Анхилското поле – българският „батълфилд“
На 5 и 6 юни в Поморие се организира интернационална научна конференция в памет на проф. Иван Кочев (1935-2021)
В полето западно от Анхиало/Поморие се водят редица сражения, включително фамозната борба при Ахелой на 20 август 917 година
Преди години известният ефирен канал „ Дискавъри “ поддържаше поредицата „ Бойни полета “ („ Вattlefields “) – забавен взор към военната история на Европа и целия свят. Наистина, от антични времена, включително и през днешния ден, по традиция дефилират имената тук-там, където са се „ вихрели “ съдбоносни борби – Каталаунските полета, Ватерло, Курската дъга и така нататък, и така нататък Още през 2011 година като рецензент на солидния том „ Поморие – античност и съвремие “ (автори: акад. Васил Гюзелев, проф. Михаил Лазаров и други, съставители: доктор Стефан Пейков и доктор Атанас Орачев), обърнах внимание на едно наше емблематично „ полесражение “, което е самобитно въплъщение на трагични военни конфликти сред България и Византия. В тях Анхиало / Поморие, е не просто съответен град и пристанище, а геополитически “маркер ” на военната и политическата история.
Повод да се върнем към тематиката е извършената на 5 и 6 юни т.г. интернационална научна конференция „ Книжовният език и диалектите – исторически и модерни аспекти “, отдадена на 90-годишината от рождението на известния наш академик и държавник проф. Иван Кочев (1935-1981), потомък на видна фамилия от Македония, роднина на братя Миладинови. Проф. Кочев е роден в Поморие и е почетен жител на красивия морски град. Широките хоризонти в активността на огромния ерудит и родолюбец предопределят наличието в работата на извършената в Поморие конференция както на отчети в региона на езикознанието, по този начин и на политическата и културна история. Конференцията е проведена от Института за български език при Българска академия на науките, Македонският теоретичен институт и Община Поморие, а „ мотор “ на подготовката и провеждането ѝ бе проф. Ана Кочева – щерка и заслужен последовател на делото на своя татко. Висока оценка заслужава поддръжката на кмета на Община Поморие Иван Алексиев, който постави доста старания, още веднъж с интернационална конференция, и за отбелязването на 1100-годишнината от борбата при Ахелой през 2017 година
Програма на конференцията, отдадена на проф. Иван Кочев.
Разбира се, в работата на конференцията най-силно бе застъпено езикознанието с присъединяване на учени от Института за български език, други наши научни институти и университети, посетители от Полша, Румъния, Германия, Украйна. Като „ алена нишка “ бихме показали участието на мнозина от български учени с Македонския теоретичен институт. Ще напомним, че проф. Иван Кочев е един от основателите за възобновяването на авторитетната научна институция, закрита от комунистическия режим с неговия прославен „ интернационализъм “ под диктата на Москва, в полза на Белград и Скопие.
Ще срещнем в резюме нашите читатели с изнесения от мен отчет за ролята на Анхиалското поле в българо-византийските войни. Първият огромен конфликт е още през 708 година, когато Юстиниан II се пробва да си върне отстъпената на България три години по-рано област Загоре. Удобно „ не запомнил “, че през 705 година е възобновен на престола с решаващата помощ на българския кан Тервел, „ носоотрязаният “ император потегля с флота и сухопътни войски към Анхиало. Оказва се, че Тервел е заел с войските си планинските места, откъдето следи придвижването на съперника. Докато византийските бойци събират храни и фураж в региона, българите по думите на хрониста Теофан „ … ненадейно се нахвърлили като зверове и унищожили ромейското стадо, като взели доста пленници, коне и оръжие… “ От ромейска страна паднали доста убити, а Юстиниан и малко на брой от хората му едвам съумяват да се спасят зад стените на Анхиало… След три дни Юстиниан скрито отплава със своя транспортен съд. Нещо повече, в символ на „ опрощение “ оставя „ титли “ – скъпи блага за спечелилите.
През 50-60-те години на VIII в. Византия подхваща огромна експанзия на север, а император Константин V Копроним персонално командва девет похода против България! През лятото на 763 година войнственият император потегля със сухопътните сили към Анхиало, като изпраща голям флот от 800 „ хеландии “ (ладии) с тежковъоръжена елитна кавалерия. Младият държател Телец работи изпреварващо и пресреща ромеите в Анхиалското поле. На 30 юни 763 година стартира кръвопролитно стълкновение, което продължава през целия ден и приключва с тежко проваляне за българите. Императорът влиза в Константинопол с успех в духа на римската традиция, а пленените българи са оставени да бъдат избити от тълпата … В Плиска избухва протест, Телец свален и погубен. При последвалите византийски удари през 764-766 година военната интензивност още веднъж е обвързвана с Месемврия и Анхиало. Слава Богу, природата оказва помощ на българите, защото потеглилите на север византийски ескадри търпят страшни корабокрушения, при които умират хиляди моряци и бойци.
При кан Крум България минава в контранастъпление. Година след разгрома на император Никифор I Геник (26 юли 811 г.) Месемврия е завладяна от армията на Крум. Анхиало също е в български ръце и даже получава /пра/българско име – Тутхон. Две години по-късно, когато властта в Плиска за малко е в ръцете на кан Дицевг (814-815), регент на младия Омуртаг, главните български сили са в Тракия. Още е в действие планираният приживе на кан Крум боен поход против византийската столица. Лъв V Арменец (813-820) предлага мир, само че българският държател отхвърля. В отговор императорът, който е и кадърен пълководец, изненадващо прави десант в региона на Месемврия и разполага войските си в укрепен лагер най-вероятно в полето на Анхиало, само че не подхваща дейни дейности. Напротив, с лъжливи маневри основава усещане, че счита да се изтегли по море. Част от византийските кораби демонстративно отплават, само че Лъв със своите елитни елементи остава прикрит зад една височина, наричана по-късно „ Хълмът на Лъв “. След като приспива бдителността на Дицевг, Лъв прави нощно нахлуване над българския лагер. Според хрониста Йосиф Генезий ромеите освен разрушават българите, само че и нахлуват на българска територия, където и правят огромни жестокости. Българският държател дава отговор с репресии против византийските пленници в България с антихристиянска багра, само че скоро изненадващо умира или е свален, а властта е поета от Омуртаг.
Без подозрение най-мащабното стълкновение в Анхиалското поле е борбата при Ахелой на 20 август 917 година В дуела с България, ръководена от цар Симеон Велики, империята активизира големи за епохата военни сили – съгласно един арабски летописец над 60 хиляди души! Днес експертите одобряват, че двете армии броят по към 30-40 хиляди, което за Средновековието също е впечатляваща бройка. Командването е поверено на видния византийски военачалник Лъв Фока. Флотът, предвождан от бъдещия император Роман Лакапин, отплава към делтата на Дунав, с цел да трансферира предстоящите печенежки съдружници. Цар Симеон зорко следи дейностите на съперника и изпреварващо заема позиции наоколо до Анхиало. Българският държател ръководи войските си от един рид и с ловки маневри увлича ромеите в засада, а ядрото на византийските сили е пометено от царската кавалерия. Цар Симеон се демонстрира освен като талантлив пълководец, само че и като самоуверен боец – в хода на кървавата борба под него е погубен конят му… Пътят за оттегляне на ромеите на юг е отсечен, а Лъв Фока с остатъците от армията си търси избавление зад стените на Месемврия. Повече от половин век след паметната борба византийският историк Лъв Дякон оплаква купищата ромейски кости при Ахелой…
Анхиалското поле е терен на военни събития и във времето на византийското господство, както и в епохата на Второто българско царство. Така или другояче, стратегическото състояние на Анхиало се дължи на основното му място на пътя сред българските столици Плиска и Велики Преслав, от една страна, и византийската Константинопол, от друга. Връзката с източните старопланински проходи и морския път по крайбрежието е определяща, а това стимулира двете страни да хвърлят толкоз старания в не един боен спор през Средновековието точно в полето на Анхиало.
В полето западно от Анхиало/Поморие се водят редица сражения, включително фамозната борба при Ахелой на 20 август 917 година
Преди години известният ефирен канал „ Дискавъри “ поддържаше поредицата „ Бойни полета “ („ Вattlefields “) – забавен взор към военната история на Европа и целия свят. Наистина, от антични времена, включително и през днешния ден, по традиция дефилират имената тук-там, където са се „ вихрели “ съдбоносни борби – Каталаунските полета, Ватерло, Курската дъга и така нататък, и така нататък Още през 2011 година като рецензент на солидния том „ Поморие – античност и съвремие “ (автори: акад. Васил Гюзелев, проф. Михаил Лазаров и други, съставители: доктор Стефан Пейков и доктор Атанас Орачев), обърнах внимание на едно наше емблематично „ полесражение “, което е самобитно въплъщение на трагични военни конфликти сред България и Византия. В тях Анхиало / Поморие, е не просто съответен град и пристанище, а геополитически “маркер ” на военната и политическата история.
Повод да се върнем към тематиката е извършената на 5 и 6 юни т.г. интернационална научна конференция „ Книжовният език и диалектите – исторически и модерни аспекти “, отдадена на 90-годишината от рождението на известния наш академик и държавник проф. Иван Кочев (1935-1981), потомък на видна фамилия от Македония, роднина на братя Миладинови. Проф. Кочев е роден в Поморие и е почетен жител на красивия морски град. Широките хоризонти в активността на огромния ерудит и родолюбец предопределят наличието в работата на извършената в Поморие конференция както на отчети в региона на езикознанието, по този начин и на политическата и културна история. Конференцията е проведена от Института за български език при Българска академия на науките, Македонският теоретичен институт и Община Поморие, а „ мотор “ на подготовката и провеждането ѝ бе проф. Ана Кочева – щерка и заслужен последовател на делото на своя татко. Висока оценка заслужава поддръжката на кмета на Община Поморие Иван Алексиев, който постави доста старания, още веднъж с интернационална конференция, и за отбелязването на 1100-годишнината от борбата при Ахелой през 2017 година
Програма на конференцията, отдадена на проф. Иван Кочев.
Разбира се, в работата на конференцията най-силно бе застъпено езикознанието с присъединяване на учени от Института за български език, други наши научни институти и университети, посетители от Полша, Румъния, Германия, Украйна. Като „ алена нишка “ бихме показали участието на мнозина от български учени с Македонския теоретичен институт. Ще напомним, че проф. Иван Кочев е един от основателите за възобновяването на авторитетната научна институция, закрита от комунистическия режим с неговия прославен „ интернационализъм “ под диктата на Москва, в полза на Белград и Скопие.
Ще срещнем в резюме нашите читатели с изнесения от мен отчет за ролята на Анхиалското поле в българо-византийските войни. Първият огромен конфликт е още през 708 година, когато Юстиниан II се пробва да си върне отстъпената на България три години по-рано област Загоре. Удобно „ не запомнил “, че през 705 година е възобновен на престола с решаващата помощ на българския кан Тервел, „ носоотрязаният “ император потегля с флота и сухопътни войски към Анхиало. Оказва се, че Тервел е заел с войските си планинските места, откъдето следи придвижването на съперника. Докато византийските бойци събират храни и фураж в региона, българите по думите на хрониста Теофан „ … ненадейно се нахвърлили като зверове и унищожили ромейското стадо, като взели доста пленници, коне и оръжие… “ От ромейска страна паднали доста убити, а Юстиниан и малко на брой от хората му едвам съумяват да се спасят зад стените на Анхиало… След три дни Юстиниан скрито отплава със своя транспортен съд. Нещо повече, в символ на „ опрощение “ оставя „ титли “ – скъпи блага за спечелилите.
През 50-60-те години на VIII в. Византия подхваща огромна експанзия на север, а император Константин V Копроним персонално командва девет похода против България! През лятото на 763 година войнственият император потегля със сухопътните сили към Анхиало, като изпраща голям флот от 800 „ хеландии “ (ладии) с тежковъоръжена елитна кавалерия. Младият държател Телец работи изпреварващо и пресреща ромеите в Анхиалското поле. На 30 юни 763 година стартира кръвопролитно стълкновение, което продължава през целия ден и приключва с тежко проваляне за българите. Императорът влиза в Константинопол с успех в духа на римската традиция, а пленените българи са оставени да бъдат избити от тълпата … В Плиска избухва протест, Телец свален и погубен. При последвалите византийски удари през 764-766 година военната интензивност още веднъж е обвързвана с Месемврия и Анхиало. Слава Богу, природата оказва помощ на българите, защото потеглилите на север византийски ескадри търпят страшни корабокрушения, при които умират хиляди моряци и бойци.
При кан Крум България минава в контранастъпление. Година след разгрома на император Никифор I Геник (26 юли 811 г.) Месемврия е завладяна от армията на Крум. Анхиало също е в български ръце и даже получава /пра/българско име – Тутхон. Две години по-късно, когато властта в Плиска за малко е в ръцете на кан Дицевг (814-815), регент на младия Омуртаг, главните български сили са в Тракия. Още е в действие планираният приживе на кан Крум боен поход против византийската столица. Лъв V Арменец (813-820) предлага мир, само че българският държател отхвърля. В отговор императорът, който е и кадърен пълководец, изненадващо прави десант в региона на Месемврия и разполага войските си в укрепен лагер най-вероятно в полето на Анхиало, само че не подхваща дейни дейности. Напротив, с лъжливи маневри основава усещане, че счита да се изтегли по море. Част от византийските кораби демонстративно отплават, само че Лъв със своите елитни елементи остава прикрит зад една височина, наричана по-късно „ Хълмът на Лъв “. След като приспива бдителността на Дицевг, Лъв прави нощно нахлуване над българския лагер. Според хрониста Йосиф Генезий ромеите освен разрушават българите, само че и нахлуват на българска територия, където и правят огромни жестокости. Българският държател дава отговор с репресии против византийските пленници в България с антихристиянска багра, само че скоро изненадващо умира или е свален, а властта е поета от Омуртаг.
Без подозрение най-мащабното стълкновение в Анхиалското поле е борбата при Ахелой на 20 август 917 година В дуела с България, ръководена от цар Симеон Велики, империята активизира големи за епохата военни сили – съгласно един арабски летописец над 60 хиляди души! Днес експертите одобряват, че двете армии броят по към 30-40 хиляди, което за Средновековието също е впечатляваща бройка. Командването е поверено на видния византийски военачалник Лъв Фока. Флотът, предвождан от бъдещия император Роман Лакапин, отплава към делтата на Дунав, с цел да трансферира предстоящите печенежки съдружници. Цар Симеон зорко следи дейностите на съперника и изпреварващо заема позиции наоколо до Анхиало. Българският държател ръководи войските си от един рид и с ловки маневри увлича ромеите в засада, а ядрото на византийските сили е пометено от царската кавалерия. Цар Симеон се демонстрира освен като талантлив пълководец, само че и като самоуверен боец – в хода на кървавата борба под него е погубен конят му… Пътят за оттегляне на ромеите на юг е отсечен, а Лъв Фока с остатъците от армията си търси избавление зад стените на Месемврия. Повече от половин век след паметната борба византийският историк Лъв Дякон оплаква купищата ромейски кости при Ахелой…
Анхиалското поле е терен на военни събития и във времето на византийското господство, както и в епохата на Второто българско царство. Така или другояче, стратегическото състояние на Анхиало се дължи на основното му място на пътя сред българските столици Плиска и Велики Преслав, от една страна, и византийската Константинопол, от друга. Връзката с източните старопланински проходи и морския път по крайбрежието е определяща, а това стимулира двете страни да хвърлят толкоз старания в не един боен спор през Средновековието точно в полето на Анхиало.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ