Ивайло Стефанов: Иска ми се да спрем да говорим за скандали и да започнем да играем волейбол
На 44 години капитанът на ЦСКА Ивайло Стефанов има трофеи с " алените ", Левски, Донаукрафт (Австрия) и Арчелик (Турция). Освен това е вицешампион на Полша с Ястржебски и на Турция с Халкбанк. Световен първенец за младежи от Кайро 1991. Легендата разяснява пред " Тема: Спорт " обстановката преди финала с Нефтохимик и цялостното положение на обичания му спорт.
Г-н Стефанов, надали разправията сред управленията на ЦСКА и Нефтохимик може да окаже въздействие на умел волейболист като вас. Но по какъв начин би се отразила тя на по-младите играчи, и от двата тима?
- Ние по този начин или другояче би трябвало да играем тези мачове, тъй че няма кой знае какво значение. От моя позиция не бе проблем даже и в четири следващи дни да са срещите, да изляза на полето. Като цяло считам, че всичко това е изцяло ненужно. Може би за останалите момчета оказва някакво въздействие, тъй като усилва напрежението преди старта на финалите. Каквото и да бяха решили, нямаше обаче да има значение, тъй като е значимо да останеш съсредоточен върху самата игра. Лошото е, че още веднъж приказваме за кавги и сходни неща, вместо да подчертаваме върху волейбола.
Пак се случва на ЦСКА. Какво би трябвало да се направи, с цел да не се случи и следващата година? " Васил Симов " е хубава зала, само че може би не отива да се играе край в нея, поради потенциала от 350 места?
- Вижте има нещо друго значимо. Ако махнем седалките и сложим на тяхно място дървени пейки, то местата ще станат от 300-350 на към 700. Така че залата не е толкоз дребна, не е доста по-малка от тази на Монтана да вземем за пример. За мен обаче " Васил Симов " е една от най-хубавите зали за волейбол в България. Да не кажа най-хубавата, само че сигурно е най-уютната. Да, край би трябвало да се играе в огромни зали, само че това са изискванията в България. Какво се прави тук за този спорт, който е най-хубавият групов в историята ни? Приемаме европейски условия, а като организация и условия сме на равнище Третия свят. Когато изискванията ни стартират да дават отговор на европейските, тогава би трябвало да слагаме и такива условия. В противоположен случай не вършим нищо положително за спорта. Пак ви споделям, на мен не ми въздейства всичко това. ЦСКА, един тим с бюджет за средата на таблицата, доближи до край на шампионата и демонстрира, че емблемата и името са доста по-важни от финансите. Това е значимото. Със сигурност противникът би трябвало да е по-притеснен от нас.
Говорейки за волейбол, какви са възможностите на ЦСКА?
- Това е край, 50-50.
Смятате ли, че фактически сте равностойни на Нефтохимик?
- Те дали са равностойни на нас, или ние на тях?! Това е край. Не знам за какво Нефтохимик се фаворизира толкоз доста. На игрището ще се види. За мен обстановката е 50-50.
Николай Николов и Белогорие с " Купата на ЦЕВ "
Руският отбор победи като посетител Зиратбанк на реванша в Турция
Има ли по-специално възприятие за вас, излизайки за този край? Ще зависи ли от неговия излаз какво ще стане с кариерата ви?
- Моята кариера? Не. И да стана първенец, и да не стана, в случай че съм здравословно добре и се усещам потребен на клуба, ще остана. В спорта дали си на 44, както съм аз, или на 24, една контузия може да ти приключи кариерата. Не считам да се отхвърлям. Ако съм здрав и се усещам добре, а не ми тежи волейболът, няма да се откажа. Защото това е значимо - дали ти тежи душевен, не толкоз физически. Каквото и да създадем, в случай че съм здрав, ще играя най-малко още една година.
Не веднъж сте казвали, че не вие би трябвало да се чувствате неловко, че играете, а младите, че не могат да ви изместят. Има ли кой да ви размени в ЦСКА?
- Тука въпросът е по-дълбок. В ЦСКА са няколко индивида. Аз започнах на 15 години в мъже, а на 17 бях част от мъжкия народен тим. Тогава хора, които са играли около мен 10-15 години, съм гледал да ги изям. Откакто съм се върнал, много хора се пробват да го създадат, тъй като нали съм " пенсионер ", само че към този момент 10 години не съумяват. Дали равнището и качеството са се трансформирали, или просто аз съм си теоретичен да играя волейбол, не знам. Но аз съм им конкуренция. Играл съм на доста високо равнище, единствено в шампионски тимове. Най-лошото ми място е четвърто в Бразилия. Всяко друго е неуспех, въпреки да съм вземал бронз. Дали в Полша или някъде другаде... Лошото е, че няма държавна политика, да се намерят спонсори. Политиката е значима, с цел да може да се върнат мощните ни волейболисти и залите да са цялостни. Както е в Полша - там е държавна политика, играят най-хубавите, залите са цялостни, конюнктура, шоу и така нататък В България акцентираме на всичко друго, само че не и на спорта, който ни държи десетилетия в международния хайлайф. Всяко година споделяме " отново ли четвърти ", само че кой различен групов спорт е стигнал до него? Един футбол преди 24 години, когато ние дебютирахме с четвърто място в Световната лига. Трябва държавна политика, с цел да се види, че този спорт фактически е значим. Хората желаят да гледат, само че качествена продукция. Ако се върнат мощните ни волейболисти, едно, че шампионата ще стане по-добро, само че ще се построяват и по-качествени гении и ще има вероятност. Сега на 18-20 отиваш в чужбина, с цел да припечелваш някой лев. Ние не сме актьори до 90 години да играем.
Говорите като човек, който е наясно с това, което ще прави след края на кариерата си. Виждате ли се управленец?
- Имам дребни деца, чак да знам какво желая... Във волейбола мога да оказвам помощ с доста неща. Ако ме питате дали ще оставам като треньор, не мисля, че това е призванието ми. Но животът ще покаже, не желая да споделям в този момент. Защото съм на възраст към този момент, треньорството е специалност и се желае избран опит, по различен взор.
Може би не треньорство, а в областта на ръководството, ваши някогашни съотборници се пробваха към този момент...
- Аз съм отвън схемата и се държа настрани от тези неща. Не имам вяра някой да се сети за мен, а аз не се натискам. Ще се отдам на това - да съм потребен на децата. Живеем и работим поради тях. Чак грандомански упоритости нямам. А и не виждам хората, с които да го направя.
ЦСКА желае да семейства против Нефтохимик в зала " Васил Симов "
Двата тима още не са достигнали до единодушие за мястото и датите на плейофите в София
Това ли е огромният проблем?
- Във волейбола всеки си гледа неговото. Аз съм го схванал още преди 22 години, когато пробвах да трансформира нещо в българския волейбол, само че не срещнах никаква поддръжка. Убедих се тогава, че хората имат огромни уста, само че не им стиска.
Говорите за напускането си на Левски, нали по този начин?
- Да, тогава извоювах доста неща и можеше да се извоюва още доста повече за волейбола, които в този момент щяха да носят резултат. Но останах самичък и се убедих, че с хората, които са към мен, не става. Трябват мощни характери. Може би по тази причина страда волейболът ни и не можем да стигнем до топнивото на останалите. Защото не сме твърди, когато би трябвало. Само приказваме, а в решаващия миг подвиваме опашка и не продължаваме нагоре.
Да ви върна към финала - прогноза?
- Не се ангажирам да върша. 50-50. Финал се играе по доста по-различен метод от всеки различен мач. В него, който влезе по-мобилизиран, може да завоюва. Серията е дълга, възможностите са равни.
Г-н Стефанов, надали разправията сред управленията на ЦСКА и Нефтохимик може да окаже въздействие на умел волейболист като вас. Но по какъв начин би се отразила тя на по-младите играчи, и от двата тима?
- Ние по този начин или другояче би трябвало да играем тези мачове, тъй че няма кой знае какво значение. От моя позиция не бе проблем даже и в четири следващи дни да са срещите, да изляза на полето. Като цяло считам, че всичко това е изцяло ненужно. Може би за останалите момчета оказва някакво въздействие, тъй като усилва напрежението преди старта на финалите. Каквото и да бяха решили, нямаше обаче да има значение, тъй като е значимо да останеш съсредоточен върху самата игра. Лошото е, че още веднъж приказваме за кавги и сходни неща, вместо да подчертаваме върху волейбола.
Пак се случва на ЦСКА. Какво би трябвало да се направи, с цел да не се случи и следващата година? " Васил Симов " е хубава зала, само че може би не отива да се играе край в нея, поради потенциала от 350 места?
- Вижте има нещо друго значимо. Ако махнем седалките и сложим на тяхно място дървени пейки, то местата ще станат от 300-350 на към 700. Така че залата не е толкоз дребна, не е доста по-малка от тази на Монтана да вземем за пример. За мен обаче " Васил Симов " е една от най-хубавите зали за волейбол в България. Да не кажа най-хубавата, само че сигурно е най-уютната. Да, край би трябвало да се играе в огромни зали, само че това са изискванията в България. Какво се прави тук за този спорт, който е най-хубавият групов в историята ни? Приемаме европейски условия, а като организация и условия сме на равнище Третия свят. Когато изискванията ни стартират да дават отговор на европейските, тогава би трябвало да слагаме и такива условия. В противоположен случай не вършим нищо положително за спорта. Пак ви споделям, на мен не ми въздейства всичко това. ЦСКА, един тим с бюджет за средата на таблицата, доближи до край на шампионата и демонстрира, че емблемата и името са доста по-важни от финансите. Това е значимото. Със сигурност противникът би трябвало да е по-притеснен от нас.
Говорейки за волейбол, какви са възможностите на ЦСКА?
- Това е край, 50-50.
Смятате ли, че фактически сте равностойни на Нефтохимик?
- Те дали са равностойни на нас, или ние на тях?! Това е край. Не знам за какво Нефтохимик се фаворизира толкоз доста. На игрището ще се види. За мен обстановката е 50-50.
Николай Николов и Белогорие с " Купата на ЦЕВ "
Руският отбор победи като посетител Зиратбанк на реванша в Турция
Има ли по-специално възприятие за вас, излизайки за този край? Ще зависи ли от неговия излаз какво ще стане с кариерата ви?
- Моята кариера? Не. И да стана първенец, и да не стана, в случай че съм здравословно добре и се усещам потребен на клуба, ще остана. В спорта дали си на 44, както съм аз, или на 24, една контузия може да ти приключи кариерата. Не считам да се отхвърлям. Ако съм здрав и се усещам добре, а не ми тежи волейболът, няма да се откажа. Защото това е значимо - дали ти тежи душевен, не толкоз физически. Каквото и да създадем, в случай че съм здрав, ще играя най-малко още една година.
Не веднъж сте казвали, че не вие би трябвало да се чувствате неловко, че играете, а младите, че не могат да ви изместят. Има ли кой да ви размени в ЦСКА?
- Тука въпросът е по-дълбок. В ЦСКА са няколко индивида. Аз започнах на 15 години в мъже, а на 17 бях част от мъжкия народен тим. Тогава хора, които са играли около мен 10-15 години, съм гледал да ги изям. Откакто съм се върнал, много хора се пробват да го създадат, тъй като нали съм " пенсионер ", само че към този момент 10 години не съумяват. Дали равнището и качеството са се трансформирали, или просто аз съм си теоретичен да играя волейбол, не знам. Но аз съм им конкуренция. Играл съм на доста високо равнище, единствено в шампионски тимове. Най-лошото ми място е четвърто в Бразилия. Всяко друго е неуспех, въпреки да съм вземал бронз. Дали в Полша или някъде другаде... Лошото е, че няма държавна политика, да се намерят спонсори. Политиката е значима, с цел да може да се върнат мощните ни волейболисти и залите да са цялостни. Както е в Полша - там е държавна политика, играят най-хубавите, залите са цялостни, конюнктура, шоу и така нататък В България акцентираме на всичко друго, само че не и на спорта, който ни държи десетилетия в международния хайлайф. Всяко година споделяме " отново ли четвърти ", само че кой различен групов спорт е стигнал до него? Един футбол преди 24 години, когато ние дебютирахме с четвърто място в Световната лига. Трябва държавна политика, с цел да се види, че този спорт фактически е значим. Хората желаят да гледат, само че качествена продукция. Ако се върнат мощните ни волейболисти, едно, че шампионата ще стане по-добро, само че ще се построяват и по-качествени гении и ще има вероятност. Сега на 18-20 отиваш в чужбина, с цел да припечелваш някой лев. Ние не сме актьори до 90 години да играем.
Говорите като човек, който е наясно с това, което ще прави след края на кариерата си. Виждате ли се управленец?
- Имам дребни деца, чак да знам какво желая... Във волейбола мога да оказвам помощ с доста неща. Ако ме питате дали ще оставам като треньор, не мисля, че това е призванието ми. Но животът ще покаже, не желая да споделям в този момент. Защото съм на възраст към този момент, треньорството е специалност и се желае избран опит, по различен взор.
Може би не треньорство, а в областта на ръководството, ваши някогашни съотборници се пробваха към този момент...
- Аз съм отвън схемата и се държа настрани от тези неща. Не имам вяра някой да се сети за мен, а аз не се натискам. Ще се отдам на това - да съм потребен на децата. Живеем и работим поради тях. Чак грандомански упоритости нямам. А и не виждам хората, с които да го направя.
ЦСКА желае да семейства против Нефтохимик в зала " Васил Симов "
Двата тима още не са достигнали до единодушие за мястото и датите на плейофите в София
Това ли е огромният проблем?
- Във волейбола всеки си гледа неговото. Аз съм го схванал още преди 22 години, когато пробвах да трансформира нещо в българския волейбол, само че не срещнах никаква поддръжка. Убедих се тогава, че хората имат огромни уста, само че не им стиска.
Говорите за напускането си на Левски, нали по този начин?
- Да, тогава извоювах доста неща и можеше да се извоюва още доста повече за волейбола, които в този момент щяха да носят резултат. Но останах самичък и се убедих, че с хората, които са към мен, не става. Трябват мощни характери. Може би по тази причина страда волейболът ни и не можем да стигнем до топнивото на останалите. Защото не сме твърди, когато би трябвало. Само приказваме, а в решаващия миг подвиваме опашка и не продължаваме нагоре.
Да ви върна към финала - прогноза?
- Не се ангажирам да върша. 50-50. Финал се играе по доста по-различен метод от всеки различен мач. В него, който влезе по-мобилизиран, може да завоюва. Серията е дълга, възможностите са равни.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ