Оставка на народен представител не се гласува
На 4 октомври т.г. Народното събрание разисква през целия ден подадената в писмена форма оставка на народния представител Делян Добрев, а най-после с гласоподаване „ за “ и „ срещу ”, я отхвърли.
Оставката на депутат е както честен, по този начин и значим юридически акт. Като юридически акт, тя е израз на свободно и непринудено изразена воля на народния представител за предварително преустановяване на неговите компетенции „ при подаване на оставка пред Народното събрание “. Разпоредбата на член 72 има директно деяние (чл.5, ал.2 от Конституцията) и се ползва, откакто писмената оставка е постоянно подадена пред Народното събрание. Народният представител неведнъж и обществено потвърждаваше волята си да бъдат прекъснати предварително пълномощията му.
Изложеното схващане за характера на оставката се удостоверява от наредбите на Конституцията, практиката на Конституционния съд (КС) и от Правилника за организацията и активността на Народното събрание (ПОДНС).
Конституцията съдържа общо 6 случая на подаване на оставка от висши държавни органи. Освен в чл.72, ал.1, т.1 от Конституцията, тези случаи са: при подадена оставка от: президента и вицепрезидента на Републиката (чл.97, ал.1,т.1); Министерския съвет ( чл.111, т.2); съдиите, прокурорите и следователите ( чл.129, ал.3, т.1); изборни членове на Висш съдебен съвет ( чл.130, ал.8, т.1) и на конституционни съдии ( чл.148, ал.1,т.2). От тези 6 случая единствено при подаване на оставка от Министерския съвет, Конституцията категорично изисква Народното събрание, заради извънредно значимите функционалности на държавното управление като централен орган на изпълнителната власт да бъде гласувано в Народното събрание. Защото другояче страната може да остане без държавно управление. В останалите 5 случая, в това число и при оставката на депутат, такова условие не е планувано. Това дава съображение да се направи изводът, че правилото за останалите случаи е: не се планува приемане или неприемане на оставката от органа, пред който тя е подадена. Разрешението, планувано при подаване на оставка от Министерския съвет е изключение от правилото. А в правото от епохи е възприето разбирането, че изключенията се откриват единствено категорично и когато са планувани, те се поясняват строго ограничаващо и се ползват единствено за случаите, за които са открити.
Ето за какво, откакто за подадената оставка от депутат „ приемането “ или „ неприемането й “, не е категорично въведено, то не се ползва и не се изисква. Няма спънка Народното събрание да организира полемика във връзка на подадената оставка, само че не и да навлиза в преценка на претекстовете и да преценя тяхната основателност, целенасоченост, да гласоподава „ за ” и „ срещу ” и така нататък Такова право на Народното събрание не е планувано в член 72 от Конституцията. Това значи, че Конституцията не е желаела да го даде на Народното събрание.
Конституционният съд е имал мотив да се произнесе по подаване на оставка от вицепрезидент (покойната Блага Димитрова през 1993 г.). В решение № 11 от 16 юли 1993 година Съдът е приел да се произнесе „ единствено по въпроса, до каква степен решението за подаване на оставка е резултат от свободно образувана воля, а не е взето под въздействието на принуждение, заплашване или машинация “ (Сборник „ Решения и избрания на Конституционен съд “ – 1993, с. 113).
Народният представител, във връзка на чиято оставка бе извършено гласоподаване и оставката отхвърлена, обществено заявяваше и съобщи, че ще продължи да упорства за „ приемане ” на оставката. Това е доста персонална територия на народния представител като свободен жител, която Конституцията защищава от всяка външна интервенция.
И още един мотив в поддръжка на изложеното до тук схващане.
ПОДНС не дефинира реда за преустановяване на пълномощията на народните представители при подаване на оставка. Правилно или погрешно, член 137 от ПОДНС постановява: „ За неуредените въпроси в този устав се ползва Кодексът на труда и Кодексът за обществено обезпечаване, в случай че това е несъвместимо с ситуацията им на народни представители “. Кодексът на труда за тези случаи планува в чл.326 преустановяване на трудовия контракт с 30-дневно документално предупреждение на служащия или служителя до работодателя, без каквито и да е претекстове, единствено въз основа на изразената воля. Трудовото правно отношение в тези случаи настава с приключване на 30-дневното предупреждение, без да изисква каквото и да е мнение, утвърждение или единодушие на работодателя. Това законодателно позволение, което съществува от 1986 година насам, е израз на свободата на труда и възбраната на насилствения труд (чл. 48, алинея 3 и 5 от Конституцията).
Кой може да оспорва решението на Народното събрание
Дали решението на Народното събрание, с което се отхвърля подадената оставка, е конституционосъобразно и може ли да се оспорва пред Конституционен съд по чл.149, ал.1,т. 2 от Конституцията? Тъй като Конституционният съд работи единствено по сезиране, този въпрос могат да решат само висшите държавни органи, които според чл.150, ал.1 от Конституцията имат общата подготвеност да сезират Конституционен съд: минимум 48 народни представители, Министерския съвет, Върховният касационен съд, Върховният административен съд и основният прокурор.
Оставката на депутат е както честен, по този начин и значим юридически акт. Като юридически акт, тя е израз на свободно и непринудено изразена воля на народния представител за предварително преустановяване на неговите компетенции „ при подаване на оставка пред Народното събрание “. Разпоредбата на член 72 има директно деяние (чл.5, ал.2 от Конституцията) и се ползва, откакто писмената оставка е постоянно подадена пред Народното събрание. Народният представител неведнъж и обществено потвърждаваше волята си да бъдат прекъснати предварително пълномощията му.
Изложеното схващане за характера на оставката се удостоверява от наредбите на Конституцията, практиката на Конституционния съд (КС) и от Правилника за организацията и активността на Народното събрание (ПОДНС).
Конституцията съдържа общо 6 случая на подаване на оставка от висши държавни органи. Освен в чл.72, ал.1, т.1 от Конституцията, тези случаи са: при подадена оставка от: президента и вицепрезидента на Републиката (чл.97, ал.1,т.1); Министерския съвет ( чл.111, т.2); съдиите, прокурорите и следователите ( чл.129, ал.3, т.1); изборни членове на Висш съдебен съвет ( чл.130, ал.8, т.1) и на конституционни съдии ( чл.148, ал.1,т.2). От тези 6 случая единствено при подаване на оставка от Министерския съвет, Конституцията категорично изисква Народното събрание, заради извънредно значимите функционалности на държавното управление като централен орган на изпълнителната власт да бъде гласувано в Народното събрание. Защото другояче страната може да остане без държавно управление. В останалите 5 случая, в това число и при оставката на депутат, такова условие не е планувано. Това дава съображение да се направи изводът, че правилото за останалите случаи е: не се планува приемане или неприемане на оставката от органа, пред който тя е подадена. Разрешението, планувано при подаване на оставка от Министерския съвет е изключение от правилото. А в правото от епохи е възприето разбирането, че изключенията се откриват единствено категорично и когато са планувани, те се поясняват строго ограничаващо и се ползват единствено за случаите, за които са открити.
Ето за какво, откакто за подадената оставка от депутат „ приемането “ или „ неприемането й “, не е категорично въведено, то не се ползва и не се изисква. Няма спънка Народното събрание да организира полемика във връзка на подадената оставка, само че не и да навлиза в преценка на претекстовете и да преценя тяхната основателност, целенасоченост, да гласоподава „ за ” и „ срещу ” и така нататък Такова право на Народното събрание не е планувано в член 72 от Конституцията. Това значи, че Конституцията не е желаела да го даде на Народното събрание.
Конституционният съд е имал мотив да се произнесе по подаване на оставка от вицепрезидент (покойната Блага Димитрова през 1993 г.). В решение № 11 от 16 юли 1993 година Съдът е приел да се произнесе „ единствено по въпроса, до каква степен решението за подаване на оставка е резултат от свободно образувана воля, а не е взето под въздействието на принуждение, заплашване или машинация “ (Сборник „ Решения и избрания на Конституционен съд “ – 1993, с. 113).
Народният представител, във връзка на чиято оставка бе извършено гласоподаване и оставката отхвърлена, обществено заявяваше и съобщи, че ще продължи да упорства за „ приемане ” на оставката. Това е доста персонална територия на народния представител като свободен жител, която Конституцията защищава от всяка външна интервенция.
И още един мотив в поддръжка на изложеното до тук схващане.
ПОДНС не дефинира реда за преустановяване на пълномощията на народните представители при подаване на оставка. Правилно или погрешно, член 137 от ПОДНС постановява: „ За неуредените въпроси в този устав се ползва Кодексът на труда и Кодексът за обществено обезпечаване, в случай че това е несъвместимо с ситуацията им на народни представители “. Кодексът на труда за тези случаи планува в чл.326 преустановяване на трудовия контракт с 30-дневно документално предупреждение на служащия или служителя до работодателя, без каквито и да е претекстове, единствено въз основа на изразената воля. Трудовото правно отношение в тези случаи настава с приключване на 30-дневното предупреждение, без да изисква каквото и да е мнение, утвърждение или единодушие на работодателя. Това законодателно позволение, което съществува от 1986 година насам, е израз на свободата на труда и възбраната на насилствения труд (чл. 48, алинея 3 и 5 от Конституцията).
Кой може да оспорва решението на Народното събрание
Дали решението на Народното събрание, с което се отхвърля подадената оставка, е конституционосъобразно и може ли да се оспорва пред Конституционен съд по чл.149, ал.1,т. 2 от Конституцията? Тъй като Конституционният съд работи единствено по сезиране, този въпрос могат да решат само висшите държавни органи, които според чл.150, ал.1 от Конституцията имат общата подготвеност да сезират Конституционен съд: минимум 48 народни представители, Министерския съвет, Върховният касационен съд, Върховният административен съд и основният прокурор.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ