На 5 май: Ейми Джонсън политва и влиза в историята като първата жена пилот
На 5 май 1930 година една млада жена излетява от летище Кройдън край Лондон и без да подозира, слага началото на героизъм, който ще я трансформира в легенда. Ейми Джонсън не просто поема на дълъг полет – тя се устремява към границите на вероятното, с цел да стане първата жена, прелетяла сама от Англия до Австралия.
Три седмици по-късно, на 24 май, тя каца в Даруин след близо 18 000 километра във въздуха – през пустини, мусони и неразучени направления. Полетът ѝ не е просто връх, а знак на нова ера, в която дамите към този момент не са единствено пасажери, а водачи, инженери и откриватели.
От секретарка до водач
Родена в Кингстън ъпон Хъл, Йоркшър, Джонсън не потегля по утъпкан път към славата. Завършва стопанска система в Шефилдски университет и стартира работа като секретар в Лондон. Авиацията в началото е просто любознание, след това – пристрастеност.
През 1929 година тя получава пилотски лиценз, а още същата година става първата жена във Англия с инженерно удостоверение за поддръжка на самолети – рядко достижение даже за мъжете в тези години. Решителността ѝ впечатлява всички към нея, в това число и татко ѝ, който я поддържа финансово в най-смелото ѝ начинание.
С негова помощ тя купува дребен аероплан – de Havilland DH.60 Moth, който кръщава „ Jason “. Именно с него ще напише история.
Полетът, който трансформира всичко
На 5 май 1930 година Джонсън излетява сама. Без екип, без съвременна навигация, разчитайки на карта, компас и личната си храброст. Полетът ѝ минава през Европа, Близкия изток, Индия и Югоизточна Азия – райони, където кацанията постоянно са на спонтанни терени.
Тя се сблъсква с пясъчни стихии, проливни дъждове и механически проблеми. На моменти е принудена да ремонтира самолета си сама, посред нищото. И все пак – продължава.
Когато каца в Австралия, светът към този момент я познава. Ейми Джонсън се трансформира в знак на храброст и непримиримост. Отличена е с Орден на Британската империя и получава интернационално самопризнание.
Рекорди, обич и риск
През идващите години Джонсън не стопира. Поставя редица върхове за дълги дистанции – в това число полети до Япония и Южна Африка. През 1932 година се омъжва за известния водач Джим Молисън – човек със подобен дух и упоритости.
Двамата се трансформират в едно от най-известните авиационни дуо на своето време. Заедно подхващат дръзки полети, в това число опит за трансатлантически прелет. Един от тях приключва с злополука в Съединени американски щати, само че и двамата оцеляват – доказателство за това какъв брой тънка е границата сред триумфа и нещастието.
Въпреки общите триумфи, бракът им не устоява на напрежението и през 1938 година двамата се разделят.
Война и драматичен край
С експлоадирането на Втората международна война Джонсън още веднъж е във въздуха – този път в работа на родината. Тя се причислява към Въздушния помощен превоз, където задачата ѝ е да трансферира самолети сред базите на Кралските военновъздушни сили.
На 5 януари 1941 година ориста ѝ взема драматичен поврат. По време на полет при тежки метеорологични условия тя губи ориентировка над устието на река Темза. Принудена да напусне самолета, тя попада във водата. Въпреки опитите за избавление, животът ѝ завършва там.
Тялото ѝ в никакъв случай не е намерено, а събитията към случая и до през днешния ден пораждат въпроси.
Три седмици по-късно, на 24 май, тя каца в Даруин след близо 18 000 километра във въздуха – през пустини, мусони и неразучени направления. Полетът ѝ не е просто връх, а знак на нова ера, в която дамите към този момент не са единствено пасажери, а водачи, инженери и откриватели.
От секретарка до водач
Родена в Кингстън ъпон Хъл, Йоркшър, Джонсън не потегля по утъпкан път към славата. Завършва стопанска система в Шефилдски университет и стартира работа като секретар в Лондон. Авиацията в началото е просто любознание, след това – пристрастеност.
През 1929 година тя получава пилотски лиценз, а още същата година става първата жена във Англия с инженерно удостоверение за поддръжка на самолети – рядко достижение даже за мъжете в тези години. Решителността ѝ впечатлява всички към нея, в това число и татко ѝ, който я поддържа финансово в най-смелото ѝ начинание.
С негова помощ тя купува дребен аероплан – de Havilland DH.60 Moth, който кръщава „ Jason “. Именно с него ще напише история.
Полетът, който трансформира всичко
На 5 май 1930 година Джонсън излетява сама. Без екип, без съвременна навигация, разчитайки на карта, компас и личната си храброст. Полетът ѝ минава през Европа, Близкия изток, Индия и Югоизточна Азия – райони, където кацанията постоянно са на спонтанни терени.
Тя се сблъсква с пясъчни стихии, проливни дъждове и механически проблеми. На моменти е принудена да ремонтира самолета си сама, посред нищото. И все пак – продължава.
Когато каца в Австралия, светът към този момент я познава. Ейми Джонсън се трансформира в знак на храброст и непримиримост. Отличена е с Орден на Британската империя и получава интернационално самопризнание.
Рекорди, обич и риск
През идващите години Джонсън не стопира. Поставя редица върхове за дълги дистанции – в това число полети до Япония и Южна Африка. През 1932 година се омъжва за известния водач Джим Молисън – човек със подобен дух и упоритости.
Двамата се трансформират в едно от най-известните авиационни дуо на своето време. Заедно подхващат дръзки полети, в това число опит за трансатлантически прелет. Един от тях приключва с злополука в Съединени американски щати, само че и двамата оцеляват – доказателство за това какъв брой тънка е границата сред триумфа и нещастието.
Въпреки общите триумфи, бракът им не устоява на напрежението и през 1938 година двамата се разделят.
Война и драматичен край
С експлоадирането на Втората международна война Джонсън още веднъж е във въздуха – този път в работа на родината. Тя се причислява към Въздушния помощен превоз, където задачата ѝ е да трансферира самолети сред базите на Кралските военновъздушни сили.
На 5 януари 1941 година ориста ѝ взема драматичен поврат. По време на полет при тежки метеорологични условия тя губи ориентировка над устието на река Темза. Принудена да напусне самолета, тя попада във водата. Въпреки опитите за избавление, животът ѝ завършва там.
Тялото ѝ в никакъв случай не е намерено, а събитията към случая и до през днешния ден пораждат въпроси.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ