На 5 април през 1886 г. е подписан Топханенския акт,

На 5 април през 1886 година е подписан Топханенския акт, с който съединението на България се признава от Великите сили. Документът е съглашение сред Османската империя и посланиците на Великите сили, гаранти на Берлинския контракт - Русия, Австро-Унгария, Германия, Англия, Франция и Италия.

С него се урежда лична уния сред Княжество България и Източна Румелия отпред с българския княз. С документа се регламентира ръководството на Източна Румелия според Берлинския контракт, тъй че князът се назначава за шеф на региона за период от пет години от султана.

Актът удостоверява териториалните отстъпки в интерес на Османската империя в Източните и Средните Родопи - Кърджалийско и отделилото се по-рано Тъмръшко. В подмяна на това османското държавно управление се отхвърля от правото си да вкарва войски в България при положение на вътрешни безредици. 

В средата на април княз Александър е назначен за османски шеф на Източна Румелия. 
Макар да остава част от Османската империя, Източна Румелия е административно слята с Княжеството и остава под ръководството на българския княз без удостоверение на султана на всеки пет години, както изискват Берлинският контракт и Топханенският акт.

Статутът на региона е организиран дефинитивно 22 години по-късно с оповестяването и признаването на независимостта на България.