Съкровищата на Тутанкамон и смъртта, застигнала откривателите на фараона
На 4 ноември 1922 година в Долината на царете край селцето Луксор английският археолог Хауърд Картър се натъква на проход, опиращ в портал от тиня и тухли. Той незабавно усеща - това е входът към гробницата на именития Тутанкамон, египетския цар момче, възкачен на престола 9-годишен и умрял на 19.
След няколко дни разкопки екипът стига до желязна врата, мрачен кулоар и втора врата, водеща към преддверие. Археолозите осветяват стаята и пред изумените им погледи се открива обилие от фрески и антични предмети, осигуряващи всички улеснения за задгробен живот на фараона. Но погледите на всички са вперени в четвърти замазан и запечатан отвор на северната стена, защитаван от две огромни скулптури на Тутанкамон. Няма подозрение – това е царската погребална камера.
До археолога разчувствуван чака лорд Карнарвън, който финансира експедицията. Всички се питат - лежи ли още там непокътната мумията на властелина от Осемнадесетата фараонска династия, управлявал Древен Египет в интервала към 1332 – 1323 година прочие Хр. Защото по всички порти има белези от антични крадци, осквернили светилището преди епохи.
С треперещи ръце Хауърд Картър пробива дупка в зазиданата врата, пали свещ и надниква. “Щом очите ми привикнаха със светлината, от мрака изплуваха стенописи на странни животни, скулптури и злато, навсякъде златен искра – споделя по-късно египтологът. – Онемях, и когато Карнарвън ме попита: “Виждаш ли нещо? ”, съумях единствено да промълвя: “Удивителни неща ”.
Макар че прастарите иманяри са отмъкнали много от съкровищата, погребалната камера с размери 6х4 м стои непокътната. Саркофаг от червен кварцит, защитаван от фигури на крилати богове, крие един в различен 2 позлатени ковчега. В трети от солидно злато, тежащ над 110 кг и завършен като човешко тяло, лежи мумията с посмъртна златна маска и златни сандали.
10-килограмовата маска със скъпоценни камъни и цветно стъкло е измежду най-прочутите находки в гроба на Тутанкамон. Но там и в преддверията са открити още над 5000 скъпи артефакта, обслужващи владетеля в последния му път, множеството от които през днешния ден са в египетски музеи. Гробницата е препълнена с позлатени колесници и тронове, кревати, модели на лодки и кораби, статуетки, корони, ритуални бижута с изумруди, тюркоази, аметисти, малахит, изящни кинжали, изковани от злато и желязо от астероид.
100 години по-късно, тези уникати на възраст над 3000 години са световноизвестни, Луксор е фамозен музей навън, а съвсем всички мистерии към Тутанкамон са разбулени, с изключение може би на тази какво тъкмо са отмъкнали Картър и хората му от гробницата. (Защото е потвърдено, че са ограбили скъпи експонати.) Но преди век новината за сензационната находка, заливаща тогавашната преса, смайва света. Хората са стреснати от мълви за “проклятието на фараона ”, мистериите на мумията и злокобните секрети на гробницата. Страхотии се предават от уста на уста, въодушевяват романи и филми.
Слуховете потеглят от гибелта на Джордж Карнарвън, който умира от сепсис на 57 година в Кайро месеци след разкопките. Всички са уверени, че мумията е умъртвила лорда с непозната отрова, скрита в саркофага. В Англия кучето на благородника вие на умряло и се преселва в отвъдното дни след господаря.
Говори се, че Картър е намерил и потулил плоча с антична опасност: “Смъртта идва с бързи криле при оня, който безпокои гроба на фараона ”. Дори и авторитетни персони имат вяра, че животът на хората от експедицията, нарушили покоя на мъртвите, и надали не на всички египтолози е под опасност. И сочат образци: в такси се самоубива археологът проф. Ивлин Уайт, оставяйки записка: “Над мен тегне проклинание! ”. Умира и асистентът на Картър - Ричард Бетъл. Научавайки тъжната вест, татко му лорд Уестбъри, фен египтолог, се хвърля от седмия етаж. На път за гробищата катафалката му премазва 7-годишно дете. На всичкото от горната страна кобра изяжда канарчето на Хауърд Картър.
Днес множеството от мистериите са научно отхвърлени. Проучване на архиви свидетелства, че лорд Карнарвън е получил отравяне на кръвта от замърсяване на раничка при бръснене. Поваля го и пневмония. Разклатен от остаряла контузия при пътна злополука, организмът му не е издържал на инфекцията.
И историкът Хърбърт Уинлок разпръсква подозренията за проклинание с констатацията, че единствено 6 от 26 души, участвали на отварянето на гробницата, са умряли в границите на идващото десетилетие. Повечето “анатемосани ” са доживели до внушителните за времето си 70 години.
Нови проучвания опровергават и спекулациите, че Тутанкамон е бил погубен от доближени с удар по главата. Рентгенови фотоси демонстрират, че черепът му е засегнат след гибелта – при погребението или от екипа на Картър. Смята се, че младият фараон е раздрал крайници си при рухване от каляска на лов или в борба и е починал от зараза. ДНК тест демонстрира, че владетелят е страдал от малария и това е усложнило положението му.
С компютърна томография е открито, че царят младеж е имал рядко костно заболяване, поразило вратни прешлени, поради което не е могъл да движи главата си. Деформиран е левият му крайник, в гробницата са открити 130 бастуна, на които се е подпирал. Но макар научните доказателства някои към момента считат, че е погубен от разгневен хипопотам.
Немощното тяло на фараона евентуално се дължи и на дългогодишни кръвосмешения.
Според генетични проби той е наследник на владетеля Аменхотеп IV (Ехнатон) и негова сестра. Самият Тутанкамон се дами за своята полусестра Анхесенамон, щерка на татко му и неговата основна жена – прелестната Нефертити. Вероятно поради кръвосмешението младата брачна половинка ражда мъртви 2 недоносени деца, чиито балсамирани тела Картър открива в гробницата край татко им.
Тутанкамон не е забележителен египетски властник. Главният му принос е, че укрепва обичайна вяра, като връща върховенството на бога на плодородието Амон, развенчан от татко му поради бога на слънцето Атон. Гръмката му популярност се дължи на обстоятелството, че неговата гробница е единствената изцяло непокътната и разбулила детайлности за живота в Древен Египет. От фреските с погребални шествия научаваме по какъв начин са изпращали мъртвите и са си представяли задгробния живот. Корабни модели разкриват по какъв начин са строили флота си. Алабастрови бурканчета с помади и благовония приказват за античната козметика, а манекен за одежди разкрива пристрастеността към луксозни дрехи по модата на това време. В гробницата са открити непокътнати щраусови ветрила и войска от фигурки прислужници, които да разхлаждат с тях господаря. Настолни игри от дърво и слонова кост, сходни на шах и дама, демонстрират развлеченията на аристократите. Златен и сребърен тромпет ни обаждат по какъв начин е звучала музиката им. Останки от храна в гюмове сочат какво са слагали на трапезата.
Макар и богата, сбирката е лишена от някои артефакти, които археолозите потвърдено са присвоили. Картър отхвърля обири или ги приписва да антични обирджии, само че негов сътрудник излага на показ амулети на Тутанкамон, които той персонално му е подарил, осведоми " 24 часа ". Семейства на хора от екипа му продават след гибелта им бижута и други полезности на колекционери и музеи, където са изложени до през днешния ден. А в отсъствието на Картър египетските управляващи откриват в негов склад дървена глава на младия Тутанкамон, за която археологът не е съобщил.
След няколко дни разкопки екипът стига до желязна врата, мрачен кулоар и втора врата, водеща към преддверие. Археолозите осветяват стаята и пред изумените им погледи се открива обилие от фрески и антични предмети, осигуряващи всички улеснения за задгробен живот на фараона. Но погледите на всички са вперени в четвърти замазан и запечатан отвор на северната стена, защитаван от две огромни скулптури на Тутанкамон. Няма подозрение – това е царската погребална камера.
До археолога разчувствуван чака лорд Карнарвън, който финансира експедицията. Всички се питат - лежи ли още там непокътната мумията на властелина от Осемнадесетата фараонска династия, управлявал Древен Египет в интервала към 1332 – 1323 година прочие Хр. Защото по всички порти има белези от антични крадци, осквернили светилището преди епохи.
С треперещи ръце Хауърд Картър пробива дупка в зазиданата врата, пали свещ и надниква. “Щом очите ми привикнаха със светлината, от мрака изплуваха стенописи на странни животни, скулптури и злато, навсякъде златен искра – споделя по-късно египтологът. – Онемях, и когато Карнарвън ме попита: “Виждаш ли нещо? ”, съумях единствено да промълвя: “Удивителни неща ”.
Макар че прастарите иманяри са отмъкнали много от съкровищата, погребалната камера с размери 6х4 м стои непокътната. Саркофаг от червен кварцит, защитаван от фигури на крилати богове, крие един в различен 2 позлатени ковчега. В трети от солидно злато, тежащ над 110 кг и завършен като човешко тяло, лежи мумията с посмъртна златна маска и златни сандали.
10-килограмовата маска със скъпоценни камъни и цветно стъкло е измежду най-прочутите находки в гроба на Тутанкамон. Но там и в преддверията са открити още над 5000 скъпи артефакта, обслужващи владетеля в последния му път, множеството от които през днешния ден са в египетски музеи. Гробницата е препълнена с позлатени колесници и тронове, кревати, модели на лодки и кораби, статуетки, корони, ритуални бижута с изумруди, тюркоази, аметисти, малахит, изящни кинжали, изковани от злато и желязо от астероид.
100 години по-късно, тези уникати на възраст над 3000 години са световноизвестни, Луксор е фамозен музей навън, а съвсем всички мистерии към Тутанкамон са разбулени, с изключение може би на тази какво тъкмо са отмъкнали Картър и хората му от гробницата. (Защото е потвърдено, че са ограбили скъпи експонати.) Но преди век новината за сензационната находка, заливаща тогавашната преса, смайва света. Хората са стреснати от мълви за “проклятието на фараона ”, мистериите на мумията и злокобните секрети на гробницата. Страхотии се предават от уста на уста, въодушевяват романи и филми.
Слуховете потеглят от гибелта на Джордж Карнарвън, който умира от сепсис на 57 година в Кайро месеци след разкопките. Всички са уверени, че мумията е умъртвила лорда с непозната отрова, скрита в саркофага. В Англия кучето на благородника вие на умряло и се преселва в отвъдното дни след господаря.
Говори се, че Картър е намерил и потулил плоча с антична опасност: “Смъртта идва с бързи криле при оня, който безпокои гроба на фараона ”. Дори и авторитетни персони имат вяра, че животът на хората от експедицията, нарушили покоя на мъртвите, и надали не на всички египтолози е под опасност. И сочат образци: в такси се самоубива археологът проф. Ивлин Уайт, оставяйки записка: “Над мен тегне проклинание! ”. Умира и асистентът на Картър - Ричард Бетъл. Научавайки тъжната вест, татко му лорд Уестбъри, фен египтолог, се хвърля от седмия етаж. На път за гробищата катафалката му премазва 7-годишно дете. На всичкото от горната страна кобра изяжда канарчето на Хауърд Картър.
Днес множеството от мистериите са научно отхвърлени. Проучване на архиви свидетелства, че лорд Карнарвън е получил отравяне на кръвта от замърсяване на раничка при бръснене. Поваля го и пневмония. Разклатен от остаряла контузия при пътна злополука, организмът му не е издържал на инфекцията.
И историкът Хърбърт Уинлок разпръсква подозренията за проклинание с констатацията, че единствено 6 от 26 души, участвали на отварянето на гробницата, са умряли в границите на идващото десетилетие. Повечето “анатемосани ” са доживели до внушителните за времето си 70 години.
Нови проучвания опровергават и спекулациите, че Тутанкамон е бил погубен от доближени с удар по главата. Рентгенови фотоси демонстрират, че черепът му е засегнат след гибелта – при погребението или от екипа на Картър. Смята се, че младият фараон е раздрал крайници си при рухване от каляска на лов или в борба и е починал от зараза. ДНК тест демонстрира, че владетелят е страдал от малария и това е усложнило положението му.
С компютърна томография е открито, че царят младеж е имал рядко костно заболяване, поразило вратни прешлени, поради което не е могъл да движи главата си. Деформиран е левият му крайник, в гробницата са открити 130 бастуна, на които се е подпирал. Но макар научните доказателства някои към момента считат, че е погубен от разгневен хипопотам.
Немощното тяло на фараона евентуално се дължи и на дългогодишни кръвосмешения.
Според генетични проби той е наследник на владетеля Аменхотеп IV (Ехнатон) и негова сестра. Самият Тутанкамон се дами за своята полусестра Анхесенамон, щерка на татко му и неговата основна жена – прелестната Нефертити. Вероятно поради кръвосмешението младата брачна половинка ражда мъртви 2 недоносени деца, чиито балсамирани тела Картър открива в гробницата край татко им.
Тутанкамон не е забележителен египетски властник. Главният му принос е, че укрепва обичайна вяра, като връща върховенството на бога на плодородието Амон, развенчан от татко му поради бога на слънцето Атон. Гръмката му популярност се дължи на обстоятелството, че неговата гробница е единствената изцяло непокътната и разбулила детайлности за живота в Древен Египет. От фреските с погребални шествия научаваме по какъв начин са изпращали мъртвите и са си представяли задгробния живот. Корабни модели разкриват по какъв начин са строили флота си. Алабастрови бурканчета с помади и благовония приказват за античната козметика, а манекен за одежди разкрива пристрастеността към луксозни дрехи по модата на това време. В гробницата са открити непокътнати щраусови ветрила и войска от фигурки прислужници, които да разхлаждат с тях господаря. Настолни игри от дърво и слонова кост, сходни на шах и дама, демонстрират развлеченията на аристократите. Златен и сребърен тромпет ни обаждат по какъв начин е звучала музиката им. Останки от храна в гюмове сочат какво са слагали на трапезата.
Макар и богата, сбирката е лишена от някои артефакти, които археолозите потвърдено са присвоили. Картър отхвърля обири или ги приписва да антични обирджии, само че негов сътрудник излага на показ амулети на Тутанкамон, които той персонално му е подарил, осведоми " 24 часа ". Семейства на хора от екипа му продават след гибелта им бижута и други полезности на колекционери и музеи, където са изложени до през днешния ден. А в отсъствието на Картър египетските управляващи откриват в негов склад дървена глава на младия Тутанкамон, за която археологът не е съобщил.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ