Почитаме Св. Варвара - вижте традициите и обичаите на този празник
На 4 декември православната черква уважава света Варвара, която е настойничка на умрелите от неочаквана гибел – тези, които са нямали време да се разкаят и причестят, написа " Дарик ".
Света Варвара, родена в фамилията на благородник богохулник от Илиопол, се е отличавала с особена хубост. Тя се среща с християни и приема свето кръщение и когато бащата научава, че щерка му е станала християнка, той подрежда да я наказват и получава единодушието на шефа на града Мартиан да я осъди на гибел. По разпореждане на бащата Варвара е обезглавена. Поверието гласи, че Божието отмъщение настига бащата на Варвара и шефа на града – двамата са изумени от гръмотевица. През VI век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол.
В някои региони на страната Света Варвара е одобрявана за настойничка на болните деца, по-специално на заболелите от дребна шарка, по тази причина и хората я наричали " Баба Шарка ". Жените месели и раздавали за здраве " къпани " питки. Друг бит е да се вари фасул и да се поставят по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце.
На други места Света Варвара се почитала като настойничка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, защото девойките се пременявали, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.
На този ден по седенките се правили гадания коя госпожица за кой момък ще се омъжи.
В българския фолклор за обичаите, съпътстващи празниците на Света Варвара – Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември), има сентенция: " Варвара вари, Сава пече, Никола посетители посреща ".
В с. Бобошево празникът на Св. Варвара се чества с палене на огромни огньове на кръстопътищата. Момците ги прескачат за здраве и се състезават коя махала ще възпламени най-големия огън, а момите месят питки и варят разнообразни варива: жито, фасул, ръж, ечемик, царевица, грах, леща и други раздават на всички за здраве.
Света Варвара, родена в фамилията на благородник богохулник от Илиопол, се е отличавала с особена хубост. Тя се среща с християни и приема свето кръщение и когато бащата научава, че щерка му е станала християнка, той подрежда да я наказват и получава единодушието на шефа на града Мартиан да я осъди на гибел. По разпореждане на бащата Варвара е обезглавена. Поверието гласи, че Божието отмъщение настига бащата на Варвара и шефа на града – двамата са изумени от гръмотевица. През VI век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол.
В някои региони на страната Света Варвара е одобрявана за настойничка на болните деца, по-специално на заболелите от дребна шарка, по тази причина и хората я наричали " Баба Шарка ". Жените месели и раздавали за здраве " къпани " питки. Друг бит е да се вари фасул и да се поставят по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце.
На други места Света Варвара се почитала като настойничка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, защото девойките се пременявали, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.
На този ден по седенките се правили гадания коя госпожица за кой момък ще се омъжи.
В българския фолклор за обичаите, съпътстващи празниците на Света Варвара – Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември), има сентенция: " Варвара вари, Сава пече, Никола посетители посреща ".
В с. Бобошево празникът на Св. Варвара се чества с палене на огромни огньове на кръстопътищата. Момците ги прескачат за здраве и се състезават коя махала ще възпламени най-големия огън, а момите месят питки и варят разнообразни варива: жито, фасул, ръж, ечемик, царевица, грах, леща и други раздават на всички за здраве.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ