Гоце Делчев - един праведник с кама в пояса, една бясна хала, роден за апостол
На 4 февруари се навършват 151 години от рождението на Гоце Делчев - един от най-великите дейци на българските освободителните битки, Апостолът на поробена Македония, ослепителен и несравним облик от героичния мавзолей на България.
Безпределно лоялен на народа, на революционната битка, Гоце усеща, мисли и работи извънредно като революционер-водач, който се е родил, с цел да служи на своя народ, който е подготвен да пожертва живота си, стига с това да приближи деня на националната независимост.
„ Гоце Делчев бе един праведник с кама в пояса. Легендата го показва като една гневна фурия - и в действителност никой не бе еднакъв нему по храброст, - само че в неговата природа преобладаваше мечтателността. По предопределение той бе роден за деятел. Всички угнетени будеха протест в душата му; всички крайни мечти за преустройството на обществото изкушаваха мозъка му. Една безспирна бликам от многообразен идеализъм бликаше от него. ”
Така съвременник на Гоце Делчев рисува вожда на революционното придвижване в Македония и Одринско, по този начин си показват Гоце малцината живи негови съвременници и съратници.
Гоце Делчев е съпоставим с Левски - също като него построява комитети, чиято цел е да приготвят и вдигнат освободително въстание.
И също като Левски е „ основен воин “ - фигура еднообразно значима за националистите, за либералите и за социалистите в едно общество. За националистите Гоце се е борил за национално избавление с акцентиране върху „ национално “. За либералите ударението е върху „ избавление “, за социалистите – върху въвличането на всички обществени пластове в битката и подчертаването на нейния етничен темперамент.
„ Бяло арнаутско фесче с черен увит в близост шал, рисува П. К. Яворов внушителната фигура на Гоце, покриваше не прекомерно огромна, обла глава. Сива шаечена куртка, сиви шаечени панталони и опнати до колене орехови чешири в пристегнати опинци обрисуваха верните форми на междинен растеж фигура. Облечено единствено в левия ръкав тъмносиво кепе , полунаметнато и с повлечена дясна пола, придаваше особно дива хубост на цялата горда външност. С кама, револвер и патронташ на кръста, с преметната зад рамо светла манлихера Гоце приличаше на някакво хайдушко провидение.
Китка мрачно кестенови коси се подаваха над високо ясно чело, подпряно от леко смръщени вежди. Валчесто мургаво лице се озаряваше от огромни кафяви очи с взор нормално мирен, само че подготвен да заблести като нож при най-малка паника. Правилен римски нос, поизвит над неголеми мустаци, с ноздри жадно дишащи, обличаваше горещината на благородно сърце. Обрисувани в неопределена усмивка едвам подути устни и хубаво заоблен подбрадник свидетелствуваха може би за едно енергично възприятие, надълбоко поетично в същността си. И в този общи тип имаше нещо изключително меко и в същото време настойчиво, нещо изключително нежно и в същото време заповедническо, нещо кой знае по какъв начин мечтателно и постоянно стремглаво и победно. В този общи тип беше самия Гоце — в своята мисъл, в своето възприятие, в своето дело — в целия собствен живот. ”
Гоце Делчев, идеологът на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация, е роден на 23 януари остарял жанр (4 февруари) 1872 година в Кукуш, тогава в Османската империя, в този момент в Гърция.
Учи в български униатски и екзархийски учебни заведения в родния си град, а по-късно – в българската гимназия „ Св. св. Кирил и Методий “ в Солун. Още до момента в който е в гимназията, взе участие в скришен революционен кръжок дружно с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов.
П. К. Яворов разказва брожениято и напъните за разкриване верния път, които тогава изпълват съзнанието на Гоце Делчев и на неговите приятели: „ Гоце към този момент непрекъснато приказва, че тряба да се осмисли един живот, че тряба да се заслужи едно съществувание — само че где? Той повтаря, че свободата се изкупва с кървави жертви, че тия жертви тряба да се дадат — само че по какъв начин? ”
По това време българите от Македония и Одринско живеят с вярата за избавление с поддръжка извън. В техните очи България е към този момент задоволително укрепнала, с цел да играе ролята на освободителка. В своите чисти пориви македонските младежи най-често се насочат към софийското Военно учебно заведение.
Деветнадесетгодишният Гоце не остава непознат на общите настроения и желания. „ Щом свършва шестия клас — написа П. К. Яворов, — той отива в Кукуш, целува ръка на разплакани татко и майка, прости се с пет сестри и три по-малки братчета, дохожда в България и облача мундира на юнкер от младшия курс. ” Записват Гоце Делчев като юнкер в българското военно учебно заведение в София, само че е изключен месец преди завършването му поради съмнение в леви възгледи.
Целият живот на Гоце Делчев по-късно е отдаден на революционната активност. Няма персонален живот, не стопира да се бори за свободата на Македония, да построява комитети и да плете революционна мрежа, даже и по времето, когато е преподавател първо в Щип, а по-късно – в Банско.
В Щип Гоце Делчев се среща наново с Дамян Груев, един от създателите на БМОРК (б.р. - Българските македоно-одрински революционни комитети, предтеча на ВМРО), и е притеглен в организацията, на която по-късно става в действителност началник.
През това време провежда пограничните пунктове на организацията в Кочериново, Рила, Кюстендил, Дупница и други и на незаконните канали към вътрешността на Македония.
През лятото на 1896 взе участие в работата на Солунския конгрес на ВМОРО и дружно с Гьорче Петров създава програмата и устава на Българските македоно-одрински революционни комитети, като планува построяването им на демократични основи.
В Банско Гоце Делчев работи два месеца и съумява да построи необятна организационна мрежа от комитети в пограничните региони на Разложко и Горноджумайско като доближава и до Неврокопско.
След това става чуждестранен представител на организацията в София. Като подобен взе участие в съвещанията на Върховния македоно-одрински комитет.
Същевременно като основен четнически контрольор и благодарение на български офицери основава четническия институт на ВМОРО в Княжество България, който стартира да изпраща готови четници и войводи навътре в Македония и изиграва съществена роля в масовизирането на придвижването. Полага огромни старания и за снабдяването на организацията с оръжие и пари.
Като основен инспектор на четите Гоце Делчев подхваща няколко обиколки из Македония, Одринска Тракия и Родопите. Тези райони са разграничени на революционни окръзи.
През зимата на 1900 година той обитава известно време в Бургас. Там основава в двора на Минковия хан фабрика за бомби, чийто динамит е употребен и при Солунските атентати и там предлага, Михаил Герджиков да оглави въстанието в Одринския революционен окръг. През месец март Делчев, съпроводен от Лазар Маджаров, се насочва на обиколка в Одринска Тракия, завръщайки се в Бургас в средата на април.
През 1902 година дружно с Гьорче Петров взе участие в изработването на нова стратегия и правилник на организацията. Тя към този момент си слага за цел привличането и сплотяването „ на всички недоволни детайли в Македония и Одринско, без разлика на националност “, както и извоюване на цялостна политическа автономност. По това време името на организацията е Тайна македоно-одринска революционна организация.
Въпреки постигнатите триумфи в организационното ѝ създаване Гоце Делчев към момента не е уверен, че тя е подготвена да пристъпи към въоръжено въстание, заради което се опълчва на взетото в негово неявяване решение от Солунския конгрес от 1903 за повдигане на въстание напролет на същата година.
Заедно с Даме Груев и други революционни дейци съумяват да отсрочат оповестяването на въстанието за лятото на 1903 година, договаряйки и смяна на плануванаъа тактичност. Така проектът за навсякъде и всеобщо въстание се трансформира в партизанска война, т.е. да се разгласи основно в планинските и полупланинските региони и в него да вземат присъединяване най-вече образуваните за тази цел въоръжени чети.
През март 1903 година четата на Гоце Делчев взривява моста на река Ангиста на железопътната линия Солун – Одрин.
На 2 май 1903 година, връщайки се от Солун, където отива да се срещне и договаря с Дамян Груев по отношение на известното солунско решение за оповестяване въстание през 1903 година, Гоце Делчев идва в с. Баница, Сярско. С него са войводите Димитър Гущанов и Михаил Чаков с към 40 четници. Изглежда, че по пътя четата е била инцидентно открита или предадена.
На 4 май рано сутринта в къщата, гдето е Гоце с другарите си, идва тревожната новина, че многочислен войник е обкръжил Баница и претърсва къща след къща. Гоце Делчев незабавно издава заповед да се напусне селото, имайки пред тип последните нареждания на султанската власт, че селото, в което се откри въоръжена чета, ще бъде изгорено. Заповедта за излизане от селото е изпълнена. Четата се проточва по тесните и криви улици на Баница. Но още неизлязла вън от селото, екват първите пушечни залпове на съперника.
Започва престрелка.
Един патрон пронизва Гоце и той пада на земята. Заедно с него падат още няколко четници и войводата Димитър Гущанов.
„ Петнадесет часа, цитира Яворов думите на Димо Хаджидимов, приятел на Г. Делчев, турците не посмяха от патроните ни да приближат нашите убити. Петнадесет часа ний гледахме мъртвия Гоце, наведен като че ли върху гробът на Македония. И петнадесет часа ни се късаха сърцата... Защото осиротяваше цялостен народ. ” .
И националните артисти в цяла Македония и Одринско запяват жална ария:
Млад Делчев ми се ожени
за турска пушка маузерка,
за млада младоженка Македония,
за църната робска земя...
Гибелта на Гоце Делчев нанася тежък удар върху Вътрешна македонска революционна организация.
Гоце Делчев умира и тленните му остатъци в началото са заровени в с. Баница, край което умира.
После гробът на Гоце Делчев се мести от страна в страна, следвайки хода на Балканските войни и Първата международна война.
Препогребванията са свързани и с идеологията, господстваща в България след 1944 година
През Междусъюзническата война от 1913 година родният град на Гоце Делчев – Кукуш, както и лобното му място – Баница, са опожарени от гръцката войска, а популацията им е прогонено в България.
Костите на Гоце Делчев са пренесени по време на Първата международна война в България от Михаил Чаков (войвода от ВМРО), като в началото са в Ксанти, след това в Пловдив, а най-после са превозени в София.
До 1946 година те се пазят в урна от „ Илинденската организация “.
По време на Втората международна война гробът на Гоце Делчев, който тогава попада на територията на Царство България, е възобновен.
На 3 май 1943 година, върху общ гроб в покрайнините на село Баница видни общественици, дружно със сестрите на Гоце – Руша, Велика и Елена, както и техните потомци, слагат бяла мраморна плоча с надпис: „ В памет на падналите бойци в с. Баница на 4 май 1903 година за обединяването на Македония към майката татковина – България и за безконечен спомен на поколенията: Гоце Делчев от гр. Кукуш, деятел и войвода; Димитър Гущанов от с. Крушово, войвода; Стефан Духов от с. Търлис, четник; Стоян Захариев от с. Баница, революционер; Димитър Палянков от с. Броди, бунтовник. Заветът им бе – Свобода или гибел! “.
След Деветосептемврийския прелом от 1944 година България сменя политиката си по македонския въпрос и под напън на Югославия предава костите на Гоце Делчев на Скопие по време на почналата Културна автономност на Пиринска Македония.
Въпреки че в началото в Скопие премиерът Лазар Колишевски афишира Гоце Делчев за „...един българин без значение за освободителните битки “, костите са признати в Народна република Македония и са препогребани в каменен саркофаг в църквата „ Свети Спас “, където са и през днешния ден.
След 1948 година България последователно стартира да се връща към остарялата си теза, че македонците са българи, само че в Югославия историографията към този момент приема Гоце Делчев за македонски народен воин, като в същото време в Скопие се внушава, че Гоце Делчев е погубен не без политическата интервенция на България.
След гибелта на героя остават неговото дело и хрумвания. Делото му е продължено от неговите съратници, като за българския му темперамент приказва фактът, че четите на Вътрешна македонска революционна организация се вливат в българската войска по време на Първата международна война.
Гоце Делчев е част от лявото течение в македоно-одринското освободително придвижване и има анархо-социалистически и републикански убеждения, които последователно еволюират.
Той не поддържа решаването на македонския и тракийския въпрос посредством директно присъединение на двете области към Княжество България.
Стои зад концепцията, че Македония и Одринския вилает би трябвало да се обособят като независима самостоятелна единица в Османската империя с пълноправие на всички народности, живеещи в нея. Като идващ стадий той вижда развиването на тази единица като република в подтекста на бъдеща Балканска федерация или конфедерация. В същото време той не изключва и опцията Македоно-Одринска самостоятелна област по образеца на Източна Румелия да се причисли към България.
Самият Делчев дефинира себе си, както и славянското население в Македония и Одринско, като българи.
Приблизителна характерност за неговите изменящи се политически възгледи дават следните негови мисли:
„ Гръцките свещеници и учители са спънка за нас. Дойде време да работим за България, тъй като ние всички сме българи. Трябва да работим за България, тъй като тя ще пристигна и ще ни помогне да отхвърлим османската власт. “
„ Другари, не виждате ли, че в този момент към този момент не сме плебеи на разпадащата се турска страна, а сме плебеи на европейските велики сили, пред които Турция подписа своята цялостна капитулация в Берлин. Затова би трябвало да се борим за автономията на Македония и Одринско, с цел да ги запазим в тяхната целокупност, като един стадий за бъдещето им присъединение към общото българско родно място. “
„ Ние, българите от Македония и Одринско, не би трябвало да изпущаме изпредвид, че има и други народности и страни, които са доста заинтригувани от разрешението на този въпрос. Една интервенция на България ще провокира намесата и на прилежащите страни и може да докара до разпокъсването на Македония. Ето за какво народите, населяващи тия две области, би трябвало сами с общи старания и жертви да извоюват своята независимост и самостоятелност в рамките на една самостоятелна Македоно-Одринска страна, като разчитаме единствено на материалната и морална поддръжка на България и на Великите сили. “
В основата на мирогледа и отсам в основата на идеологията на Гоце Делчев като водач на националноосвободителното придвижване в Македония и Одринско лежи неговата постоянно представена мисъл: „ Аз разбирам света само като поле за културно състезание сред народите. ” За да могат обаче народите да се съревновават на културното поле, нужна е независимост - национална и политическа, икономическа и обществена. Оттук произтича естественият извод за нуждата от битка, вследствие на която ще бъдат обезпечени условия за кротичък труд и съревнозание сред всички народности в Македония и Одринско.
Извоюването на свободата Гоце Делчев не схваща просто като заместване тираничния режим на султана с лъжедемократичния режим на някоя от балканските монархии. Злото не е и не може да бъде в характера на господствуващата националност в Турската империя, то не е даже извънредно в състава на това или това държавно управление и в неговите служители, а основно в съществуващата социална система и държавен строй.
Пословична става Гоцевата фраза: „ Аз не ненавиждам османците като народ; аз водя война срещу османската робия като господарствена система. ”
В тези думи на Гоце Делчев е залегнало същото това наличие, което Апостола на българската национална гражданска война Васил Левски сочи като корен на злото за поробения български народ -„ тиранството, безчеловещината и самата държавна система на турското държавно управление на Балканския полуостров ” . А тази държавна система се характеризира със своята абсолютно-феодална същина. От нея произлиза тежкото задължение на чифликчийството; от нея се раждат управленческите неуредици и злоупотреби, корупцията в публичния живот; от нея се обуславят и поддържат цялостната безпросветност, нездравословните обичаи на предишното, безперспективността за утрешния ден на необятните национални маси.
Гоце обича родителите си, само че ги оставя в неутешима тъга по него, с цел да се посвети на революционната битка.
Той обича своя дом, цялостен с щастлив шум на осем братя и сестри, само че овреме сменя този дом с просторите на родната земя, изпълнени със страданията на потиснатия народ.
Гоце е млад красавец, към който не една мома насочва любовен поглед, само че той няма време за персонален живот. И националният артист споделя истината:
Делче челник кукя си нема —
кукя му е ладна пещера.
Делче челник баща си нема —
баща му е Пирин планина.
Делче челник майка си нема —
майка му е земля македонска.
Така Гоце Делчев се извисява като народен воин, един от най-значимите български революционери, лидер и идеолог на освободителните битки на македонските българи.
„ От него по-голям няма ”, казват селяните. Той е смел, умел, сръчен и съобразителен. Всички признават в негово лице огромния конспиратор, уредник и деятел.
Но Гоце в никакъв случай не разрешава да бъдат величани делата му, не обича да слуша хвалби за себе си и избира да стои в сянка. Когато той с чета прави забележителна революционна акция, по негово разпореждане в печата не се загатват нито имена, нито даже се посочва четата, а се написа: народът или революционната организация направиха това и това. Когато четата се фотографирва, с цел да остане за поколенията обликът на борците, Г. Делчев застава в последната редица и единствено от текста под фотографията се узнава за неговото наличие. И по сърце, и по разсъдък Гоце ненавижда празните слова, големството, нездравословното кичене с били и небили заслуги, написа в етюд за него Д.Кьосев.
Гоце Делчев държи нишките на цялата организация и в негови ръце се събират хиляди златни лири, които народът дава и организацията доставя по свои пътища за покупка на оръжие, патрони, динамит и други бойни материали. И макар че е „ позлатен ”, както с обидна недоверчивост приказват някои върховистки големци, Гоце постоянно е без пари. Гладът е нерядко сателит на прославения бунтовник. Гоце обаче нито самичък пада духом, нито оставя другарите си да униват: " Ний сме мощни, тъй като и това, което имаме, е ориентирано срещу турското царство. ”
„ Труд и неизменност, това е силата, благодарение на която човек става най-велик при всеко начинание ”, пише Гоце Делчев до своя приятел Никола Малешевски в Дупница.
Всеотдайно лоялен на великото освободително дело до последния момент на своя живот, безкористен във всяко начинание, аскетично непретенциозен и ненавиждащ шумните реклами, изпълнен със мъжество и с непрекъсната грижа и за най-дребните потребности на сподвижници и бойни приятели, съсредоточил всички сили, познания и качества в работа на освободителното дело, смел, предвидлив, юнашки, - подобен е моралният образ на Гоце, разказан от свремениците му.
Но освен Яворов познава тоя Гоце, дефинират като „ хайдушко провидение ”. Не единствено Яворов изпитва великото омагьосване, което лъха от Гоце и което оставя дълбоки следи в литературното творчество на поета. Всички, които го посрещат и изпращат в сгушените села на Македония и Одринско, не намират думи, за да опишат гордата, лъхаща топлина и религия фигура на великия Гоце. „ Гоце престегна черните си паласки — споделя Христо Силянов за обиколката на Г.Делчев из Западна Македония,— уви един шал към белия си фес, преметна на лявото си рамо черна гуна, а над нея карабината и потегли пръв, като махна с дясната си ръка. Красиво увитата чалма, кокетно увисналият завършек на гуната, жестът на замахналата ръка — всичко говореше, че е намерил стихията си. В тоя миг той ми се видя неосъществим като полубог. ”
Въпреки че напуща този свят едвам на 31 години, Гоце Делчев се е трансформирал в легенда и е извършил сърцето, въображението и бъдещето на цялостен един народ.
Макар и още приживе да е поел пътя към жадувана Голгота, дори и в гроба си на поляната „ Свети Никола " в с. Баница духът му не може да откри покой. А саркофагът му, положен в двора на църквата „ Св. Спас ” в Скопие и до през днешния ден се употребява за втълпяване на антибългарски настроения. Поставен там от тези, които изопачиха делото му, тези, които отхвърлиха българските си корени и не престават да унищожават всичко, което припомня за българщината в Македония.
След подписването на Договора за другарство и добросъседство на 1 август 2017 година сред България и РСМ министър председателите на двете страни на няколко пъти полагаха венци пред гроба на Гоце Делчев и пред паметника му в Благоевград.
През 2018 година президентът Стево Пендаровски призна, че Гоце Делчев самичък се е определял като българин.
А още през 1899 година Гоце саморъчно написа за своята национална принадлежност в писмо до войводата Никола Малешевски: „ Отцѣпленията и разцѣпленията никакъ да не ни плашатъ. Действително тъпо е, само че що можемъ да правимъ, когато си сме българи и всички страдаме отъ една обща болѣсть! Ако тая болѣсть не сѫществуваше въ нашитѣ прадѣди, отъ които е завещание и въ насъ нѣмаше да попаднатъ подъ грозния скиптъръ на турскитѣ султани… "
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Безпределно лоялен на народа, на революционната битка, Гоце усеща, мисли и работи извънредно като революционер-водач, който се е родил, с цел да служи на своя народ, който е подготвен да пожертва живота си, стига с това да приближи деня на националната независимост.
„ Гоце Делчев бе един праведник с кама в пояса. Легендата го показва като една гневна фурия - и в действителност никой не бе еднакъв нему по храброст, - само че в неговата природа преобладаваше мечтателността. По предопределение той бе роден за деятел. Всички угнетени будеха протест в душата му; всички крайни мечти за преустройството на обществото изкушаваха мозъка му. Една безспирна бликам от многообразен идеализъм бликаше от него. ”
Така съвременник на Гоце Делчев рисува вожда на революционното придвижване в Македония и Одринско, по този начин си показват Гоце малцината живи негови съвременници и съратници.
Гоце Делчев е съпоставим с Левски - също като него построява комитети, чиято цел е да приготвят и вдигнат освободително въстание.
И също като Левски е „ основен воин “ - фигура еднообразно значима за националистите, за либералите и за социалистите в едно общество. За националистите Гоце се е борил за национално избавление с акцентиране върху „ национално “. За либералите ударението е върху „ избавление “, за социалистите – върху въвличането на всички обществени пластове в битката и подчертаването на нейния етничен темперамент.
„ Бяло арнаутско фесче с черен увит в близост шал, рисува П. К. Яворов внушителната фигура на Гоце, покриваше не прекомерно огромна, обла глава. Сива шаечена куртка, сиви шаечени панталони и опнати до колене орехови чешири в пристегнати опинци обрисуваха верните форми на междинен растеж фигура. Облечено единствено в левия ръкав тъмносиво кепе , полунаметнато и с повлечена дясна пола, придаваше особно дива хубост на цялата горда външност. С кама, револвер и патронташ на кръста, с преметната зад рамо светла манлихера Гоце приличаше на някакво хайдушко провидение.
Китка мрачно кестенови коси се подаваха над високо ясно чело, подпряно от леко смръщени вежди. Валчесто мургаво лице се озаряваше от огромни кафяви очи с взор нормално мирен, само че подготвен да заблести като нож при най-малка паника. Правилен римски нос, поизвит над неголеми мустаци, с ноздри жадно дишащи, обличаваше горещината на благородно сърце. Обрисувани в неопределена усмивка едвам подути устни и хубаво заоблен подбрадник свидетелствуваха може би за едно енергично възприятие, надълбоко поетично в същността си. И в този общи тип имаше нещо изключително меко и в същото време настойчиво, нещо изключително нежно и в същото време заповедническо, нещо кой знае по какъв начин мечтателно и постоянно стремглаво и победно. В този общи тип беше самия Гоце — в своята мисъл, в своето възприятие, в своето дело — в целия собствен живот. ”
Гоце Делчев, идеологът на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация, е роден на 23 януари остарял жанр (4 февруари) 1872 година в Кукуш, тогава в Османската империя, в този момент в Гърция.
Учи в български униатски и екзархийски учебни заведения в родния си град, а по-късно – в българската гимназия „ Св. св. Кирил и Методий “ в Солун. Още до момента в който е в гимназията, взе участие в скришен революционен кръжок дружно с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов.
П. К. Яворов разказва брожениято и напъните за разкриване верния път, които тогава изпълват съзнанието на Гоце Делчев и на неговите приятели: „ Гоце към този момент непрекъснато приказва, че тряба да се осмисли един живот, че тряба да се заслужи едно съществувание — само че где? Той повтаря, че свободата се изкупва с кървави жертви, че тия жертви тряба да се дадат — само че по какъв начин? ”
По това време българите от Македония и Одринско живеят с вярата за избавление с поддръжка извън. В техните очи България е към този момент задоволително укрепнала, с цел да играе ролята на освободителка. В своите чисти пориви македонските младежи най-често се насочат към софийското Военно учебно заведение.
Деветнадесетгодишният Гоце не остава непознат на общите настроения и желания. „ Щом свършва шестия клас — написа П. К. Яворов, — той отива в Кукуш, целува ръка на разплакани татко и майка, прости се с пет сестри и три по-малки братчета, дохожда в България и облача мундира на юнкер от младшия курс. ” Записват Гоце Делчев като юнкер в българското военно учебно заведение в София, само че е изключен месец преди завършването му поради съмнение в леви възгледи.
Целият живот на Гоце Делчев по-късно е отдаден на революционната активност. Няма персонален живот, не стопира да се бори за свободата на Македония, да построява комитети и да плете революционна мрежа, даже и по времето, когато е преподавател първо в Щип, а по-късно – в Банско.
В Щип Гоце Делчев се среща наново с Дамян Груев, един от създателите на БМОРК (б.р. - Българските македоно-одрински революционни комитети, предтеча на ВМРО), и е притеглен в организацията, на която по-късно става в действителност началник.
През това време провежда пограничните пунктове на организацията в Кочериново, Рила, Кюстендил, Дупница и други и на незаконните канали към вътрешността на Македония.
През лятото на 1896 взе участие в работата на Солунския конгрес на ВМОРО и дружно с Гьорче Петров създава програмата и устава на Българските македоно-одрински революционни комитети, като планува построяването им на демократични основи.
В Банско Гоце Делчев работи два месеца и съумява да построи необятна организационна мрежа от комитети в пограничните региони на Разложко и Горноджумайско като доближава и до Неврокопско.
След това става чуждестранен представител на организацията в София. Като подобен взе участие в съвещанията на Върховния македоно-одрински комитет.
Същевременно като основен четнически контрольор и благодарение на български офицери основава четническия институт на ВМОРО в Княжество България, който стартира да изпраща готови четници и войводи навътре в Македония и изиграва съществена роля в масовизирането на придвижването. Полага огромни старания и за снабдяването на организацията с оръжие и пари.
Като основен инспектор на четите Гоце Делчев подхваща няколко обиколки из Македония, Одринска Тракия и Родопите. Тези райони са разграничени на революционни окръзи.
През зимата на 1900 година той обитава известно време в Бургас. Там основава в двора на Минковия хан фабрика за бомби, чийто динамит е употребен и при Солунските атентати и там предлага, Михаил Герджиков да оглави въстанието в Одринския революционен окръг. През месец март Делчев, съпроводен от Лазар Маджаров, се насочва на обиколка в Одринска Тракия, завръщайки се в Бургас в средата на април.
През 1902 година дружно с Гьорче Петров взе участие в изработването на нова стратегия и правилник на организацията. Тя към този момент си слага за цел привличането и сплотяването „ на всички недоволни детайли в Македония и Одринско, без разлика на националност “, както и извоюване на цялостна политическа автономност. По това време името на организацията е Тайна македоно-одринска революционна организация.
Въпреки постигнатите триумфи в организационното ѝ създаване Гоце Делчев към момента не е уверен, че тя е подготвена да пристъпи към въоръжено въстание, заради което се опълчва на взетото в негово неявяване решение от Солунския конгрес от 1903 за повдигане на въстание напролет на същата година.
Заедно с Даме Груев и други революционни дейци съумяват да отсрочат оповестяването на въстанието за лятото на 1903 година, договаряйки и смяна на плануванаъа тактичност. Така проектът за навсякъде и всеобщо въстание се трансформира в партизанска война, т.е. да се разгласи основно в планинските и полупланинските региони и в него да вземат присъединяване най-вече образуваните за тази цел въоръжени чети.
През март 1903 година четата на Гоце Делчев взривява моста на река Ангиста на железопътната линия Солун – Одрин.
На 2 май 1903 година, връщайки се от Солун, където отива да се срещне и договаря с Дамян Груев по отношение на известното солунско решение за оповестяване въстание през 1903 година, Гоце Делчев идва в с. Баница, Сярско. С него са войводите Димитър Гущанов и Михаил Чаков с към 40 четници. Изглежда, че по пътя четата е била инцидентно открита или предадена.
На 4 май рано сутринта в къщата, гдето е Гоце с другарите си, идва тревожната новина, че многочислен войник е обкръжил Баница и претърсва къща след къща. Гоце Делчев незабавно издава заповед да се напусне селото, имайки пред тип последните нареждания на султанската власт, че селото, в което се откри въоръжена чета, ще бъде изгорено. Заповедта за излизане от селото е изпълнена. Четата се проточва по тесните и криви улици на Баница. Но още неизлязла вън от селото, екват първите пушечни залпове на съперника.
Започва престрелка.
Един патрон пронизва Гоце и той пада на земята. Заедно с него падат още няколко четници и войводата Димитър Гущанов.
„ Петнадесет часа, цитира Яворов думите на Димо Хаджидимов, приятел на Г. Делчев, турците не посмяха от патроните ни да приближат нашите убити. Петнадесет часа ний гледахме мъртвия Гоце, наведен като че ли върху гробът на Македония. И петнадесет часа ни се късаха сърцата... Защото осиротяваше цялостен народ. ” .
И националните артисти в цяла Македония и Одринско запяват жална ария:
Млад Делчев ми се ожени
за турска пушка маузерка,
за млада младоженка Македония,
за църната робска земя...
Гибелта на Гоце Делчев нанася тежък удар върху Вътрешна македонска революционна организация.
Гоце Делчев умира и тленните му остатъци в началото са заровени в с. Баница, край което умира.
После гробът на Гоце Делчев се мести от страна в страна, следвайки хода на Балканските войни и Първата международна война.
Препогребванията са свързани и с идеологията, господстваща в България след 1944 година
През Междусъюзническата война от 1913 година родният град на Гоце Делчев – Кукуш, както и лобното му място – Баница, са опожарени от гръцката войска, а популацията им е прогонено в България.
Костите на Гоце Делчев са пренесени по време на Първата международна война в България от Михаил Чаков (войвода от ВМРО), като в началото са в Ксанти, след това в Пловдив, а най-после са превозени в София.
До 1946 година те се пазят в урна от „ Илинденската организация “.
По време на Втората международна война гробът на Гоце Делчев, който тогава попада на територията на Царство България, е възобновен.
На 3 май 1943 година, върху общ гроб в покрайнините на село Баница видни общественици, дружно със сестрите на Гоце – Руша, Велика и Елена, както и техните потомци, слагат бяла мраморна плоча с надпис: „ В памет на падналите бойци в с. Баница на 4 май 1903 година за обединяването на Македония към майката татковина – България и за безконечен спомен на поколенията: Гоце Делчев от гр. Кукуш, деятел и войвода; Димитър Гущанов от с. Крушово, войвода; Стефан Духов от с. Търлис, четник; Стоян Захариев от с. Баница, революционер; Димитър Палянков от с. Броди, бунтовник. Заветът им бе – Свобода или гибел! “.
След Деветосептемврийския прелом от 1944 година България сменя политиката си по македонския въпрос и под напън на Югославия предава костите на Гоце Делчев на Скопие по време на почналата Културна автономност на Пиринска Македония.
Въпреки че в началото в Скопие премиерът Лазар Колишевски афишира Гоце Делчев за „...един българин без значение за освободителните битки “, костите са признати в Народна република Македония и са препогребани в каменен саркофаг в църквата „ Свети Спас “, където са и през днешния ден.
След 1948 година България последователно стартира да се връща към остарялата си теза, че македонците са българи, само че в Югославия историографията към този момент приема Гоце Делчев за македонски народен воин, като в същото време в Скопие се внушава, че Гоце Делчев е погубен не без политическата интервенция на България.
След гибелта на героя остават неговото дело и хрумвания. Делото му е продължено от неговите съратници, като за българския му темперамент приказва фактът, че четите на Вътрешна македонска революционна организация се вливат в българската войска по време на Първата международна война.
Гоце Делчев е част от лявото течение в македоно-одринското освободително придвижване и има анархо-социалистически и републикански убеждения, които последователно еволюират.
Той не поддържа решаването на македонския и тракийския въпрос посредством директно присъединение на двете области към Княжество България.
Стои зад концепцията, че Македония и Одринския вилает би трябвало да се обособят като независима самостоятелна единица в Османската империя с пълноправие на всички народности, живеещи в нея. Като идващ стадий той вижда развиването на тази единица като република в подтекста на бъдеща Балканска федерация или конфедерация. В същото време той не изключва и опцията Македоно-Одринска самостоятелна област по образеца на Източна Румелия да се причисли към България.
Самият Делчев дефинира себе си, както и славянското население в Македония и Одринско, като българи.
Приблизителна характерност за неговите изменящи се политически възгледи дават следните негови мисли:
„ Гръцките свещеници и учители са спънка за нас. Дойде време да работим за България, тъй като ние всички сме българи. Трябва да работим за България, тъй като тя ще пристигна и ще ни помогне да отхвърлим османската власт. “
„ Другари, не виждате ли, че в този момент към този момент не сме плебеи на разпадащата се турска страна, а сме плебеи на европейските велики сили, пред които Турция подписа своята цялостна капитулация в Берлин. Затова би трябвало да се борим за автономията на Македония и Одринско, с цел да ги запазим в тяхната целокупност, като един стадий за бъдещето им присъединение към общото българско родно място. “
„ Ние, българите от Македония и Одринско, не би трябвало да изпущаме изпредвид, че има и други народности и страни, които са доста заинтригувани от разрешението на този въпрос. Една интервенция на България ще провокира намесата и на прилежащите страни и може да докара до разпокъсването на Македония. Ето за какво народите, населяващи тия две области, би трябвало сами с общи старания и жертви да извоюват своята независимост и самостоятелност в рамките на една самостоятелна Македоно-Одринска страна, като разчитаме единствено на материалната и морална поддръжка на България и на Великите сили. “
В основата на мирогледа и отсам в основата на идеологията на Гоце Делчев като водач на националноосвободителното придвижване в Македония и Одринско лежи неговата постоянно представена мисъл: „ Аз разбирам света само като поле за културно състезание сред народите. ” За да могат обаче народите да се съревновават на културното поле, нужна е независимост - национална и политическа, икономическа и обществена. Оттук произтича естественият извод за нуждата от битка, вследствие на която ще бъдат обезпечени условия за кротичък труд и съревнозание сред всички народности в Македония и Одринско.
Извоюването на свободата Гоце Делчев не схваща просто като заместване тираничния режим на султана с лъжедемократичния режим на някоя от балканските монархии. Злото не е и не може да бъде в характера на господствуващата националност в Турската империя, то не е даже извънредно в състава на това или това държавно управление и в неговите служители, а основно в съществуващата социална система и държавен строй.
Пословична става Гоцевата фраза: „ Аз не ненавиждам османците като народ; аз водя война срещу османската робия като господарствена система. ”
В тези думи на Гоце Делчев е залегнало същото това наличие, което Апостола на българската национална гражданска война Васил Левски сочи като корен на злото за поробения български народ -„ тиранството, безчеловещината и самата държавна система на турското държавно управление на Балканския полуостров ” . А тази държавна система се характеризира със своята абсолютно-феодална същина. От нея произлиза тежкото задължение на чифликчийството; от нея се раждат управленческите неуредици и злоупотреби, корупцията в публичния живот; от нея се обуславят и поддържат цялостната безпросветност, нездравословните обичаи на предишното, безперспективността за утрешния ден на необятните национални маси.
Гоце обича родителите си, само че ги оставя в неутешима тъга по него, с цел да се посвети на революционната битка.
Той обича своя дом, цялостен с щастлив шум на осем братя и сестри, само че овреме сменя този дом с просторите на родната земя, изпълнени със страданията на потиснатия народ.
Гоце е млад красавец, към който не една мома насочва любовен поглед, само че той няма време за персонален живот. И националният артист споделя истината:
Делче челник кукя си нема —
кукя му е ладна пещера.
Делче челник баща си нема —
баща му е Пирин планина.
Делче челник майка си нема —
майка му е земля македонска.
Така Гоце Делчев се извисява като народен воин, един от най-значимите български революционери, лидер и идеолог на освободителните битки на македонските българи.
„ От него по-голям няма ”, казват селяните. Той е смел, умел, сръчен и съобразителен. Всички признават в негово лице огромния конспиратор, уредник и деятел.
Но Гоце в никакъв случай не разрешава да бъдат величани делата му, не обича да слуша хвалби за себе си и избира да стои в сянка. Когато той с чета прави забележителна революционна акция, по негово разпореждане в печата не се загатват нито имена, нито даже се посочва четата, а се написа: народът или революционната организация направиха това и това. Когато четата се фотографирва, с цел да остане за поколенията обликът на борците, Г. Делчев застава в последната редица и единствено от текста под фотографията се узнава за неговото наличие. И по сърце, и по разсъдък Гоце ненавижда празните слова, големството, нездравословното кичене с били и небили заслуги, написа в етюд за него Д.Кьосев.
Гоце Делчев държи нишките на цялата организация и в негови ръце се събират хиляди златни лири, които народът дава и организацията доставя по свои пътища за покупка на оръжие, патрони, динамит и други бойни материали. И макар че е „ позлатен ”, както с обидна недоверчивост приказват някои върховистки големци, Гоце постоянно е без пари. Гладът е нерядко сателит на прославения бунтовник. Гоце обаче нито самичък пада духом, нито оставя другарите си да униват: " Ний сме мощни, тъй като и това, което имаме, е ориентирано срещу турското царство. ”
„ Труд и неизменност, това е силата, благодарение на която човек става най-велик при всеко начинание ”, пише Гоце Делчев до своя приятел Никола Малешевски в Дупница.
Всеотдайно лоялен на великото освободително дело до последния момент на своя живот, безкористен във всяко начинание, аскетично непретенциозен и ненавиждащ шумните реклами, изпълнен със мъжество и с непрекъсната грижа и за най-дребните потребности на сподвижници и бойни приятели, съсредоточил всички сили, познания и качества в работа на освободителното дело, смел, предвидлив, юнашки, - подобен е моралният образ на Гоце, разказан от свремениците му.
Но освен Яворов познава тоя Гоце, дефинират като „ хайдушко провидение ”. Не единствено Яворов изпитва великото омагьосване, което лъха от Гоце и което оставя дълбоки следи в литературното творчество на поета. Всички, които го посрещат и изпращат в сгушените села на Македония и Одринско, не намират думи, за да опишат гордата, лъхаща топлина и религия фигура на великия Гоце. „ Гоце престегна черните си паласки — споделя Христо Силянов за обиколката на Г.Делчев из Западна Македония,— уви един шал към белия си фес, преметна на лявото си рамо черна гуна, а над нея карабината и потегли пръв, като махна с дясната си ръка. Красиво увитата чалма, кокетно увисналият завършек на гуната, жестът на замахналата ръка — всичко говореше, че е намерил стихията си. В тоя миг той ми се видя неосъществим като полубог. ”
Въпреки че напуща този свят едвам на 31 години, Гоце Делчев се е трансформирал в легенда и е извършил сърцето, въображението и бъдещето на цялостен един народ.
Макар и още приживе да е поел пътя към жадувана Голгота, дори и в гроба си на поляната „ Свети Никола " в с. Баница духът му не може да откри покой. А саркофагът му, положен в двора на църквата „ Св. Спас ” в Скопие и до през днешния ден се употребява за втълпяване на антибългарски настроения. Поставен там от тези, които изопачиха делото му, тези, които отхвърлиха българските си корени и не престават да унищожават всичко, което припомня за българщината в Македония.
След подписването на Договора за другарство и добросъседство на 1 август 2017 година сред България и РСМ министър председателите на двете страни на няколко пъти полагаха венци пред гроба на Гоце Делчев и пред паметника му в Благоевград.
През 2018 година президентът Стево Пендаровски призна, че Гоце Делчев самичък се е определял като българин.
А още през 1899 година Гоце саморъчно написа за своята национална принадлежност в писмо до войводата Никола Малешевски: „ Отцѣпленията и разцѣпленията никакъ да не ни плашатъ. Действително тъпо е, само че що можемъ да правимъ, когато си сме българи и всички страдаме отъ една обща болѣсть! Ако тая болѣсть не сѫществуваше въ нашитѣ прадѣди, отъ които е завещание и въ насъ нѣмаше да попаднатъ подъ грозния скиптъръ на турскитѣ султани… "
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ