Откриват изложба на Мартина Караиванова в галерия Ларго във Варна
На 5 март 2026 година от 18:30 ч. изложба Ларго ви кани на откриването на независимата галерия живопис на Мартина Караиванова, озаглавена “Изгоряло лято ". Самото заглавие към този момент подсказва напрежението, на което ще станем очевидци. Лятото - сезон на светлина и обилие, минал през огнена буря. Огънят - централният облик в изложбата - участва освен като физическо събитие, а и като положение.
Както самата художничка отбелязва за изложбата си в " Ларго “: “Огънят е един от четирите естествени детайла. Контролираното му потребление за обезпечаване на топлота и светлина е едно от първите велики достижения на човечеството. Но той участва в човешката история освен като физическа буря, само че и като мощен знак в културната ѝ памет. "
В платната на Мартина Караиванова се промъква тишина - особена притихналост, като след злополучие. Това, което превзема още от първи взор, са категоричността и интензитета на цветовете - пясъчно жълто, охрено оранжево, бетонно сиво, железно ръждиво, задимено бяло, всепоглъщащо черно. Пространствата, които те построяват, са с друга текстура и компактност, наподобяващи кръпки памет, съшити в общо цяло. Смесената техника - хартия, акрил, пигменти, пясъчни структури - основава чувство за пластове време.
На места материята по платното е грапава като изгоряла стена, като напукана земя, а другаде - гладка и ефирна като коприна.
Фрагментираните пространства или се допират компактно едно до друго, или са разграничени от черни разломи - граници, които по едно и също време като че ли разединяват и свързват. Долавят се силуети на къща, на град, на бивш дом. Линиите са остри, решителни, прокрадващи се изведнъж, пречупващи се в зиг заг или забързани нанякъде, където като че ли чакат да бъдат приключени. Присъстват детайли, наподобяващи отпечатъци от писма - отпратка към предишното. Форми се носят безтегловно като че ли паметта още не е решила дали да ги задържи или освободи. Пространства, в които животът е кипял - свидетелствата на цвета, към момента пулсиращ под пепелта. Къщите, когато се появяват, не са архитектурна конкретика, а може би призраци на принадлежност - сгушени една в друга, запазили единствено силует. Въпрос на интерпретация е дали са спомен за загубен място или блян за предстоящ дом.
Огънят, белязващ платната на Мартина Караиванова, не е еднопосочен. Той се явява в разнообразни положения - като едвам забележима искра по ръба на формата или като буря, поглъщаща цялото пространство.
Откриването на изложбата с присъединяване на създателя е на 5 март 2026 година от 18:30 ч. в изложба Ларго, ул. Хан Крум № 8, Варна. Повече информация за художничката може да намерите в нейния профил в секция “Автори " в уеб страницата на изложба Ларго www.largogallery.com.
Както самата художничка отбелязва за изложбата си в " Ларго “: “Огънят е един от четирите естествени детайла. Контролираното му потребление за обезпечаване на топлота и светлина е едно от първите велики достижения на човечеството. Но той участва в човешката история освен като физическа буря, само че и като мощен знак в културната ѝ памет. "
В платната на Мартина Караиванова се промъква тишина - особена притихналост, като след злополучие. Това, което превзема още от първи взор, са категоричността и интензитета на цветовете - пясъчно жълто, охрено оранжево, бетонно сиво, железно ръждиво, задимено бяло, всепоглъщащо черно. Пространствата, които те построяват, са с друга текстура и компактност, наподобяващи кръпки памет, съшити в общо цяло. Смесената техника - хартия, акрил, пигменти, пясъчни структури - основава чувство за пластове време.
На места материята по платното е грапава като изгоряла стена, като напукана земя, а другаде - гладка и ефирна като коприна.
Фрагментираните пространства или се допират компактно едно до друго, или са разграничени от черни разломи - граници, които по едно и също време като че ли разединяват и свързват. Долавят се силуети на къща, на град, на бивш дом. Линиите са остри, решителни, прокрадващи се изведнъж, пречупващи се в зиг заг или забързани нанякъде, където като че ли чакат да бъдат приключени. Присъстват детайли, наподобяващи отпечатъци от писма - отпратка към предишното. Форми се носят безтегловно като че ли паметта още не е решила дали да ги задържи или освободи. Пространства, в които животът е кипял - свидетелствата на цвета, към момента пулсиращ под пепелта. Къщите, когато се появяват, не са архитектурна конкретика, а може би призраци на принадлежност - сгушени една в друга, запазили единствено силует. Въпрос на интерпретация е дали са спомен за загубен място или блян за предстоящ дом.
Огънят, белязващ платната на Мартина Караиванова, не е еднопосочен. Той се явява в разнообразни положения - като едвам забележима искра по ръба на формата или като буря, поглъщаща цялото пространство.
Откриването на изложбата с присъединяване на създателя е на 5 март 2026 година от 18:30 ч. в изложба Ларго, ул. Хан Крум № 8, Варна. Повече информация за художничката може да намерите в нейния профил в секция “Автори " в уеб страницата на изложба Ларго www.largogallery.com.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ