20 юни - Световен ден на бежанците
На 4 декември 2000 година Общото заседание на Организация на обединените нации приема Резолюция, с която афишира 20 юни за Световен ден на бежанците. От тогава насам всяка година на този ден интернационалната общественост отдава респект на бежанците по целия свят. Денят се посвещава на провокациите, с които се сблъскват бежанците, както и на тяхната храброст и мощ.
Конвенцията за бежанците и нейният Протокол
Бежанците са измежду най-уязвимите хора в света. Конвенцията за бежанците от 1951 година и нейният Протокол от 1967 година оказват помощ за отбраната им. Те са единствените световни правни принадлежности, които категорично обгръщат най-важните аспекти от живота на бежанеца.
Конвенцията от 1951 година е основен юридически документ, върху който се гради днешната интернационална протекция на бежанците. Тя дефинира кой е емигрант и какви типове правна протекция, друга помощ и обществени права следва да получат бежанците в страните, които са се включили към документа.
Основополагащ за нея е правилото на неотблъскване. Съгласно този принцип бежанците не би трябвало да бъдат отпращани от страната, в която са потърсили леговище в страна, в която те биха били изправени пред съществени закани за живота или свободата си. Това не важи за бежанци, които се смятат за заплаха за националната сигурност на приемащите ги страни.
Конвенцията от 1951 година няма за цел да се занимава с аргументите, които принуждават бежанците да търсят избавление, като нарушавания на човешките им права, политически или въоръжени спорове в родните им страни. Тя е замислена като метод за облекчение на следствията от тези проблеми, като предлага на жертвите известна степен на интернационална правна протекция. Крайната цел е да им се помогне да стартират нов живот.
Някои от правата на бежанците съгласно Конвенцията от 1951 година са право на работа, жилище, обучение, достъп до съдилища, свободно придвижване из територията на страната, издаване на документи за идентичност и други.
