Андрей Фурсов: Сталин в миналото и в бъдещето
На 5 март 1953 година умира Йосиф Сталин – ръководителят на голяма свръхдържава, снабдена с нуклеарен щит, който пази страната ни и до през днешния ден. В наши дни се появиха доста писания, в които е дадена справедлива оценка на сталинската ера, дадена е справедлива информация какъв е бил Сталин. На второ място фигурата на Сталин се прави оценка спрямо това, което се случва в Русия за последните 30 години. Епохата на Сталин е показана доста по-добре спрямо постсъветска Русия. Понеже Съюз на съветските социалистически републики е свръхдържава, никой не може да си изтрива краката в страната ни.
И също така Съветският съюз е общество, стремящо се към социално-икономическо тъждество. И в двата момента – социално-икономическият и външнополитическият, геополитически – е преференциално да отличаваме сталинския Съветски съюз от постсъветска РФ. Но има още един миг. Хората прелестно схващат, че ние до момента живеем на сталинската основа. Ядреното оръжие, което е основано през втората половина на 40-те и началото на 50-те е основа, заложена от Сталин и Берия. И колкото по-лоши стават интернационалните връзки, толкоз повече хората схващат, че с нас не се отнасят по този начин, както със сърбите и либийците, само тъй като имаме това завещание.
Очевидно е, че Сталин си пречи с върхушката. Също е явно, че във върхушката в края на 40-те години назрява изострен спор. Този спор се демонстрира и е напълно явен по време на XIXконгрес на ВКП(б), на който се трансформира в Комунистическа партия на Съветския съюз. Абревиатурата „ б “, т.е. „ болшевики “, е отхвърлена. И е задоволително да забележим държанието на Сталин на този конгрес, с цел да разберем, че е неудовлетворен. И неслучайно незабавно след конгреса на пленума той уголемява състава на президиума на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз и уголемява листата с кандидат-членовете за президиума. Тоест той без подозрение пречи на върхушката. И е доста комплициран въпрос какво съответно се случва – дали гибелта му е насилствена, дали е токсичен или просто не му оказват помощ. Но нямам никакви подозрения, че на Сталин му оказват помощ да почине.
Интерес има част от партийният уред и тук ползите му съответстват с ползите на нашите геополитически съперници. Неслучайно от края на 40-те години англо-американските специфични служби основават взаимна специфична група, която се назовава „ Как да създадем премахването на Сталин “.
Историята има условно наклонение. Лошите историци споделят, че такова няма. Историята постоянно е имала няколко разновидността на развиване. И да приказваш, че историята няма условно наклонение значи изцяло да отхвърлят многото разновидности на историята и да я свеждаш до подобен нечовечен детерминизъм и да изключваш казуса на човешката воля, субекта и случайността. Маркс споделя, че без случайностите историята би имала тайнствен тип, по тази причина и диалозите, че историята няма условно наклонение е опит да се придаде на историята облик на мистичност. Историята постоянно има няколко разновидности. Сталин без подозрение щеше да реши казуса с приемника. Второ – той в последна сметка щеше да изтласка от президиума това, което преди и по-късно при Брежнев се назовава „ политбюро “. Цяла редица хора.
Работата се заключва в това, че Сталин води към този момент неравна битка. Номенклатурата по време на Великата отечествена война, до момента в който е избавена от чистки, се образува в действителност като квази-класа. Освен това партийните структури се срастват с икономическите. Неслучайно през 1946 годинасе приема декрет за недопустимостта партийна конструкция да поема икономически функционалности. Сталин се бори не просто със своето най-близко обграждане, не с някакви съответни хора, той се бие с цялостен пласт, който последователно се преражда. И в това отношение би трябвало да кажем, че страховете на Сталин и опасенията на Троцки – и двамата врагове – се оказват правилни.
Троцки в края на 30-те години към този момент искрено написа за израждането на руската администрация в квазикласа и приказва за заплахата да се изроди в буржоазия. Сталин назовава тази група „ проклетата прослойка “, само че счита, че с чистки и потребление на работническата класа този проблем ще се реши. Но той прелестно схваща заплахата от това, че с приближаването на социализма класовата битка ще се ускорява. При нас някои поясняват това като битка против „ кулаците “ – нищо сходно, той има поради заплахата бюрокрацията да се изроди в администрация. И времената на Горбачов и Елцин демонстрират, че той вярно се притеснява – това е и изострянето на класовата битка в хода на градежа на социализма.
Трябва ни институт на Сталин, който да учи сталинското завещание. Както теоретично, по този начин и практично. Института на Сталин би трябвало да учи няколко неща, той би трябвало да учи сталинската ера, сталинското завещание от позиция на мястото му в марксистката мисъл, съветската мисъл. В този център може да се организират конференции, отдадени освен на Сталин, само че и на неговата ера. Освен това този център може да бъде герой против очернянето на руския интервал на нашата история. Сталин, несъмнено, не е ангел, само че не е и дявол. Трябва ни безпощадна истина за нас самите, за Сталин и за неговата ера.-
Мисля, че в случай че на Русия ѝ е съдено да се резервира и да мине през фунията на рецесията в близкото десетилетие, то монументи на Сталин ще стоят освен в Москва. Те ще стоят в доста градове и самодейността ще идва освен от горната страна, само че и изпод. А паметникът на Сталин не е просто фундамент на спечелилия във Втората международна война, за нас е по-важна Великата Отечествена, това ще бъде монумент на най-великия деятел в съветската история.
Светът навлиза в доста остра рецесия, това е рецесията на края на капиталистическата ера. За жал в историята доста постоянно побеждава най-лошият вид. Винаги би трябвало да се готвим за най-лошото, както Сталин се готви сред 1931 и 1941 година. Той тогава споделя, че в случай че не пробягаме за 10 години пътя, който западните страни пробягват за 100, те ще ни съборят. След 10 години, в действителност, стартира Великата отечествена война и през 30-те години ние в действителност прекосяваме доста бързо своя път. През 1937 година Съветският съюз придобива военно-промишлена автономия от капиталистическия свят. Сега обстановката е аналогична, може би по-остра, тъй като днешна Русия е по-слаба от Съветския съюз през 30-те години. При това по-слаба освен в материално-техническо отношение, само че и в идейно политическо, в идеологическо.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
И също така Съветският съюз е общество, стремящо се към социално-икономическо тъждество. И в двата момента – социално-икономическият и външнополитическият, геополитически – е преференциално да отличаваме сталинския Съветски съюз от постсъветска РФ. Но има още един миг. Хората прелестно схващат, че ние до момента живеем на сталинската основа. Ядреното оръжие, което е основано през втората половина на 40-те и началото на 50-те е основа, заложена от Сталин и Берия. И колкото по-лоши стават интернационалните връзки, толкоз повече хората схващат, че с нас не се отнасят по този начин, както със сърбите и либийците, само тъй като имаме това завещание.
Очевидно е, че Сталин си пречи с върхушката. Също е явно, че във върхушката в края на 40-те години назрява изострен спор. Този спор се демонстрира и е напълно явен по време на XIXконгрес на ВКП(б), на който се трансформира в Комунистическа партия на Съветския съюз. Абревиатурата „ б “, т.е. „ болшевики “, е отхвърлена. И е задоволително да забележим държанието на Сталин на този конгрес, с цел да разберем, че е неудовлетворен. И неслучайно незабавно след конгреса на пленума той уголемява състава на президиума на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз и уголемява листата с кандидат-членовете за президиума. Тоест той без подозрение пречи на върхушката. И е доста комплициран въпрос какво съответно се случва – дали гибелта му е насилствена, дали е токсичен или просто не му оказват помощ. Но нямам никакви подозрения, че на Сталин му оказват помощ да почине.
Интерес има част от партийният уред и тук ползите му съответстват с ползите на нашите геополитически съперници. Неслучайно от края на 40-те години англо-американските специфични служби основават взаимна специфична група, която се назовава „ Как да създадем премахването на Сталин “.
Историята има условно наклонение. Лошите историци споделят, че такова няма. Историята постоянно е имала няколко разновидността на развиване. И да приказваш, че историята няма условно наклонение значи изцяло да отхвърлят многото разновидности на историята и да я свеждаш до подобен нечовечен детерминизъм и да изключваш казуса на човешката воля, субекта и случайността. Маркс споделя, че без случайностите историята би имала тайнствен тип, по тази причина и диалозите, че историята няма условно наклонение е опит да се придаде на историята облик на мистичност. Историята постоянно има няколко разновидности. Сталин без подозрение щеше да реши казуса с приемника. Второ – той в последна сметка щеше да изтласка от президиума това, което преди и по-късно при Брежнев се назовава „ политбюро “. Цяла редица хора.
Работата се заключва в това, че Сталин води към този момент неравна битка. Номенклатурата по време на Великата отечествена война, до момента в който е избавена от чистки, се образува в действителност като квази-класа. Освен това партийните структури се срастват с икономическите. Неслучайно през 1946 годинасе приема декрет за недопустимостта партийна конструкция да поема икономически функционалности. Сталин се бори не просто със своето най-близко обграждане, не с някакви съответни хора, той се бие с цялостен пласт, който последователно се преражда. И в това отношение би трябвало да кажем, че страховете на Сталин и опасенията на Троцки – и двамата врагове – се оказват правилни.
Троцки в края на 30-те години към този момент искрено написа за израждането на руската администрация в квазикласа и приказва за заплахата да се изроди в буржоазия. Сталин назовава тази група „ проклетата прослойка “, само че счита, че с чистки и потребление на работническата класа този проблем ще се реши. Но той прелестно схваща заплахата от това, че с приближаването на социализма класовата битка ще се ускорява. При нас някои поясняват това като битка против „ кулаците “ – нищо сходно, той има поради заплахата бюрокрацията да се изроди в администрация. И времената на Горбачов и Елцин демонстрират, че той вярно се притеснява – това е и изострянето на класовата битка в хода на градежа на социализма.
Трябва ни институт на Сталин, който да учи сталинското завещание. Както теоретично, по този начин и практично. Института на Сталин би трябвало да учи няколко неща, той би трябвало да учи сталинската ера, сталинското завещание от позиция на мястото му в марксистката мисъл, съветската мисъл. В този център може да се организират конференции, отдадени освен на Сталин, само че и на неговата ера. Освен това този център може да бъде герой против очернянето на руския интервал на нашата история. Сталин, несъмнено, не е ангел, само че не е и дявол. Трябва ни безпощадна истина за нас самите, за Сталин и за неговата ера.-
Мисля, че в случай че на Русия ѝ е съдено да се резервира и да мине през фунията на рецесията в близкото десетилетие, то монументи на Сталин ще стоят освен в Москва. Те ще стоят в доста градове и самодейността ще идва освен от горната страна, само че и изпод. А паметникът на Сталин не е просто фундамент на спечелилия във Втората международна война, за нас е по-важна Великата Отечествена, това ще бъде монумент на най-великия деятел в съветската история.
Светът навлиза в доста остра рецесия, това е рецесията на края на капиталистическата ера. За жал в историята доста постоянно побеждава най-лошият вид. Винаги би трябвало да се готвим за най-лошото, както Сталин се готви сред 1931 и 1941 година. Той тогава споделя, че в случай че не пробягаме за 10 години пътя, който западните страни пробягват за 100, те ще ни съборят. След 10 години, в действителност, стартира Великата отечествена война и през 30-те години ние в действителност прекосяваме доста бързо своя път. През 1937 година Съветският съюз придобива военно-промишлена автономия от капиталистическия свят. Сега обстановката е аналогична, може би по-остра, тъй като днешна Русия е по-слаба от Съветския съюз през 30-те години. При това по-слаба освен в материално-техническо отношение, само че и в идейно политическо, в идеологическо.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ