От наука към иновации: Мост между върхови постижения и компетентност
На 4 ноември 2025 година в " София Тех Парк " се организира национална среща " От просвета към нововъведения " по Програма " Научни проучвания, нововъведения и цифровизация за умна промяна ". Срещата се провежда от Изпълнителна организация " Програма за обучение ". В нея се включиха над 300 представители на бизнеса, научната общественост и обществените сътрудници. Форумът имаше за цел да насърчи партньорството сред центровете за върхови достижения и центровете за подготвеност, построени с поддръжката на Оперативна стратегия " Наука и обучение за образован напредък " 2014-2020 и представители на промишлеността.
Заместник-министърът на нововъведенията и растежа Мартин Дановски посочи при откриването на срещата, че все по-ясно се обрисува нуждата от общ път и общо виждане за трансформацията на българската стопанска система, като научната инфраструктура, изграждана през последните години, би трябвало да се трансформира в ускорител на развиването и на смелите решения, от които страната има потребност. Той добави, че България би трябвало да сътвори нова просвета на предприемачество, която да свързва научните резултати с бизнеса и действителното икономическо приложение.
Иван Попов – изпълнителен шеф на Изпълнителна организация " Програма за обучение ", показа какви дълготрайни цели са си сложили.
Иван Попов: Срещата " От просвета към нововъведения " е продължение на една самодейност на Изпълнителна организация " Програма за обучение ", която стартирахме в 2022 година, тъй като тя е ориентирана към свързването на научните центрове, новоизградените научни центрове с бизнеса. Кои са тези центрове? Това са 21 центъра, които изградихме с Европейски фонд за районно развиване и национални средства през последните към 7 години. Това не са центрове, които се появиха от нищото. В тях вземат участие над 60 научно-изследователски организации – институтите на Българска академия на науките, Софийският университет, останалите висши учебни заведения. Те разрешиха да се реализира това дълго търсено съдействие сред другите научни звена в България, които да работят на едно място, в лаборатории с високотехнологично съоръжение. Всъщност над 300 лаборатории оборудвахме по този метод. В тях работят към този момент над 700 учени. Те са одобрени научни български експерти. Вече започнаха да идват учени и от чужбина, както българи, които живеят в чужбина, по този начин и чужденци, точно привлечени от новите технологии, които се развиват в центровете. През сегашния интервал фокусът е научноследователската активност на центровете и приложното насочване на техните проучвания, по този начин, че всички ние да можем да се употребяваме в даден миг от тях. И те към този момент имат своите триумфи – над 80 патента има регистрирани, над 50 потребни модела, повече от 2400 публикации има в научни списания от висок сан.
Каква е връзката сред бизнеса и медицината? Пред " Фокус " приказва доктор Зорница Камбурова – част от екипа на Центъра за подготвеност " Леонардо Да Винчи ", в който водещ сътрудник е Медицински университет – Плевен.
Д-р Зорница Камбурова: В първия стадий от този план, който стартира 2019 година, в действителност беше построена инфраструктурата, с помощта на закупването на високотехнологични апарати. През този интервал, първият, ние успяхме да внедрим тези апарати в другите работни пакети и след това в действителност да ги приспособяваме към нашата реалност и нашата действителност. И последователно започнахме да изпълняваме нашата научна стратегия в този първи стадий на плана. В Работен пакет 1, в който вземам участие аз, се построи Лаборатория по персонализирана медицина и прецизна патология. Основно работата на този пакет беше обвързвана с построяването на персонализиран метод във връзка с две групи. Едната е на онкологичните болести, а другата са редките генетични болести, като тези научни разработки в действителност не престават към този момент и във втория стадий. Във втория стадий на плана за Центъра за подготвеност в действителност това, което главно целим, е да изградим връзка и партньорство с промишлеността, като концепцията е нашата Лаборатория по персонализирана медицина да може да внедри тези нови геномни технологии както за диагностика, по този начин и за създаване на нови лечебни решения. И въпреки това, желаеме да създадем връзка с биотехнологични предприятия, като основаването на нови молекули, тестването на нови молекули.
Къде се пресичат научните нововъведения и бизнесът? Пред " Фокус " разяснява Симеон Карпузов – физик и откривател в направление " Дигитално опазване на здравето " в Институт " Големи данни в интерес на интелигентно общество ".
Симеон Карпузов: Те на всички места се срещат и на всички места вървят ръка за ръка. Специално в нашия институт, в моето направление – " Дигитално опазване на здравето ", ние работим доста близко дружно с разнообразни лечебни заведения, с разнообразни лекари, като се стремим да предложим решения на проблеми, които имат те в хода на работата си. Това са неща, които могат да автоматизират процеси, могат да понижат част от работата, която те би трябвало да изпълнят по този начин или другояче, могат да оказват помощ за слагане на по-бърза диагноза и могат като цяло да облекчат всекидневния им метод на работа.
Срещата даде опция за продан на положителни практики, хрумвания и бъдещи взаимни планове сред науката и бизнеса, а участниците имаха опция да се срещнат с достиженията на научните центрове, лабораториите и нововъведенията, създадени в тях, на ревюто, което съпътстваше форума.
Заместник-министърът на нововъведенията и растежа Мартин Дановски посочи при откриването на срещата, че все по-ясно се обрисува нуждата от общ път и общо виждане за трансформацията на българската стопанска система, като научната инфраструктура, изграждана през последните години, би трябвало да се трансформира в ускорител на развиването и на смелите решения, от които страната има потребност. Той добави, че България би трябвало да сътвори нова просвета на предприемачество, която да свързва научните резултати с бизнеса и действителното икономическо приложение.
Иван Попов – изпълнителен шеф на Изпълнителна организация " Програма за обучение ", показа какви дълготрайни цели са си сложили.
Иван Попов: Срещата " От просвета към нововъведения " е продължение на една самодейност на Изпълнителна организация " Програма за обучение ", която стартирахме в 2022 година, тъй като тя е ориентирана към свързването на научните центрове, новоизградените научни центрове с бизнеса. Кои са тези центрове? Това са 21 центъра, които изградихме с Европейски фонд за районно развиване и национални средства през последните към 7 години. Това не са центрове, които се появиха от нищото. В тях вземат участие над 60 научно-изследователски организации – институтите на Българска академия на науките, Софийският университет, останалите висши учебни заведения. Те разрешиха да се реализира това дълго търсено съдействие сред другите научни звена в България, които да работят на едно място, в лаборатории с високотехнологично съоръжение. Всъщност над 300 лаборатории оборудвахме по този метод. В тях работят към този момент над 700 учени. Те са одобрени научни български експерти. Вече започнаха да идват учени и от чужбина, както българи, които живеят в чужбина, по този начин и чужденци, точно привлечени от новите технологии, които се развиват в центровете. През сегашния интервал фокусът е научноследователската активност на центровете и приложното насочване на техните проучвания, по този начин, че всички ние да можем да се употребяваме в даден миг от тях. И те към този момент имат своите триумфи – над 80 патента има регистрирани, над 50 потребни модела, повече от 2400 публикации има в научни списания от висок сан.
Каква е връзката сред бизнеса и медицината? Пред " Фокус " приказва доктор Зорница Камбурова – част от екипа на Центъра за подготвеност " Леонардо Да Винчи ", в който водещ сътрудник е Медицински университет – Плевен.
Д-р Зорница Камбурова: В първия стадий от този план, който стартира 2019 година, в действителност беше построена инфраструктурата, с помощта на закупването на високотехнологични апарати. През този интервал, първият, ние успяхме да внедрим тези апарати в другите работни пакети и след това в действителност да ги приспособяваме към нашата реалност и нашата действителност. И последователно започнахме да изпълняваме нашата научна стратегия в този първи стадий на плана. В Работен пакет 1, в който вземам участие аз, се построи Лаборатория по персонализирана медицина и прецизна патология. Основно работата на този пакет беше обвързвана с построяването на персонализиран метод във връзка с две групи. Едната е на онкологичните болести, а другата са редките генетични болести, като тези научни разработки в действителност не престават към този момент и във втория стадий. Във втория стадий на плана за Центъра за подготвеност в действителност това, което главно целим, е да изградим връзка и партньорство с промишлеността, като концепцията е нашата Лаборатория по персонализирана медицина да може да внедри тези нови геномни технологии както за диагностика, по този начин и за създаване на нови лечебни решения. И въпреки това, желаеме да създадем връзка с биотехнологични предприятия, като основаването на нови молекули, тестването на нови молекули.
Къде се пресичат научните нововъведения и бизнесът? Пред " Фокус " разяснява Симеон Карпузов – физик и откривател в направление " Дигитално опазване на здравето " в Институт " Големи данни в интерес на интелигентно общество ".
Симеон Карпузов: Те на всички места се срещат и на всички места вървят ръка за ръка. Специално в нашия институт, в моето направление – " Дигитално опазване на здравето ", ние работим доста близко дружно с разнообразни лечебни заведения, с разнообразни лекари, като се стремим да предложим решения на проблеми, които имат те в хода на работата си. Това са неща, които могат да автоматизират процеси, могат да понижат част от работата, която те би трябвало да изпълнят по този начин или другояче, могат да оказват помощ за слагане на по-бърза диагноза и могат като цяло да облекчат всекидневния им метод на работа.
Срещата даде опция за продан на положителни практики, хрумвания и бъдещи взаимни планове сред науката и бизнеса, а участниците имаха опция да се срещнат с достиженията на научните центрове, лабораториите и нововъведенията, създадени в тях, на ревюто, което съпътстваше форума.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ