На 5 февруари пожар изгори 15 декара тръстики в защитена

На 5 февруари пожар изгори 15 декара тръстики в предпазена зона Дуранкулашко езеро единствено дни откакто отбелязахме Световния ден на влажните зони, оповестиха от Коалиция „ За да остане природа в България “. Посегателствата върху тези места са непрекъснати - опожаряването им се случва всяка година през разнообразни сезони, също така постоянно влажните зони биват пресушавани, засипвани и застроявани. Само преди няколко години, огромни пожари унищожиха сериозна част от разнообразни предпазени зони у нас - Драгоманското тресавище (където изгоря 80% от растителността), Дуранкулашкото езеро, бившето Стралджанско тресавище и " Калимок - Бръшлен ". Почистването посредством изгаряне на тръстиковите масиви в тези предпазени зони е строго неразрешено от българското законодателство. Въпреки това, влажните зони пламват всяка година. Какво предизвикват пожарите Защитените влажни зони са значими, както поради растителните типове, които виреят там, по този начин и поради животинските и най-често поради птиците, които ги употребяват като места за отдих по време на миграция, за зимуване или за гнездене. При пожар: · умират доста земноводни, влечуги, безгръбначни животни, а от време на време и дребни бозайници, които се озовават в клопката на огнената буря. · според от сезона, растителността може да не се възвърне в задоволително количество и по този начин доста птици могат да останат без места за гнездене. · пепелта може да докара до еутрофикация, т.е. замърсяване на водата, и може да изчезнат рибите. · нарушава се салдото в екосистемата и това може да докара до повече вредители като комари, а в това време косенето на тръстика, в случай че се прави по проект, може да е потребно за екосистемата · още по-сериозни са вредите в преходните зони - пасища и съседен екотон, тъй като там живеят животните, които не могат да избягат - като костенурки, дребни бозайници и др. Кой стои зад палежите? В по-голямата част от случаите органите на реда не могат да открият причинителя на действието. По непотвърдена информация обаче, това постоянно са хора, които желаят посредством опожаряването да си обезпечат нови аграрни площи, или пък считат, че по този метод ще прогонят вредители като комарите. Ловците също употребяват подпалването на тръстиките като тактичност за прогонването на хищниците от тези места за по-лесното им ликвидиране. Не бива да забравяме и елементарната немърливост на някои гости на тези места - незагасена цигара, хвърлена в тръстиките през зимата, когато те са сухи може бързо да докара до огромен пожар. България е една от първите страни, които се причисляват към Рамсарската спогодба. Почти половин век по-късно, към момента у нас значимостта на тези места остава неразбираема отвън научните среди. Защо е значимо да пазим влажните зони? Влажните зони съхраняват водата и подсигуряват нейното качество, осигурявайки резистентност против сушата. В отчет на сметната палата на Европейски Съюз от 2018-та година се споделя, че България е една от страните, в които заплахата от опустиняване в резултат на климатичните промени е висока и би довела до тежки последици. Влажните зони - освен реките, само че и блата, езера, язовири, подпочвени води и други, са места, където водата се съхранява и пречиства. Те защищават от наводнения и въздействията на бурите. Влажните зони са места, които действат като естествени гъби, които улавят и постепенно освобождават повърхностни води, дъжд, размразяване на сняг, подпочвени води и наводнения. Те дават храна и други услуги като превоз и отдих. Дори в предпазени влажни зони като Дуранкулашкото езеро, риболовът е позволен, стига да се съблюдават избрани условия - да не се навлиза в езерото в лодки, с цел да не се нарушава спокойствието на гнездящите птици. Но човешката интервенция унищожава даже този скъп запас - с помощта на хората, в Шабленското езеро да вземем за пример, към този момент има инвазивни типове, които заемат мястото на обичайно показани риби. Такъв е казусът със застрашената езерна цаца, която към момента се среща в езерото и слънчевата рибка, която бързо заема нейните позиции в екосистемата. Влажните зони обезпечават разнородни местообитания, които поддържат генетични типове и биоразнообразието на екосистемите и играят основна роля в виталните цикли на доста типове и в годишни миграционни модели. Често, когато чуят за многообразието на типовете във влажните зони, хората считат, че природозащитниците преувеличават. Това ще се промени, в случай че даже за момент всеки песимист огледа през зрителната тръба на орнитолога - благосъстоянието от птици, което приютяват нашите езера, блата и реки е в действителност почтено за запазване. И не трябва да забравяме, че индивидът е единствено една частица в огромната система. Ние подвластен от салдото в природата, тъй като даже единствено един тип, който изчезне от обещано място, води до смяна в цялата екосистема. Много от влажните зони, против които има годишни похищения, са под няколко отбрани - като Натура 2000 зони, като предпазени местности, като Рамсарски места, които страната ни е идентифицирала като значими за запазване с оглед подписаната спогодба. И въпреки всичко доста значими за биоразнообразието места у нас към момента нямат нужната отбрана. На този декор еколозите напомнят, че една от общо 14-те дейни наказателни процедури на Европейската комисия против България в бранша " Околна среда " е точно за необявяване на зоните от природозащитната мрежа " Натура 2000 " със заповеди, които задават съответни режими и цели за запазване. Това важи за 194 от общо 229 територии. Видео от пожара на 5 февруари Дуранкулашко езеро може да видите