На 5 декември 1872 г. британският кораб Dei Gratia плавал

На 5 декември 1872 година английският транспортен съд Dei Gratia плавал източно от Азорските острови посред Атлантическия океан, когато попаднал на американския търговски транспортен съд Mary Celeste, носещ се безмълвно по водата без нито една жива душа на борда. Още по-странното било, че товарът не бил допрян, персоналните движимости на екипажа били непокътнати, а корабът не показвал следи от щета или битка. Всички 10 души на борда - капитан Бенджамин Бригс, фамилията му и екипажът, били изчезнали безследно.

Срещу течението на времето: разходка с транспортен съд по Нил (не по Агата Кристи)

Всяка една крачка крие хилядолетна история

В продължение на десетилетия Mary Celeste се трансформирал безконечната история за нереален транспортен съд от XIX век. Появили се голям брой теории - от нахлуване на пирати и извънредно неприятно време до зараза и протест на екипажа. Носели се и клюки за извънземни или някаква свръхестествена интервенция, постоянно без съвсем никакви доказателства.

В по-ново време учените почнали да употребяват научни способи, с цел да разкрият тази дългогодишна морска мистерия. Макар към момента да има въпроси без отговор, огромна част от проучванията поддържат концепцията, че повода за ориста на екипажа може да е била детонация на алкохолни пари.


Това звучи разумно, като се има поради, че корабът превозвал над 1700 бъчви със мощен етанол в трюма си, а по-късно следствие открило, че девет от бъчвите били изцяло празни. Инспекторите предположили, че до 300 галона мощно запалителен етанол може да са изтекли през порестото дърво на бъчвите и да са се изпарили в затвореното пространство (люковете били крепко затворени поради бурното време). Чистият етанол има температура на възпламеняване от 13°C.

При тази температура или по-висока течността отделя задоволително пари, с цел да образува запалима примес с въздуха. Когато корабът напуснал ледените води край Ню Йорк и навлязъл в по-топлите морета край Португалия, температурата се повишила и изпаренията се нараснали. Била нужна единствено една искра.

Дълго време обаче това пояснение било отхвърляно, тъй като не били открити следи от изгаряне по дървените бъчви или другаде в трюма. Въпреки това някои доказателства подсказват, че неналичието на обгаряния не изключва детонация.

През 2006 година химици от UCL провели опит за английския ефирен канал Channel 5, в който построили копие на трюма на Mary Celeste. Използвайки хартиени кубчета и бутан, те симулирали детонация на дървените бъчви в резултат на приключване на алкохолни пари от товара. След запалването се появило огнено кълбо, само че най-важното било, че нито едно от хартиените кубчета не било изгорено, развалено или почерняло.

" Това, което създадохме, беше детонация от вида на ударна вълна. Имаше впечатляваща огнена вълна, само че зад нея въздухът беше относително студен. Не остана сажда и нямаше следи от горене или обгаряне ", споделил тогава доктор Андреа Села, химик от UCL.

" Като вземем поради всички обстоятелства, това възпроизвежда изискванията на борда на Mary Celeste. Експлозията би била задоволителна, с цел да отвори люковете и да изплаши до гибел всички на борда ", добавил той.

" Това е най-убедителното пояснение. "


Сега, през 2026 година, същата догадка била тествана от различен екип учени, с цел да се ревизира дали теорията устоя. И този път опитът бил извършен за документален филм на Channel 5 - канал, който очевидно има необикновен интерес към тази история.

Използвайки дърво и етанол вместо хартия и бутан, както и модел на кораба в мащаб 1:18, Джак Роуботъм и Франк Меър от Университета в Манчестър посочили по какъв начин детонация на етанолови пари може да не остави никакви физически следи върху Mary Celeste, само че все пак да е била задоволително мощна, с цел да накара екипажа под паника да " напусне кораба ".

Първо те пресъздали времето и температурите. Напръскали леден етанол в трюма, с цел да имитират студените води край Ню Йорк, и употребявали електрически проводник, с цел да провокират искра. Нищо не се случило - ниските температури не разрешили на етанола да създаде задоволително пари.

След това възпроизвели по-топлия климат на Атлантика край Азорските острови, като затоплили етанола и дървения модел на кораба. Този път искрата провокирала мощна детонация, която раздрусала модела, преди бързо да изчезне.

Според учените искра, може би от запалена лула или от удар сред две железни елементи, е запалила изпаренията и е основала синьо огнено кълбо с температура към 2000°C, въпреки и единствено за секунди. Представете си барман, който възпламенява шот, или готвач, който фламбира десерт. Огънят изгаря алкохолните пари, само че не унищожава самата напитка или десерт.

" Когато имате екипаж на транспортен съд, който евентуално не е бил изключително просветен, концепцията, че в тъмнината ненадейно се появява синя мълния и топлота, а всички порти се отварят - това е ужасяващо ", споделил неотдавна Села пред Chemistry World, разяснявайки последния опит.

Първият круизен транспортен съд за соло пътешественици ще пътува и по Дунав

Ето по кое време и на каква цена

Възможно е капитанът да е наредил всички да се качат в избавителните лодки, страхувайки се от нови детонации, след което лодката да се е отделила от кораба, или пък хората да са скочили зад борда в суматоха.

И по този начин, значи ли това, че казусът е дефинитивно решен? Науката постоянно си резервира правото да трансформира заключенията си при появяването на нови доказателства, само че до момента в който не се появят безапелационни доказателства за извънземни фенове на кораби, най-разумно е да заложим на теорията за алкохолната детонация.
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; }.gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none!important; }.gcta:hover { text-decoration: none!important; }.gcta:hover.gcta-inner { background: #f7f7f7; }.gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; }.gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; font-weight: 600!important; color: #111; margin: 0; }.gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; }.gcta:hover.gcta-arrow { transform: translateX(3px); }

Добави ни в желани източници в Google