5 февруари 2013 г. Умира Леда Милева
На 5 февруари 2013 година умира Леда Милева. Дъщерята на огромния български стихотворец Гео Милев е родена в София на 5 февруари 1920 година
Завършва Американския лицей в София през 1938 година, Институт за детски учителки през 1940 година и Юридическия факултет на Софийския университет " Св. Климент Охридски ". през 1941 година
През 1944 година става член на Българска комунистическа партия и до 1950 година е основен редактор на предаванията за децата и младежта в Радио София.
Работи като редактор в издателствата " Народна юноша " и " Български публицист ", основна редакторка е на списание " Дружинка ".
От 1966 до 1970 година е шеф на Българската телевизия (днес БНТ). Работила е в министерството на външните работи, а от 1972 до 1978 година е непрекъсната представителка на България при ЮНЕСКО в Париж.
Била е председателка на българския ПЕН-център и на Съюза на преводачите. От 1980 година е основен редактор на списание " Панорама ".
Леда Милева е била депутат в 8-ото и 9-ото Народно заседание (1981-1990) и в VII Велико национално заседание (1990-1991).
За първи път разгласява за деца през 1940 година в книжката " Първи стъпки ", където е и популярното стихотворение " Зайченцето бяло ". Авторка е на повече от 30 книги със стихотворения и поеми за деца: " Заю на разходка " (1946), " Сред житата " (1952), " Вълни, чайки и деца " (1961), " Бели лястовички " (1962), " Влак-юнак " (1967), " Цветни приказки " (1969,1977), " Черно фламинго " (1978) и други.
Сред най-известните приказки в стхове и поеми на Леда Миева са " Работна Мецана ", " Сиводрешко и Бързобежко ", " В една зоологическа градина ", " Чайката Белушка ", " Мустакатият Иванчо ", " Ирина в детската градина ".
Няма български куклени и трагични театри, в които да не са поставяни пиесите " Когато куклите не спят ", " Златоперко ", " Пътешествие в джунглите ", " Вълшебните очила ", " Пергелко ", " Червената кокошчица "...
Нейни стихове и пиеси са преведени на британски, арабски, съветски, гръцки, немски, френски, китайски, японски, сръбски, чешки, полски и други езици.
Леда Милева е превела на български език стихове от Емили Дикинсън, Боб Дилън, Лоурънс Ферлингети, Силвия Плат и други и е съставител, дружно със брачна половинка си Николай Попов, на антологиите " Американски поети " (1970). " Американски негърски поети " (1975), " Нощен дъжд " - модерни британски поети (1980), " Африкански гласове " (1987).
Участвала е в редактирането на съчиненията на татко си Гео Милев.
Удостоявана е с медал " Св.св.Кирил и Методи ", първа степен (1959); медал " Народна Република България " ь първа степен (февруари 1970); медал " Стара планина ", първа степен за извънредно огромните ѝ заслуги към Република България в региона на културата (18 май 2006).
Зайченцето бяло
Зайченцето бяло
през целия ден си играло
в близката горичка
със една сърничка.
Вече се стъмнило,
слънцето се скрило.
Зайчето схванало,
че е закъсняло.
Хукнало да бяга,
както му приляга,
само че във тъмнината
сбъркало следата!
Седнало да плаче
дребното юначе.
На кого да каже
път да му покаже?
Спряла под елата
с лампичка в ръката
дребната Светулка,
на щуреца младоженка.
Зайчето видяла,
пътя му огряла.
Отишло при Зайка,
благата си майка.
Завършва Американския лицей в София през 1938 година, Институт за детски учителки през 1940 година и Юридическия факултет на Софийския университет " Св. Климент Охридски ". през 1941 година
През 1944 година става член на Българска комунистическа партия и до 1950 година е основен редактор на предаванията за децата и младежта в Радио София.
Работи като редактор в издателствата " Народна юноша " и " Български публицист ", основна редакторка е на списание " Дружинка ".
От 1966 до 1970 година е шеф на Българската телевизия (днес БНТ). Работила е в министерството на външните работи, а от 1972 до 1978 година е непрекъсната представителка на България при ЮНЕСКО в Париж.
Била е председателка на българския ПЕН-център и на Съюза на преводачите. От 1980 година е основен редактор на списание " Панорама ".
Леда Милева е била депутат в 8-ото и 9-ото Народно заседание (1981-1990) и в VII Велико национално заседание (1990-1991).
За първи път разгласява за деца през 1940 година в книжката " Първи стъпки ", където е и популярното стихотворение " Зайченцето бяло ". Авторка е на повече от 30 книги със стихотворения и поеми за деца: " Заю на разходка " (1946), " Сред житата " (1952), " Вълни, чайки и деца " (1961), " Бели лястовички " (1962), " Влак-юнак " (1967), " Цветни приказки " (1969,1977), " Черно фламинго " (1978) и други.
Сред най-известните приказки в стхове и поеми на Леда Миева са " Работна Мецана ", " Сиводрешко и Бързобежко ", " В една зоологическа градина ", " Чайката Белушка ", " Мустакатият Иванчо ", " Ирина в детската градина ".
Няма български куклени и трагични театри, в които да не са поставяни пиесите " Когато куклите не спят ", " Златоперко ", " Пътешествие в джунглите ", " Вълшебните очила ", " Пергелко ", " Червената кокошчица "...
Нейни стихове и пиеси са преведени на британски, арабски, съветски, гръцки, немски, френски, китайски, японски, сръбски, чешки, полски и други езици.
Леда Милева е превела на български език стихове от Емили Дикинсън, Боб Дилън, Лоурънс Ферлингети, Силвия Плат и други и е съставител, дружно със брачна половинка си Николай Попов, на антологиите " Американски поети " (1970). " Американски негърски поети " (1975), " Нощен дъжд " - модерни британски поети (1980), " Африкански гласове " (1987).
Участвала е в редактирането на съчиненията на татко си Гео Милев.
Удостоявана е с медал " Св.св.Кирил и Методи ", първа степен (1959); медал " Народна Република България " ь първа степен (февруари 1970); медал " Стара планина ", първа степен за извънредно огромните ѝ заслуги към Република България в региона на културата (18 май 2006).
Зайченцето бяло
Зайченцето бяло
през целия ден си играло
в близката горичка
със една сърничка.
Вече се стъмнило,
слънцето се скрило.
Зайчето схванало,
че е закъсняло.
Хукнало да бяга,
както му приляга,
само че във тъмнината
сбъркало следата!
Седнало да плаче
дребното юначе.
На кого да каже
път да му покаже?
Спряла под елата
с лампичка в ръката
дребната Светулка,
на щуреца младоженка.
Зайчето видяла,
пътя му огряла.
Отишло при Зайка,
благата си майка.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ