В неделя иде голям празник, а традициите повеляват на трапезата да има…
На 4 декември Православната черква уважава паметта на Света мъченица Варвара. Това е огромен празник за всички, които носят имената Барбара, Варвара и Варвардан.
Но знаете ли какво гласят националните поверия за този празник и каква софра би трябвало да приготвите, с цел да си обезпечените здраве и благополучие?
Е, умерено, от jenata.blitz.bg ще поговорим точно по тази тематика.
В националните показа Варвара и сестра й Сава, празнувана на другия ден, са двете сестри на Св. Никола. От тях Сава е по-добрата, постоянно върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двете сестри приготвят празника на Св. Никола, по тази причина се споделя: „ Варвара вари, Сава пече (меси), Никола посетители гощава “.
На Варвара дамите приготвят обредно вариво, както на Андреевден. В някои региони на страната месят питки, намазват ги с мед или рачел (сварен гроздов сок с късчета тиква, патладжан и други плодове) и ги раздават на пасажерите, с цел да отнесат със себе си заболяването.
В Южна България Св. Варвара се уважава като повелителка на заболяванията, на плодородието и домашните птици. На този ден се подготвят благи пити, които се намазват с мед или захар и се раздават на съседите, с цел да не боледуват децата.
За омилостивяване на шарката, вечерта против празника за нея се подготвя софра или се оставя през нощта медена питка на лавица, с цел да я вземе баба Шарка, да си хапне и да не атакува децата. В Западна България със същата цел на кръстопът нечетен брой деца палят огън, сваряват леща в гърне и прескачат три пъти огъня. Главня от него и лещата се пазят за лек срещу дребната шарка. Майките раздават царевични питки и ракия.
В Кюстендилско момите-варварки обикалят по къщите и поздравяват домакините за празника. Те ги подаряват с брашно, фасул, сушени плодове, ябълки.
В Южна България има бит против Варвара да се поставя ритуален самун (колак, кравай, харман) и да се кади с палешника. С него се цели обезпечаването на изобилие и богат приплод на добитъка.
На трапезата се пали свещ, приготвена от стопаните, която се резервира и се пали при тежко раждане на добитъка, при гръм и градушка. В Югоизточна България стопанката храни рано сутринта кокошките в кръг със сварените вечерта зърна, с цел да се развъждат и резервират.
Обредната софра разрешава царевица, нахут, грах, бакла, боб, пшеница, сусам, прясна пита, ошав, пълнени чушки с ориз, както и риба.
Ето няколко чудни предписания за гозбите, които наложително би трябвало да участват на трапезата в този ден
КЪПАНА ПИТКА
Необходими артикули
3 яйца
1 чаена лъжичка сол
1 супена лъжица захар
3 супени лъжици олио или разтопено краве масло
1 кг. брашно, квас за самун колкото кибритена кутийка
1/2 литър прясно мляко
Приготовление:
Ако желаете питката ви да стане тъкмо такава, каквато са я приготвяли бабите в България, би трябвало да не щадите сили и предпочитание, пише omda.bg.
Запретнете ръкави и замесете натрошената квас с малко мляко, захарта и малко брашно, с цел да се получи кашичка. След това проявете малко самообладание и оставете маята да бухне.
Някога бабите ни са пресявали брашното по два пъти – с цел да няма нечисти намерения у хората, които ще ядат от питката, само че и с цел да остане най-чистото брашно. Днес това може и да не бъде изпълнено. Сипете брашното в тава и в средата направете „ кладенче “ – малко празно пространство, в което слагаме бухналата квас, разрушените яйца, солта и мазнината. Като добавяте прясното мляко, замесвате тесто, което месите, до момента в който стане идеално безпрепятствено. /По метода на месене в миналото са били избирани момите в българските села. Те трябвало да месят пламенно, умело и бързо./.
След това би трябвало да сложите полученото тесто в тензухена забрадка и да го пуснете в огромна тенджера в хладка вода. Затова тази питка се назовава къпана питка. Когато тестото е готово, или „ изкъпано “, то изплува на повърхността на водата повече от половината. Тогава би трябвало да го извадите от кърпата и да го омесите още веднъж с брашно.
Едва тогава можете да оформите пита, която да поставите в намаслена тава, да я намажете с жълтък, разрушен с малко вода и да я поставите в студена фурна.
Запомнете: тази питка не би трябвало да се пече в авансово затоплена фурна. Температурата на фурната би трябвало да е умерена – 150 градуса.
Питката може да бъде препоръчана с мед, чубрица или кисело мляко като закуска, в случай че пред дома ви не минат хора и няма на кого да я раздадете.
За обяд можете да приготвите ПЪЛНЕНИ СУХИ ЧУШКИ, които са постни и съставляват идеална храна за хората с гальовен корем или пък за вегетарианци. В България сухите чушки са доста известни. Наесен червени чушки с дебели люспи се нанизват на пълен конец и се закачват под стряхата на къщата или в изсъхнало проветриво помещение.
Ако нямате сухи чушки, несъмнено, можете да употребявате пресни. Ако нямате и пресни, използвайте консервирани. Ястието ще бъде доста вкусно, защото рецептата е планувана за всевъзможен тип домакини – от село, от град или забързани, които избират да купуват продуктите подготвени или консервирани. Това е и едно от преимуществата на българската кухня – всяко ядене може да бъде приготвено от друг тип артикули – сухи, пресни, консервирани, а и всеки артикул може да бъде сменен с различен.
ПЪЛНЕНИ СУХИ ЧУШКИ
Необходими продукти
12 сухи чушки
2 глави кромид лук
2 моркова
4 супени лъжици олио
1 кафяна чашка ориз
1/2 чаена лъжичка надробен черен пипер
1 супена лъжица нарязан на ситно магданоз
1 супена лъжица нарязани на ситно листа от целина
сол на усет
Приготовление:
Има няколко метода да приготвим сухите чушки. Можем да ги попарим с вряла вода или да ги пуснем във вряща подсолена вода и да ги варим до момента в който омекнат. От вас и свободното ви време зависи кой метод ще изберете.
Ако пък ги накиснем в студена вода, би трябвало да ги държим в нея от вечерта до сутринта. този метод е подобаващ за домакините, които избират да мислят за утрешното ястие от предния ден, само че и за тези, които избират да не се намесват директно в процеса на готвене.
И в трите случая по-късно би трябвало да обелим набъбналата корица (дръжките и семките на чушките би трябвало да бъдат почистени предварително).
Приготвяме примес като в подсолена вода задушаваме нарязания на ситно лук и настърганите на ситно ренде моркови.
Когато зеленчуците омекнат и водата изври, наливаме олио и запържваме. Прибавяме ориза, наливама една чаена чаша гореща вода и варим на сдържан огън, до момента в който оризът поеме водата и набъбне. Тогава смъкваме тенджерата от огъня и прибавяме смления пипер, нарязания на ситно магданоз и нарязаните на ситно листа от целина.
Когато сместа се охлади, с нея ще напълним обелените и почистени чушки. Чушките би трябвало да наредим компактно една до друга в тенджера, на дъното на която сме похлупили паница. това се прави, с цел да не излезне оризът от чушките по време на варенето. Понякога българските домакини поставят паница и върху чушките.
Наливаме гореща вода в тенджерата, до момента в който чушките бъдат покрити и варим на спокоен огън.
Ако по някакви аргументи не можете да ядете чушки, ориз или някой от продуктите, нужни за подготвяне на горната рецепта, предлагаме ви още една концепция, която ще разнообрази всекидневното ви меню и с помощта на която ще усетите усета на България. Става дума за един необикновен метод на подготвяне на леща, който ще откриете в рецептата ЛЕЩА Пожарна охрана ЛЯСКОВСКИ.
ЛЕЩА Пожарна охрана ЛЯСКОВСКИ
Необходими продукти
1 1/2 чаена чаша леща
1 огромна глава кромид лук
2 моркова
1/2 глава целина
4 картофа, два червени домата – пресни или от консерва
1 кафяна чашка олио
3 скилидки чесън
Приготовление:
За да приготвите това ядене от леща, би трябвало да имате най-малко една нощ авансово разполагаем. Не мислете, че през цялата нощ ще готвите – това не съществува в българската кухня. Трябва просто от вечерта да измиете и почистите лещата и да я накиснете във вода, където да престои през нощта.
На идващия ден преди да започнете да приготвяте ястието би трябвало да изцедите лещата, да я залеете с прясна студена вода и да я варите на сдържан огън, до момента в който омекне.
В различен съд задушете в олиото и в една кафяна чашка вода нарязания на ситно лук. Когато лукът стартира да пожълтява, сложете нарязаните на дребни кубчета моркови и нарязаната на кубчета целина.
Прибавете тази примес към съвсем сварената леща дружно със скилидките чесън /които не би трябвало да бъдат обелени/, обелените и настъргани на едро ренде домати и нарязаните на кубчета картофи.
Варете до момента в който лещата омекне изцяло – тогава прехвърлете сместа в намаслена тавичка, посолете на усет и печете в умерена фурна, до момента в който омекнат изцяло и картофите.
Това ядене е доста потребно за дребни деца, възрастни хора и поданици на студени страни, защото е доста хранително. Това се дължи на топлинната обработка, на която е подложено – варене и печене. При варенето питателните субстанции и качества на продуктите се резервират, а при печенето продуктите се обработват по метод, който е най-лесно усвоим от стомаха. Ето за какво в България, и по-точно в дребните градове и села, през зимния сезонхората избират варивата като фасул, леща, грах, и несъмнено, месо след Коледните пости.
Като десерт към това ядене можете да предложите ОРЕХОВКИ. По това време на годината орехите са към този момент събрани и изсушени и могат да бъдат употребявани за приготвянето на разнообразни типове дребни сладки и сладкиши. Става дума за черупковия плод орех, а не за кокосовия орех, който пораства в топлите страни. тези сладки се подготвят доста бързо и елементарно и не изискват доста време от страна на домакинята. Рецептата, която ви предлагаме, се извършва най-много в град Шумен и селата към него.
ОРЕХОВКИ
Необходими продукти
250 счупени орехови ядки
белтъците на две яйца
200 грама пудра захар
Приготовление:
Най-напред би трябвало добре да разбиете белтъците, до момента в който се получи гъста „ снежна “ маса.
Към тях би трябвало да прибавите поредно захарта и ореховите ядки, като непрестанно разбивате с миксер или на ръка.
След като продуктите бъдат добре разрушени, оформете с лъжичка купчинки, които ще подредите върху намазана с масло хартия. Можете да употребявате също по този начин домакинско фолио, сложено върху дъното на плитка тава.
Сладките се пекат в слаба фурна до момента в който почервенеят.
Трябва да знаете, че с цел да се резервира целостта им те се отделят от хартията или фолиото, до момента в който са топли.
Можете да ги поръсите с пудра захар и да ги подредите в паница, която да украсите с борови иглички. Така децата ви ще се зарадват на украсата и сигурно ще харесат тези вкусни сладки.
Това е едно меню, което можете да приготвите освен на празника Света Варвара, само че и когато и да е на годината. То ще съставлява интерес за околните, роднините и приятелите ви, които към момента не са опитвали българската национална кухня. За тях и за вас ще бъде забавно да знаете също, че българската кухня е претърпяла доста непознати въздействия: гръцко, турско, азиатско, съветско, кавказко, персийско.
Но все пак е съумяла да резервира оригиналността и неповторимостта си през вековете, като е приела единствено най-интересното и пикантното от непознатите кухни. Това я прави повече от екзотична и неповторима на усет. Не на вятъра всяки, който един път е опитал българско ядене, не го не помни до края на дните си и търси постоянно нови способи да задоволи капризния си усет с друго обичайно меню от националната ни кухня. Ето, че вие имахте първата опция да се докоснете до обичайна българска кухня. Търсете ни още веднъж и добър вкус! / jenata.blitz.bg
