Попйорданов умира трагично при случай в Бояна, след рухване от висока каменна стена в гробищния парк. Новината шокира страната, а културната общественост остава безмълвна. Народният спектакъл стопира спектакли в негова памет. Колеги и аудитория остават дълго с чувството, че не просто е изгубен огромен артист, а душа, която не може да бъде сменена.
Днес, 12 години по-късно, сцените, в които играеше, към момента се повтарят – не на сцената, а в паметта на публиката. Неговото наличие остава живо посредством филмите, записите, функциите – и най-много посредством чувството, че някой в действителност е обичал това, което прави.
Чочо не беше просто артист. Той беше жива страст.
