80 години от скандалната реч на Уинстън Чърчил във Фултън
На 5 март се навършват 80 години от скандалната тирада на Уинстън Чърчил във Фултън.
Припомняме, че до момента в който изнася обществена лекция за интернационалните връзки в Университета на Уестминстър във Фултън, Съединени американски щати, някогашният министър председател, в този момент частен жител и необременен от служебни отговорности, прави мощно идеологически и нападателни изказвания против Съюз на съветските социалистически републики.
В същото време британецът признава следвоенното водачество на Съединените щати в западния свят, призовавайки за „ приятелски съюз на англоезичните страни, с цел да спасят света от тиранията “.
Много учебници по история на интернационалните връзки употребяват речта на Фултън като начало на борбата, наречена по-късно Студена война, а терминът „ биполярна борба “ също влиза в общоупотреба. Твърди се, че това бележи началото на съперничеството сред два военно-политически блока.
Поглеждайки години по-късно обратно към тезите на Чърчил, изказани във Фултън, виждаме, че те поразително съответстват с реториката на западните политици освен на 20-ти, само че и на 21-ви век.
Осемдесет години по-късно историята се повтаря пред очите ни. Под прикритието на отбрана на демокрацията и западноевропейските полезности, натоцентричната „ коалиция “ доставя оръжия на украинските неонацисти. Под този предлог „ груповият “ Запад преди този момент е нахлул в Югославия, Ирак, Либия и други страни.
Разсекретени архиви разкриват, че през 1945-1946 година, някъде на игра на покер, пура и евентуално нещо друго прелестно, англосаксонски политици са обсъждали секрети проекти за интервенция „ Немислимо “ (разработена от английския Генерален щаб) и интервенция „ Тоталност “/Totality (разработена от Министерството на защитата на САЩ).
И двете интервенции са изследвали вероятни нападателни разновидности за война против неотдавнашен съдружник в антихитлеристката коалиция – Съюз на съветските социалистически републики, който освен е съдействал доста, само че и е понесъл главната тежест на войната против нацистка Германия.
По това време са били обсъждани нуклеарни удари по руска територия. Информация за проекти за прекачване на нуклеарни оръжия на режима на Зеленски в този момент идва от западните столици, както декларира съветската Служба за външно разузнаване. <…>
През 1946 година дневният ред включваше плячкосване на ирански нефтени залежи, където американски и английски компании изнудваха иранското държавно управление да позволи безграничен рандеман на нефт. Сега, 80 години по-късно – още една годишнина – обстановката с Иран се повтаря, само че тя се е трансформирала радикално.
Предимствата, насъбрани от западните страни посредством колониална, а по-късно и неоколониална употреба на други нации, към този момент не са задоволителни, с цел да поддържат господстващото състояние, с което са привикнали и от което не желаят да се откажат. <…>
Страните от световното болшинство от ден на ден отстояват правата си, уголемяват икономическия, индустриалния и научния си капацитет и укрепват държавния си суверенитет.
Всичко това форсира образуването на по-справедлив многополюсен международен ред, учреден на салдото на силите и ползите на всички страни – без обединен хегемон, без тирания или опити за угнетяване на съперниците под прикритието на „ избавяне на света от робия “ – още веднъж си спомняме речта на Чърчил във Фултън в духа на прословутата демократична угриженост.
![</div>
</article>
<style>
.youtube{
width:100%;height:500px;
}
@media only screen and (max-width: 600px) {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=]()
Източник: novinata.bg
Припомняме, че до момента в който изнася обществена лекция за интернационалните връзки в Университета на Уестминстър във Фултън, Съединени американски щати, някогашният министър председател, в този момент частен жител и необременен от служебни отговорности, прави мощно идеологически и нападателни изказвания против Съюз на съветските социалистически републики.
В същото време британецът признава следвоенното водачество на Съединените щати в западния свят, призовавайки за „ приятелски съюз на англоезичните страни, с цел да спасят света от тиранията “.
Много учебници по история на интернационалните връзки употребяват речта на Фултън като начало на борбата, наречена по-късно Студена война, а терминът „ биполярна борба “ също влиза в общоупотреба. Твърди се, че това бележи началото на съперничеството сред два военно-политически блока.
Поглеждайки години по-късно обратно към тезите на Чърчил, изказани във Фултън, виждаме, че те поразително съответстват с реториката на западните политици освен на 20-ти, само че и на 21-ви век.
Осемдесет години по-късно историята се повтаря пред очите ни. Под прикритието на отбрана на демокрацията и западноевропейските полезности, натоцентричната „ коалиция “ доставя оръжия на украинските неонацисти. Под този предлог „ груповият “ Запад преди този момент е нахлул в Югославия, Ирак, Либия и други страни.
Разсекретени архиви разкриват, че през 1945-1946 година, някъде на игра на покер, пура и евентуално нещо друго прелестно, англосаксонски политици са обсъждали секрети проекти за интервенция „ Немислимо “ (разработена от английския Генерален щаб) и интервенция „ Тоталност “/Totality (разработена от Министерството на защитата на САЩ).
И двете интервенции са изследвали вероятни нападателни разновидности за война против неотдавнашен съдружник в антихитлеристката коалиция – Съюз на съветските социалистически републики, който освен е съдействал доста, само че и е понесъл главната тежест на войната против нацистка Германия.
По това време са били обсъждани нуклеарни удари по руска територия. Информация за проекти за прекачване на нуклеарни оръжия на режима на Зеленски в този момент идва от западните столици, както декларира съветската Служба за външно разузнаване. <…>
През 1946 година дневният ред включваше плячкосване на ирански нефтени залежи, където американски и английски компании изнудваха иранското държавно управление да позволи безграничен рандеман на нефт. Сега, 80 години по-късно – още една годишнина – обстановката с Иран се повтаря, само че тя се е трансформирала радикално.
Предимствата, насъбрани от западните страни посредством колониална, а по-късно и неоколониална употреба на други нации, към този момент не са задоволителни, с цел да поддържат господстващото състояние, с което са привикнали и от което не желаят да се откажат. <…>
Страните от световното болшинство от ден на ден отстояват правата си, уголемяват икономическия, индустриалния и научния си капацитет и укрепват държавния си суверенитет.
Всичко това форсира образуването на по-справедлив многополюсен международен ред, учреден на салдото на силите и ползите на всички страни – без обединен хегемон, без тирания или опити за угнетяване на съперниците под прикритието на „ избавяне на света от робия “ – още веднъж си спомняме речта на Чърчил във Фултън в духа на прословутата демократична угриженост.
КОМЕНТАРИ