Трима автори с обща изложба Под знака на Огнения Кон във Варна
На 5 февруари 2026 година от 18:30 ч. в изложба Ларго във Варна ще бъде открита сборната галерия “Под знака на Огнения Кон ", представяща произведения на Владимир Чукич, Веселин Дамянов-Вес и Венцислав Марков. Трима създатели с друг живописен език, изразни средства и сензитивност, които по неочакван и изцяло непредумишлен метод се срещат посредством един общ облик - коня.
По чисто съвпадане, 2026 година е и годината на Огнения кон съгласно китайския календар. Без авансово търсена идея, без уговорена тематика, конят някак естествено се появява в част от творбите, които тримата създатели са подготвили за актуалната галерия. Сякаш времето единствено е подсказало общия знак.
В живописните платна на Владимир Чукич се разпростира свят на тиха мистичност и сдържана лирика. Конете му населяват пространства, напомнящи земните. Цветни петна с друга компактност и активност се “разливат " по повърхността на платното, създавайки чувство за мъгла, за междинно положение сред действителното и въображаемото. Разпръснатите в близост точки и кръгове носят чувството за “безкрайна комплектност " - място, където началото и краят се срещат. Като че ли вододел сред два свята, настоятелно присъстващата хоризонтална линия разделя, само че и свързва. Светове, които не се отразяват изцяло един в различен, тъй като съществуват по свои лични правила.
Конете на Владимир Чукич са петна от цвят - бронзови, златни, наситено черни, огнено червени, морско зелени. Лишени от подробност, като че ли са разтворени в пространството, до момента в който в това време цветното им наличие е блестящо декларирано. Те наподобяват по едно и също време действителни и призрачни - сякаш спомен или предусещане. Всички гледат в една посока, застинали в придвижване, като че ли търсещи причина или отговор. Между антични стенописи, мозайки и колони, сред минало и бъдеще, те стоят в сегашното - стъпили върху претърпяната мъдрост и насъбрана памет. В този свят конят е по едно и също време характерност и част от цялото - самостоятелен, само че обвързван.
При Веселин Дамянов-Вес светът е палав, ярък и изпълнен с въображение. Неговите платна са обитаеми от остарели къщи, селски пейзажи, кривнали огради и хумористични елементи, които като че ли се усмихват на фена. Цветът пулсира - жълтото носи топлота и оптимизъм, а синьото - шир и фантазия. Конете на Вес са обсипани с точки, драскулки и завъртулки - дали точки или многоточия, остава отворен въпрос. Те припомнят за безгрижното детство, за свободата да мечтаеш.
Вес постоянно употребява колажирани облици на коне, върху които наслагва цвят - прийом, който като че ли трансформира облика в метафора за персоналния избор, за метода, по който “оцветяваме " действителността. В поредност от произведения конят се трансформира в галактически странник - Одисей, който прекосява време и пространство, оставяйки зад себе си Земята, надменно незначителна, дребна точка. Жълтото непроменяемо участва даже в по-мрачните композиции, може би като знак за оцеляващо изначалие. Конят на Вес мечтае самоуверено и заразява света към себе си с тази фантазия. Дори когато пространството наподобява объркващо, крилете постоянно го извеждат на повърхността.
В скулптурите на Венцислав Марков конят е чист порив. Формите са мощни, напрегнати, динамични. Телата са изваяни с точност, мускулатурата пулсира, придвижването е уловено в момент на напрежение - прикосновение сред въздуха и земята. Материалът се огъва, пространството като че ли се поддава на придвижването и се подчинява на полета. Глава устремена нагоре, разтворени ноздри, наелектризирана грива. Крила, които от време на време участват, различен път отсъстват, само че самостоятелен от тях, конят постоянно е подготвен да полети. Това са облици на увереност, убеденост - на дух, който знае посоката си.
В тази галерия конят е многопластов - както облик от предишното, по този начин и неизменим сателит в сегашното. Жива сила - придвижване, което свързва. Различен по форма, цвят и израз, само че все по този начин насочен към една споделена последна посока. Движещ се сред паметта и фантазията, сред гравитацията и полета, сред страха и вярата, конят се трансформира в символ на новото начало. Начало, което се случва, когато сме дружно, когато гледаме напред и имаме смелостта да мечтаем. Еднакви макар разликите си.
Изложбата ще бъде открита на 5 февруари 2026 година от 18:30 ч. в изложба Ларго, ул. " Хан Крум “ № 8, Варна.
По чисто съвпадане, 2026 година е и годината на Огнения кон съгласно китайския календар. Без авансово търсена идея, без уговорена тематика, конят някак естествено се появява в част от творбите, които тримата създатели са подготвили за актуалната галерия. Сякаш времето единствено е подсказало общия знак.
В живописните платна на Владимир Чукич се разпростира свят на тиха мистичност и сдържана лирика. Конете му населяват пространства, напомнящи земните. Цветни петна с друга компактност и активност се “разливат " по повърхността на платното, създавайки чувство за мъгла, за междинно положение сред действителното и въображаемото. Разпръснатите в близост точки и кръгове носят чувството за “безкрайна комплектност " - място, където началото и краят се срещат. Като че ли вододел сред два свята, настоятелно присъстващата хоризонтална линия разделя, само че и свързва. Светове, които не се отразяват изцяло един в различен, тъй като съществуват по свои лични правила.
Конете на Владимир Чукич са петна от цвят - бронзови, златни, наситено черни, огнено червени, морско зелени. Лишени от подробност, като че ли са разтворени в пространството, до момента в който в това време цветното им наличие е блестящо декларирано. Те наподобяват по едно и също време действителни и призрачни - сякаш спомен или предусещане. Всички гледат в една посока, застинали в придвижване, като че ли търсещи причина или отговор. Между антични стенописи, мозайки и колони, сред минало и бъдеще, те стоят в сегашното - стъпили върху претърпяната мъдрост и насъбрана памет. В този свят конят е по едно и също време характерност и част от цялото - самостоятелен, само че обвързван.
При Веселин Дамянов-Вес светът е палав, ярък и изпълнен с въображение. Неговите платна са обитаеми от остарели къщи, селски пейзажи, кривнали огради и хумористични елементи, които като че ли се усмихват на фена. Цветът пулсира - жълтото носи топлота и оптимизъм, а синьото - шир и фантазия. Конете на Вес са обсипани с точки, драскулки и завъртулки - дали точки или многоточия, остава отворен въпрос. Те припомнят за безгрижното детство, за свободата да мечтаеш.
Вес постоянно употребява колажирани облици на коне, върху които наслагва цвят - прийом, който като че ли трансформира облика в метафора за персоналния избор, за метода, по който “оцветяваме " действителността. В поредност от произведения конят се трансформира в галактически странник - Одисей, който прекосява време и пространство, оставяйки зад себе си Земята, надменно незначителна, дребна точка. Жълтото непроменяемо участва даже в по-мрачните композиции, може би като знак за оцеляващо изначалие. Конят на Вес мечтае самоуверено и заразява света към себе си с тази фантазия. Дори когато пространството наподобява объркващо, крилете постоянно го извеждат на повърхността.
В скулптурите на Венцислав Марков конят е чист порив. Формите са мощни, напрегнати, динамични. Телата са изваяни с точност, мускулатурата пулсира, придвижването е уловено в момент на напрежение - прикосновение сред въздуха и земята. Материалът се огъва, пространството като че ли се поддава на придвижването и се подчинява на полета. Глава устремена нагоре, разтворени ноздри, наелектризирана грива. Крила, които от време на време участват, различен път отсъстват, само че самостоятелен от тях, конят постоянно е подготвен да полети. Това са облици на увереност, убеденост - на дух, който знае посоката си.
В тази галерия конят е многопластов - както облик от предишното, по този начин и неизменим сателит в сегашното. Жива сила - придвижване, което свързва. Различен по форма, цвят и израз, само че все по този начин насочен към една споделена последна посока. Движещ се сред паметта и фантазията, сред гравитацията и полета, сред страха и вярата, конят се трансформира в символ на новото начало. Начало, което се случва, когато сме дружно, когато гледаме напред и имаме смелостта да мечтаем. Еднакви макар разликите си.
Изложбата ще бъде открита на 5 февруари 2026 година от 18:30 ч. в изложба Ларго, ул. " Хан Крум “ № 8, Варна.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ