На 4 януари 1881г., в Рилския манастир умира Неофит Рилски.

На 4 януари 1881г., в Рилския манастир умира Неофит Рилски. Български духовник, преподавател, национален будител и художник. Една от водещите фигури в българското просветно придвижване през първата половина на ХIX век. Той е определян от Константин Иречек като „ Патриарх на българските учители и книжовници “.

Това напомня Асен Виденов за " Един завет ".

Обикновено се приема, че Неофит Рилски е роден през 1793 година в Банско, само че съгласно други сведения това става през 1790 година в село Баня (Гулийна баня), Разложко. Светското му име е Никола Поппетров Бенин. Баща му, поп Петър Бенин, е от рода Бениновци и първият преподавател в Банско, а майка му Екатерина е от жанр на заможни разложки търговци на памук. Никола получава началното си обучение в килийното учебно заведение на татко си. Негов дядо е игуменът на Рилския манастир Теодосий I Рилски.

Още от дребен Никола Бенин завързва изключително тясно другарство с едно от момчетата в Банско, Димитър Молеров, чийто татко е зографът Тома Вишанов Молера, основател на Банската живописна школа. Налага се обаче, Димитър да замине за Рилския манастир, и там да се учи за иконописец. Никола не може да се раздели с приятеля си и, срещу волята на татко си, бяга от у дома и дружно с Димитър отива в манастира. Въпреки това, скоро иконописването омръзва на Никола и той става послушник при проигумена Йеротей Рилски, който го покалугерява през 1811 година и му дава монашеското име Неофит. След като приема монашеството, Неофит е изпратен да продължи образованието си в Мелник, където се учи при един погърчен влах от 1822 до 1826 година и става добър елинист, а по-късно - и във Велес.

През 1827 година Неофит стартира да преподава в Самоков, където известно време е секретар на свещеник Игнатий. Негов възпитаник и след това непосредствен другар е Захари Зограф. Младият иконописец и художник приема своя преподавател като собствен нравствен лидер и консултант. Двамата водят дейна преписка, която е скъп биографичен източник, до самата прекомерно ранна гибел на Захари Зограф през юни 1953 година. След Одринския мир от 1829 година епископът е погубен и Неофит се връща в Рилския манастир. Там той работи като преподавател до 1833 година, когато част от манастира изгаря. Тогава той е пратен при патриарха, дружно с няколко други братя, с цел да издейства позволение за възобновяване на църквата, както и за събиране на помощи за това. Мисията се увенчава с триумф, в случай че се съди по султанският ферман от 10 ноември 1833 година.

Още същата година Неофит става свещеник при метоха в Казанлък. Там среща търновския митрополит, който по искане на Васил Априлов го изпраща в Букурещ, с цел да изучи алилодидактическата метода в тамошното гръцко учебно заведение. Той му разпорежда и сложната задача да съчини учебници за проектираното от Априлов взаимно учебно заведение в Габрово. През 1834 година Неофит се връща в България и на 2 януари 1835 година първото габровско взаимно учебно заведение отваря своите порти.

Неофит преподава известно време в Габрово, като в същото време прави първия сполучлив превод на Новия Завет на новобългарски език. Тъй като не се схваща добре с учителите и учениците, той напуща и става преподавател в Копривщица. През 1836 година основава първия български глобус.

През този интервал Неофит Рилски издава голям брой учебници и образователни принадлежности, намерили необятно приложение в просветната активност в страната: „ Взаимоучителни таблици “ (1835), „ Буквар, извлечен от взаимоучителните таблици “ (1835), „ Свещенний краткий катехизис “ (1835), „ Краткое и ясное ревю... на гръцкия език “ (1835), „ Болгарска граматика “ (1835), „ Краснописание “ (1837).

След две години учителстване в Копривщица Неофит се прибира в манастира, и продължава книжовната си активност. След като получава покана да преподава славянски езици в богословското учебно заведение на Халки, той преподава там от 1848 до 1852 година, след което се връща в Рилския манастир, заради върлуващата в учебното заведение холера. През 1851 година излиза неговата „ Аритметика “, а година по-късно - „ Христоматия славянского язика “. От 1852 година до края на живота си се посвещава на книжовна активност в Рилската обител.

През 1858 година идва предложение от търновци до Неофит да стане ректор на проектираната от тях семинария, само че откакто преценя силите си, той отхвърля. От 1860 до 1864 година служи като свещеник на Рилския манастир. През 1875 година е публикуван неговият „ Словар на българския език, пояснен от църковно-славянски и гръцки език “, а през 1879 година - „ Описание болгарскаго священнаго монастира Рилскаго “.

Съчинения

1. Болгарска грамматика. Крагуевац (1835).

2. Краткое и ясное ревю за разделянето, начертанието, именованието и произношението на писмената и правила за срицанието, просодиата и слогат и за правото чтение на грецеския язык. Белград (1835)

3. Новый Завет Господа нашего Иисуса Христа. Сега ново преведенный от славенский на болгарский язык от Неофита, иеромонаха Рылца. Издание трето. Лондон (1859).