4 септември 476 г. Свален е последният император на Римската империя
На 4 септември 476 година 476 година Одоакър детронира последния римски император Ромул Августул. Причината са искания на безчовечен войски за земя в Италия.
От десетилетия Западът страда от безчовечен нашествия. Рим е в крах - разграбен един път от вестготите през 410 година и наново от вандалите през 455 година, в миналото великият град е зарязан. Столица на Западната Римска империя става Равена.
Флавий Ромул Август, именуван и единствено Ромул Августул („ Ромул Августчето “) е римски император в интервала 31 октомври 475 - 4 септември 476. Според множеството историци той е считан за последния император на Западната Римска империя.
Ромул Августул е наследник на Флавий Орест, наемен пълководец от немски генезис, служил на Атила и на последните западни императори. През 475 година, отпред на варварските наемници, Флавий Орест въстава против император Юлий Непот и го прогонва от трона.
Тъй като Орест е вандал, съгласно традицията, той не може да бъде римски император, заради което за подобен той коронова малолетния си наследник Ромул, който приема и името Август. Така по подигравка на ориста последният западен римски император съчетава в себе си имената на митичния цар Ромул, създателя на Рим, и на Август, първия принцепс, открил императорската власт.
Докато същинската власт държи бащата, неговият наследник стои в Равена и извършва единствено церемониални функционалности. Поради своята маловажност, младия император е наименуван от популацията с насмешливото название "Августул " ( "Августчето "), защото не се интересувал от властта, само че бил жертва на жестокостта на своето време.
След няколко месеца, през 476 година, различен немски водач – Одоакър подвига протест срещу Орест, подсилен бойците си. Причината са искания на безчовечен войски за земя в Италия, нещо на което Орест се опълчва уверено.
Одоакър побеждава и обезглавява Орест, обсажда Ромул Августул в Равена и го детронира от престола. Тъй като Ромул бил извънредно хубав и мил младеж, Одоакър освен не го екзекутирал, каквото било първичното му желание, само че изпратил момчето при свои богати родственици в Кампания, където то траяло образованието си, без да се интересува от политика. Ромул получавал прехрана от Одоакър, а след това и от сменилия го Теодорих. Безспорно е бил жив към 511 година и даже основал манастир. По всяка възможност умира преди възобновяване на византийската власт в Италия (т. е. преди 536 г.).
Одоакър се афишира за крал, на практика държи действителната власт в Италия, само че публично, въпреки и официално, той приема на върховенството на източния император Зенон над запада, получавайки в подмяна патрициански ранг от Зенон. Одоакър изпраща знаците на императорската власт в Константинопол с посланието: "Както слънцето е едно на небето, по този начин и императора би трябвало да е един на Земята! " - алегорично по този начин Зенон е приет за единствения император.
Тези събития бележат рухването на Западната Римска империя, а годината 476 година се счита за пределна дата в историята за завършек на Античната ера и начало на Средновековието. В реалност детронирането на Ромул Августул минало съвсем неусетно за съвременниците му.
Заедно с могъщата Римска империя западат нейните именити пътища, архитектура, земеделие и система за публично обучение, което дава съображение на историците да назовават идващите епохи „ тъмни векове”.
От десетилетия Западът страда от безчовечен нашествия. Рим е в крах - разграбен един път от вестготите през 410 година и наново от вандалите през 455 година, в миналото великият град е зарязан. Столица на Западната Римска империя става Равена.
Флавий Ромул Август, именуван и единствено Ромул Августул („ Ромул Августчето “) е римски император в интервала 31 октомври 475 - 4 септември 476. Според множеството историци той е считан за последния император на Западната Римска империя.
Ромул Августул е наследник на Флавий Орест, наемен пълководец от немски генезис, служил на Атила и на последните западни императори. През 475 година, отпред на варварските наемници, Флавий Орест въстава против император Юлий Непот и го прогонва от трона.
Тъй като Орест е вандал, съгласно традицията, той не може да бъде римски император, заради което за подобен той коронова малолетния си наследник Ромул, който приема и името Август. Така по подигравка на ориста последният западен римски император съчетава в себе си имената на митичния цар Ромул, създателя на Рим, и на Август, първия принцепс, открил императорската власт.
Докато същинската власт държи бащата, неговият наследник стои в Равена и извършва единствено церемониални функционалности. Поради своята маловажност, младия император е наименуван от популацията с насмешливото название "Августул " ( "Августчето "), защото не се интересувал от властта, само че бил жертва на жестокостта на своето време.
След няколко месеца, през 476 година, различен немски водач – Одоакър подвига протест срещу Орест, подсилен бойците си. Причината са искания на безчовечен войски за земя в Италия, нещо на което Орест се опълчва уверено.
Одоакър побеждава и обезглавява Орест, обсажда Ромул Августул в Равена и го детронира от престола. Тъй като Ромул бил извънредно хубав и мил младеж, Одоакър освен не го екзекутирал, каквото било първичното му желание, само че изпратил момчето при свои богати родственици в Кампания, където то траяло образованието си, без да се интересува от политика. Ромул получавал прехрана от Одоакър, а след това и от сменилия го Теодорих. Безспорно е бил жив към 511 година и даже основал манастир. По всяка възможност умира преди възобновяване на византийската власт в Италия (т. е. преди 536 г.).
Одоакър се афишира за крал, на практика държи действителната власт в Италия, само че публично, въпреки и официално, той приема на върховенството на източния император Зенон над запада, получавайки в подмяна патрициански ранг от Зенон. Одоакър изпраща знаците на императорската власт в Константинопол с посланието: "Както слънцето е едно на небето, по този начин и императора би трябвало да е един на Земята! " - алегорично по този начин Зенон е приет за единствения император.
Тези събития бележат рухването на Западната Римска империя, а годината 476 година се счита за пределна дата в историята за завършек на Античната ера и начало на Средновековието. В реалност детронирането на Ромул Августул минало съвсем неусетно за съвременниците му.
Заедно с могъщата Римска империя западат нейните именити пътища, архитектура, земеделие и система за публично обучение, което дава съображение на историците да назовават идващите епохи „ тъмни векове”.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ