Женска Коледа е! Почитаме св. Варвара, обезглавена по заповед на баща й
На 4 декември почитаме Света Великомъченица Варвара. Паметта й се уважава както в православната, по този начин и в католическата черква. В православието Св. Варвара се смята за настойничка на умрелите от неочаквана гибел – тези, които са нямали време да се разкаят и причестят.
В Полша денят на св. Варвара е един от най-уважаваните празници, разгласен е и за Ден на миньора, защото светицата се смята за настойничка на миньорите.
Света Варвара се отличавала с особена и впечатляваща хубост. Ревнивият й татко я затваря в кула – надалеч от сластни очи. През времето, когато е била затворена, Варвара учи външния свят от прозореца и има доста време да размишлява за Бога.
Жените месят и раздават за здраве “къпани ” питки
Когато татко й позволява да излиза, с цел да си откри младоженец и да се омъжи, момичето се среща с християни и приема свето кръщение. Скоро тя трябвало да отстоява избора си пред шефа на града, откакто татко й се отрекъл от нея поради християнските й убеждения.
След като били изчерпани всички средства за убеждаването й да се върне към почитанието на езическите богове, останал изборът на живот и гибел, пред който момичето трябвало да се изправи. По разпореждане на бащата Варвара е обезглавена.
Смъртната присъда била изпълнена зад стените на града. Над гроба й бил издигнат храм, където вярващите намирали излекуване на своите недъзи. Според поверието божието отмъщение настига бащата на Варвара и шефа на града – те двамата са изумени от гръмотевица.
Малко след погребението на света Варвара почнали да се случват голям брой чудеса с вярващите, които отивали до нейната гробница.
Мощите на Света Варвара били пренесени през VI-и век в Константинопол. Шест века по-късно, през XII-и век, те били отнесени от Святополк II в Михайловския Златовърх манастир. От 1930 година почиват в Киев в Патриаршеската катедрала „ Свети Владимир “.
В България празникът се уважава с преплитане на езическите и християнските традиции. В някои региони на страната св. Варвара се смята за настойничка на децата от заболявания, по-специално от дребна шарка, и хората я назовават “Баба Шарка ”. Жените месят и раздават за здраве “къпани ” питки. В Добруджа вечерта против празника подготвят софра за “баба Шарка ”, на която слагат паничка с мед, медена питка, съд с вода и пешкир.
Вярва се, че в зърната на царевицата е събрана цялата сила на слънцето и земята
Друг бит е да се вари фасул или леща, да се поставят по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце. В други региони св. Варвара се уважава като настойничка на домашните птици.
Вярва се, че в зърната на царевицата е събрана цялата сила на слънцето и земята, която дава живот и здраве. Затова всеки, който хапне царевица на този ден, ще е жизнен и жизнеспособен през цялата година.
Празникът се назовава още Женска Коледа, защото девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве и орисвали хората на благополучие и благодат. Стопаните ги дарявали за признателност с фасул, сушени плодове, ябълки и брашно.
За да приготвите къпана питка, са ви нужни 3 яйца, 1 чаена лъжица сол, 1 супена лъжица захар, 3 супени лъжици олио, 1 кг брашно, квас за заменяне и половин литър прясно мляко.
Питката се намазва щедро с мед, с цел да бъдем здрави през настъпващата година
Първо разтворете маята с малко мляко, брашно и захарта, до момента в който се получи примес, сходна на каша, и се оставя да бухне.
Според старите български обичаи брашното би трябвало да се пресее най-малко два пъти, с цел да се пречисти от неприятните намерения на хората. След това замесете тестото с бухналата квас, разрушените яйца, солта, млякото и мазнината.
Замесеното тесто се оставя в огромна тенджера с хладка вода, откъдето идва и името къпана питка. Когато тестото е готово, то изплува на повърхността. След като е готово, поставете го в намазнена тава, а от горната страна го намажете с жълтък и печете в умерена фурна, без да е авансово загрята.
Изпечената питка се намазва щедро с мед, с цел да бъдем здрави през настъпващата година.
В Полша денят на св. Варвара е един от най-уважаваните празници, разгласен е и за Ден на миньора, защото светицата се смята за настойничка на миньорите.
Света Варвара се отличавала с особена и впечатляваща хубост. Ревнивият й татко я затваря в кула – надалеч от сластни очи. През времето, когато е била затворена, Варвара учи външния свят от прозореца и има доста време да размишлява за Бога.
Жените месят и раздават за здраве “къпани ” питки
Когато татко й позволява да излиза, с цел да си откри младоженец и да се омъжи, момичето се среща с християни и приема свето кръщение. Скоро тя трябвало да отстоява избора си пред шефа на града, откакто татко й се отрекъл от нея поради християнските й убеждения.
След като били изчерпани всички средства за убеждаването й да се върне към почитанието на езическите богове, останал изборът на живот и гибел, пред който момичето трябвало да се изправи. По разпореждане на бащата Варвара е обезглавена.
Смъртната присъда била изпълнена зад стените на града. Над гроба й бил издигнат храм, където вярващите намирали излекуване на своите недъзи. Според поверието божието отмъщение настига бащата на Варвара и шефа на града – те двамата са изумени от гръмотевица.
Малко след погребението на света Варвара почнали да се случват голям брой чудеса с вярващите, които отивали до нейната гробница.
Мощите на Света Варвара били пренесени през VI-и век в Константинопол. Шест века по-късно, през XII-и век, те били отнесени от Святополк II в Михайловския Златовърх манастир. От 1930 година почиват в Киев в Патриаршеската катедрала „ Свети Владимир “.
В България празникът се уважава с преплитане на езическите и християнските традиции. В някои региони на страната св. Варвара се смята за настойничка на децата от заболявания, по-специално от дребна шарка, и хората я назовават “Баба Шарка ”. Жените месят и раздават за здраве “къпани ” питки. В Добруджа вечерта против празника подготвят софра за “баба Шарка ”, на която слагат паничка с мед, медена питка, съд с вода и пешкир.
Вярва се, че в зърната на царевицата е събрана цялата сила на слънцето и земята
Друг бит е да се вари фасул или леща, да се поставят по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце. В други региони св. Варвара се уважава като настойничка на домашните птици.
Вярва се, че в зърната на царевицата е събрана цялата сила на слънцето и земята, която дава живот и здраве. Затова всеки, който хапне царевица на този ден, ще е жизнен и жизнеспособен през цялата година.
Празникът се назовава още Женска Коледа, защото девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве и орисвали хората на благополучие и благодат. Стопаните ги дарявали за признателност с фасул, сушени плодове, ябълки и брашно.
За да приготвите къпана питка, са ви нужни 3 яйца, 1 чаена лъжица сол, 1 супена лъжица захар, 3 супени лъжици олио, 1 кг брашно, квас за заменяне и половин литър прясно мляко.
Питката се намазва щедро с мед, с цел да бъдем здрави през настъпващата година
Първо разтворете маята с малко мляко, брашно и захарта, до момента в който се получи примес, сходна на каша, и се оставя да бухне.
Според старите български обичаи брашното би трябвало да се пресее най-малко два пъти, с цел да се пречисти от неприятните намерения на хората. След това замесете тестото с бухналата квас, разрушените яйца, солта, млякото и мазнината.
Замесеното тесто се оставя в огромна тенджера с хладка вода, откъдето идва и името къпана питка. Когато тестото е готово, то изплува на повърхността. След като е готово, поставете го в намазнена тава, а от горната страна го намажете с жълтък и печете в умерена фурна, без да е авансово загрята.
Изпечената питка се намазва щедро с мед, с цел да бъдем здрави през настъпващата година.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ