На 5 декември 1916 г. български войски влизат в Букурещ

На 5 декември 1916 година български войски влизат в Букурещ по време на акцията против Румъния в границите на Първата международна война. В настъплението вземат участие и немски и турски елементи. Атаката стартира незабавно след влизането на Румъния във войната на страната на Антантата през есента на 1916 година Българската войска минава границата в Южна Добруджа, открита след Междусъюзническата война от 1913 година и овладява Тутракан и Добрич. Румънците и подкрепящите ги руснаци са разгромени по-късно в борбата при Кобадин и са изтласкани до делтата на р. Дунав. През ноември настъпващите откъм Трансилвания немски войски също пробиват румънските линии и настъпват на изток.

През ноември е образувана така наречен Дунавска войска, в която влизат български, немски и османски елементи. България взе участие в нея с две пехотни дивизии, 6 ескадрона и 32 батареи. Армията форсира р. Дунав при Свищов на 23 ноември, преодолява румънско-руската опозиция при реките Няжлов и Арджеш, след което триумфално влиза в румънската столица. На 6 декември, към този момент високомерен, Букурещ капитулира без опозиция. В началото на януари 1917 година българските войски завземат Браила и доближават река Серет, където минават към позиционни дейности. Така на практика Румъния е окупирана, само че България съумява да си върне единствено Южна и Централна Добруджа, до момента в който северната част на региона остава под общото ръководство на Централните сили.

Според спомените на Георги Ст. Георгиев предлагането за парада идва от подпоручик Крум Митаков. Пехотинци, артилеристи и пионери образуват огромна сборна тайфа. В нея има представители на всички роти на дивизията. Г. Георгиев разказва по този начин парада:

„ Ходом, юнаци! Никой няма да избързва! Това е Букурещ, ще минаваме по улици. Да не мисли някой, че отново има нещо да превземаме! И потегли тая славна тайфа, тая славна дивизия, желязната, първата! Музиката свири. Знамето се вее. Лъвът реве. Като на церемониал нашата дивизия се носи по целия Букурещ. Церемониален марш пред всички къщи, пред всички прозорци, пред всички изплашени погледи, пред всички застинали сърца. Виждате ли в този момент българския боец? Може да няма гащи. Но победи! Може да носи съдрани панталони. Но победи! Може да мъкне сплескан шинел. Но победи! Гащите се купуват. Панталоните се кърпят. Шинелите се гладят. Славата не се купува. Честта не се закърпва. Поражението не се изглажда. И въпреки всичко вие ни сочите една хартия. Ние ви сочим 100 победи! Ние, първа дивизия! Желязната! Славната! Непобедена! Непобедима! Непобеждаема! Ура! “.

След парада по улиците на града Трета войска продължава настъплението си и преодолява румънската опозиция при река Калмацулуй. В началото на януари 1917 година българските войски завземат Браила и доближават река Серет, където минават към позиционни дейности. Напредването във Влашко принуждава съветските войски в Добруджа да се отдръпват още на север. Под натиска на Трета войска цяла Добруджа е освободена до 5 януари 1917 година
тагове армия букурещ първа международна война