На 5 км източно от Етрополе, по северните склонове на

На 5 км източно от Етрополе, по северните скатове на старопланинския Черни връх, върху бигорна канара се извисява един от най - красивите български манастири - Етрополският манастир „ Света Троица ”, прочут още с името „ Варовитец ”. Икономическото богатство на будните и горди балканджии, стопанският напредък на Етрополе като значим рударски център, са причина през ХVІ в. – ХVІІ в. в града и в манастира „ Света Троица ” да възникне и процъфти Етрополската книжовна и калиграфско – художествена школа, която няма аналог по българските земи през тази ера.

 Интензивният живот, който е кипял в Етрополската долина през ХVІ в. - ХІХ в. основава условия за необятно развиване на книжовността и просветата. В годините на османското господство в българските земи се твори висока духовна просвета, фактор за запазване на християнската религия и българската еднаквост. Изникват голям брой манастири, които се трансформират в непреодолими замъци на националната свяст, в светилища на народностния дух. Църквите и манастирите стават средища на българската просвета и култура, средища на българската нематериалност. Етрополският манастир ”Света Троица ” с голямата си книжовно-просветителска активност е една от тези духовни замъци, които оставят ярка и трайна диря в историята на българската просвета и просвещение.

Легенди и предания за манастира

За историята на Етрополския манастир „ Св. Троица ”, глух очевидец на доста превратности, са съхранени митове, грижливо излъчени от потомство на потомство. За античната история на светата обител една от легендите приказва, че тук Иван Рилски се открил в търсене на уединение и покой и основал пустинножителството си в една от пещерите в местността Варовитец. Близостта на това място с будното и интензивно рударско населено място го принуждава да напусне и да отиде в Рила планина, с цел да бъде надалеч от всеки звук и суетност. Населението на Етрополе приело мястото за свято и основало там манастира „ Варовитец ”.

 Съществува и друга легенда за основаването на манастира, която споделя, че преди да се съгради обителта на днешното и́ място, нейните създатели монаси обиколили височините в местността Суха Равен. Те спрели за известно време при един водопад и там кацнала гарга, откъдето идва името на този водопад – „ Враната вода ”. Враната изграчила и литнала. Монасите тръгнали след нея и спрели на мястото, където кацнала враната – на бигоровата канара наоколо до водопада „ Варовитец ”. За тях това било знак, че това е мястото, където би трябвало да се открият. Историята на манастира през ХІІІ в. – ХІV в. е обвързвана с две предания. Първото поверие споделя, че манастирът бил посетен от цар Калоян и кралица Целгуба, която след убийството на царя станала монахиня точно в манастира „ Варовитец ”. Оттук след това я взел цар Борил. Второто поверие споделя, че в Етрополския манастир бил заточен патриарх Василий.

 Ценен исторически източник за предишното на манастира „ Света Троица ” е Етрополският поменик2, където на лист 5б свещеник Хрисант е оставил приписка, в която е написал, че Етрополският манастир е учреден преди 700 години, т.е. през 1858 година При събарянето на остарялата средновековна черква са били открити две плочи с надписи за основаването на манастира. Те били зазидани в основите на новия храм. Тези данни свещеник Хрисант удостоверява като свидетел на събарянето на остарялата черква, в диалог с локалния историк Александър Тацов. Някои откриватели свързват основаването на манастира с възникването на Етрополската книжовна и калиграфско - художествена школа в края на ХVІ в. – началото на ХVІІ в. Действително един от най - ранните ръкописи от Етрополския манастир е Четириевангелие от 1595 година В малко от стотиците манастири по нашите земи в тези времена са функционирали скрипториуми – освен в годините на османското господство, само че и преди него – в епохата на Средновековната Българска страна. Преди да бъде съборена остарялата черква на манастира, тя е била възобновявана няколко пъти, за което са оставени приписки в поменика. На лист 79б незнаен летописец е оставил приписка за последното обновяване на остарялата черква, което е станало през есента на 1682 година За градежа на пристройките и каменния дувар в манастира през 1833 година, сочи приписка на лист 93а, оставена от свещеник Йоаникий. Тогава били издигнати три здания със стаи за посетители от жителите на село Лопян, от колибарския център Вранащица и от самарджийския еснафин в града.

 Днешният храм „ Св. Троица ” е издигнат през 1858 година Старата черква е била няколко метра на запад от него. Строежът на днешната черква е почнал на 15-ти април 1857 година от брациговските майстори Иван Боянин и Георги, които изработили макет на новия храм от 7 оки чист пчелен восък. По - късно този макет бил разтопен за свещи за един от храмовите празници. Етрополският хронист хаджи Цено Христов показва като надзорник на градежа Иванчо Даскалчето от Етрополе, а за настойници – хаджи Пейо Хаджихристов и Павел Панчов. Новата черква от 1858 година е била издигната с даренията на стотици миряни. Пръв великодушен донор бил игуменът на манастира Викентий, който дал всичките си спестявания от 16 000 гроша. Феликс Каниц оповестява, че етрополци събрали и дарили за градежа на новата черква 50 000 гроша. Куно Иванов от рода Парапанци дарил за постройката стоманените греди. Камбаната за храма дарил етрополецът Симеон Д. Златарев през 1894 година Представителят на Рилския манастир в града – духовникът хаджи Поликарп дарил 1000 гроша за изработването на царските двери с резба.

Манастирът „ Света Троица ” – най-значимият литературен център в края на ХVІ в. до 40-те година на ХVІІ в.
 
 През ХVІ в. – ХVІІ в. в манастира „ Св. Троица ” поражда и процъфтява най - продуктивната книжовна школа в българските земи през тази ера. Манастирът действа като трудолюбив скрипториум за преписване на богослужебни и древен книги и дружно с Етрополе образуват обединен литературен център. В него се развива книжовна и калиграфско – художествена школа и иконописно ателие. В скрипториума на манастира се основават, преписват и украсяват ръкописни книги, популяризирани по цялата българска земя. В изискванията на османското господство, когато българският народ е лишен от независима политическа и духовна власт, раждането и процъфтяването на скрипториума в манастира фактически наподобява същински интелектуален героизъм. Етрополската света обител се трансформира в един от стожерите, съхранили полезностите на българския народ и обезпечили неговото Възраждане.

 Етрополската книжовна школа се основава освен с помощта на гения и усърдието на десетките книжовници, творили в манастира. Заможните етрополски поданици, църковните и манастирски чиновници изплащат ръкописите, заплащат на книговезците за подвързията на книгите. Многобройните донори, посетители на манастира, идващи от всички краища на българската земя, оказват материална поддръжка на книжовниците от светата обител като изплащат и подаряват книгите. През вековете ръкописната книга, създавана по българските земи е едно неповторимо произведение. За разлика от печатната книга, тя е била плод на нескончаем труд от страна на преписвачи, калиграфи, художници и подвързачи. Ръкописната книга е притежател освен на избрана просвета, само че е и скъп предмет. През втората половина на ХV в. като най - работлив литературен център се издига Рилският манастир. През ХVІ в. централно място заема активността на Софийската книжовна школа, включваща София и софийските манастири. През ХVІІ век най - важен литературен център става Етрополският манастир „ Света Троица ”.

 В края на ХVІ в. в манастира „ Варовитец ” стартира да се събира новото монашеско приятелство и както проличава от имената и данните, включени в Етрополския поменик от ХVІІ в., към светата обител се стичат хора освен от региона, само че и от други близки и далечни български краища. Онова, с което манастирът притегля младите монаси и просветените мозъци на епохата, е калиграфско - художествената и писарска школа. Нейният подем стартира през 20 - те години на ХVІІ в..

 Ръкописите от Етрополската книжовна школа са издържани в духа на най-хубавите достижения на българската средновековна книга. Голяма част от етрополските ръкописи са древен и богослужебни книги. От библейските доминират Евангелията, нормално богато украсявани, а от богослужебните – Минеите. През първата половина на ХVІІ в. етрополските кописти, които са били същински експерти, основават свое типично и изтънчено писмо, известно в палеографията като „ етрополски калиграфски полуустав ”. Етрополските ръкописи са с богата орнаментална декорация с присъщи претекстове като така наречен „ кръстен претекст ” - въз основата на кръста като сакрален християнски знак, птицата, змията, човешкото лице и главата с вдигната нагоре коса, които дружно с прелестните миниатюри, поместени в медальони, построяват една специфичност на паметниците на ХVІІ век. Етрополският жанр на орнаментиране през тази ера се възприема и от доста книжовници от Средна Стара планина и Средногорието. Етрополските ръкописи са били оформяни като книга. Подвързията на ръкописите е правена особено за тях от добре обработени дъбови, букови или ясенови дъски, обгърнати с телешка кожа. Тя е била украсявана с врязани комбинации от геометрични фигури и растителни претекстове.

 Един от най–старите ръкописи в Етрополския манастир е Четириевангелие от 1595 година, което се съхранява в Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий ”. Много от етрополските ръкописи и до през днешния ден към момента не са открити заради липса на сведения за създателя и скрипториума. Днес на науката са известни 76 ръкописи от Етрополската книжовна и калиграфско – художествена школа, които се съхраняват в Националната библиотека „ Св св. Кирил и Методий ”, Църковно-исторически и архивен институт, Врачанската Митрополия, библиотеката на Зографския манастир и други

 Манастирът „ Света Троица ” и Етрополската книжовна и калиграфско - художествена школа имат огромно общонационално значение. Името му свети паралелно с имената на такива прославени с книжовната си активност манастири като Зографския, Рилския, Бачковския, Троянския и Преображенския. Етрополският манастир е от тези свети български места, където всеки, пристигнал в обителта, може да почувства величието и омаята на отминалото време, да остави своята милостиня за благосъстоянието на манастира.

Инфо: www.etropolskimanastir.etropolebg.com