ISW: Украинската армия трябва да бъде в центъра на всички следвоенни гаранции
На 4 септември в Париж се организира среща сред британско-френската Коалиция на искащите и украинския президент Володимир Зеленски, отдадена на бъдещите гаранции за сигурност на Украйна. За това оповестява Институтът за проучване на войната (ISW).
В полемиките участваха държавни глави и водачи на 35 страни и интернационалните организации, измежду които френският президент Еманюел Макрон, финландският президент Александър Щуб, немският канцлер Фридрих Мерц, английският министър председател Кийр Стармър, полският министър председател Доналд Туск, ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, генералният секретар на НАТО Марк Рюте и специфичният делегат на Съединени американски щати за Близкия изток Стив Уиткоф.
Централна роля за украинската войска
Макрон акцентира, че мощната украинска войска би трябвало да бъде в основата на всички гаранции за сигурност след края на войната. Участниците в срещата се сплотиха към позицията, че Русия не може да постанова ограничавания върху размера или опциите на украинските въоръжени сили.
По думите на френския президент, съдружниците би трябвало да обезпечат средства за възобновяване на украинската войска, с цел да възпира бъдеща съветска експанзия.
26 страни към този момент са дали кардинално единодушие да изпратят сухопътни сили или да дават поддръжка по море и въздух. Макрон посочи, че задграничните войски ще бъдат разполагани единствено след вероятно помирение или спокойно съглашение, и то отвън фронтовата линия.
Подкрепа от Съединени американски щати и Европа
Франция и Англия към този момент са декларирали подготвеност да разположат войски в следвоенна Украйна. Макрон заяви, че Съединени американски щати са взели участие във всеки стадий от договарянията и се чака окончателната им поддръжка за европейските гаранции през идващите дни.
Германия обаче ще вземе решение за военното си присъединяване едвам откакто рамката на съглашението стане ясна.
Руски отвод
Кремъл изрично отхвърли опцията за задгранично военно наличие в Украйна. Говорителят на съветското Министерство на външните работи Мария Захарова съобщи, че Москва няма да разисква „ никаква задгранична интервенция в сигурността на Украйна под каквато и да е форма “.
Русия продължава да упорства за ограничавания върху украинската войска, базирайки се на плана за спокойно съглашение от Истанбул от 2022 година, който съгласно Москва би трябвало да служи като основа за бъдещи договаряния.
Украинската позиция
Президентът Зеленски съобщи, че обединението може да поддържа украинската войска освен с оръжия и образование, само че и с финансиране за произвеждане на въоръжение в страната. Държави, които нямат лични военни сили, биха могли да допринесат финансово.
Премиерът на Англия Кийр Стармър приветства желанията на сътрудници да доставят ракети с огромен обхват на Украйна.
Санкции против Русия
Коалицията разиска и нови наказания против Русия с президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп. По данни на „ Ройтерс “, Тръмп е призовал европейските водачи да прекратят покупките на съветски нефт и да окажат стопански напън върху Китай поради поддръжката му към съветските военни старания.
Макрон удостовери, че страните са се съгласили да работят по-тясно за бъдещи наказания, изключително против съветския енергиен бранш и китайското присъединяване във войната.
