На 4 декември 1979 г. тя остави бележка и затвори очи завинаги
На 4 декември 1979 година Петя Дубарова се самоубива на 17 години в дома си в Бургас
Петя Дубарова е родена на 25 април 1962 г. в Бургас, в фамилията на прогимназиална учителка Мария Дубарова и Стойко Дубаров.
Майката на поетесата има огромна роля в построяването на личността и вижданията ѝ, като в това време я направлява в света на изкуството.
Петя Дубарова стартира да написа стихове в най-ранна детска възраст, като нейните първи изявления са във вестниците „ Септемврийче “ и „ Народна юноша “, в списанията „ Родна тирада “ и „ Младеж “. Нейни духовни наставници са поетите Христо Фотев, Ваня Петкова и Григор Ленков.
Учи в Английската гимназия в Бургас (ПАГ Гео Милев). Многократно изнася литературни четения на свои произведения пред съучениците си. Независимо от ранната популярност, която я дефинира като „ най-младата измежду огромните създатели на България “, само че за жалост тя не е имала другари. Прилежна ученичка е. Тя е извънредно общителна и лъчезарна.
През 1978 г. взе участие във кино лентата на режисьора Георги Дюлгеров „ Трампа “. По време на фотосите в град Самоков, една вечер, до момента в който се забавлява в дискотека в курорта Боровец, Петя среща Пер, швед, в който се влюбва. Той остава първата ѝ и единствена обич. В дневника си го разказва като „ далечния, светлия, чаровния, нежния “. Водят дейна преписка известно време, след което той просто престава да ѝ написа. Преживява го доста тежко.
Година преди да постави завършек на живота си, Петя е обзета от тежки мисли, свързани с обезсърчение и отчаяние от човечеството.
Ранна гибел
На 4 декември 1979 година Петя се самоубива на 17 години в дома си в Бургас със сънотворни хапчета, оставяйки записка със следния текст:
„
Измамена
Младост
Прошка
Сън
Спомен
Зад стените на огромната къща
Тайна
“
След изненадващата ѝ и загадъчна гибел плъзват разнообразни клюки за аргументите за самоубийството. И до през днешния ден съществува версия, съгласно която поетесата се е самоубила поради нескопосано комсомолско обвиняване за бойкот. Обвинението е във връзка развалена пръскачка на автоматизирана линия по време на средношколска бригада във фабрика. С трагичния си избор девойката споделя ориста на редица български известни поети – Пеньо Пенев, Димитър Бояджиев, Пейо Яворов, Андрей Германов, Веселин Андреев, Росен Босев и Христо Банковски.
Творчество
Поезията на Петя е белязана от желанието ѝ за един по-добър, по-искрен, по-всеотдаен свят, за едно безкрайно, даже безгранично разпределяне на добрина, благополучие и усмивки.
Единствената ѝ стихосбирка „ Аз и морето “ е издадена след гибелта ѝ, през 1980 година, а няколко години по-късно от щемпел излиза и книгата „ Най-синьото чудо “, в която е събрано цялото ѝ творчество, писма и персоналният ѝ дневник.
В една от последните си изповеди, записани в дневника ѝ, поетесата написа:
„ „ Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи благополучие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо... Как си представям страданието – неонова светлина, две неизмеримо красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква добрина, молба, самопризнание в тях, от неона наподобяват черни, а може би са кафяви, сини – не! Тъжно единодушие, не примирие, а единодушие с към този момент изживяното! И две ръце, голи до лактите, които стискат висока чаша бира. Това е страдалчество. Аз съм виждала страданието. То е било напълно покрай мен – на прилежащата маса. И по какъв начин съм го пожелавала единствено! “
„ Нищожно нещо е индивидът! Нищожно! Цял живот пъпли, бори се, основава нещо, само че постоянно в границите на своето просто човешко съществувание – него той не може да надвиши. Виж, в случай че всеки човек беше по едно слънце, по една планета … “; „ Не зная за какво, постоянно съм била изключително щастлива. Презирам тези, на които им би трябвало съответен мотив, с цел да бъдат щастливи – или да се влюбят, или да реализират нещо… Понякога щастието ми е било толкоз мъчително, едвам съм се преборвала с него, с цел да оцелея, с цел да не изнемогна от подлудяващата му сила… “;
„ Не желая да пребивавам в заслепение… Всичко е по този начин опорочено, някъде от вътрешната страна, от дълбокото на живота лъха гнило. Но желая да имам вяра, че има и почтени хора, хора чисти и невероятни. Ако има, то те са нещастници. “
С решение на Министерския съвет и със единодушието на родителите къщата, в която е живяла поетесата (ул. Гладстон 68), е освободена и новоизградена като дом музей „ Петя Дубарова “. Музеят е открит на 7 август 1995 година
Музеят е теоретичен и културно-просветен институт за търсене, проучване, запазване, документиране и разпространение на литературното завещание и креативната персона на българската поетеса. Къщата-музей е със статут на независимо юридическо лице на бюджетна прехрана и предлага на вниманието на посетителите богат експозиционен материал от музейни предмети, комплектовани в няколко фонда: главен, научно-спомагателен, обменен и теоретичен списък. Автентично е пресъздадена и персоналната стая на Петя Дубарова.
Петя Дубарова е родена на 25 април 1962 г. в Бургас, в фамилията на прогимназиална учителка Мария Дубарова и Стойко Дубаров.
Майката на поетесата има огромна роля в построяването на личността и вижданията ѝ, като в това време я направлява в света на изкуството.
Петя Дубарова стартира да написа стихове в най-ранна детска възраст, като нейните първи изявления са във вестниците „ Септемврийче “ и „ Народна юноша “, в списанията „ Родна тирада “ и „ Младеж “. Нейни духовни наставници са поетите Христо Фотев, Ваня Петкова и Григор Ленков.
Учи в Английската гимназия в Бургас (ПАГ Гео Милев). Многократно изнася литературни четения на свои произведения пред съучениците си. Независимо от ранната популярност, която я дефинира като „ най-младата измежду огромните създатели на България “, само че за жалост тя не е имала другари. Прилежна ученичка е. Тя е извънредно общителна и лъчезарна.
През 1978 г. взе участие във кино лентата на режисьора Георги Дюлгеров „ Трампа “. По време на фотосите в град Самоков, една вечер, до момента в който се забавлява в дискотека в курорта Боровец, Петя среща Пер, швед, в който се влюбва. Той остава първата ѝ и единствена обич. В дневника си го разказва като „ далечния, светлия, чаровния, нежния “. Водят дейна преписка известно време, след което той просто престава да ѝ написа. Преживява го доста тежко.
Година преди да постави завършек на живота си, Петя е обзета от тежки мисли, свързани с обезсърчение и отчаяние от човечеството.
Ранна гибел
На 4 декември 1979 година Петя се самоубива на 17 години в дома си в Бургас със сънотворни хапчета, оставяйки записка със следния текст:
„
Измамена
Младост
Прошка
Сън
Спомен
Зад стените на огромната къща
Тайна
“
След изненадващата ѝ и загадъчна гибел плъзват разнообразни клюки за аргументите за самоубийството. И до през днешния ден съществува версия, съгласно която поетесата се е самоубила поради нескопосано комсомолско обвиняване за бойкот. Обвинението е във връзка развалена пръскачка на автоматизирана линия по време на средношколска бригада във фабрика. С трагичния си избор девойката споделя ориста на редица български известни поети – Пеньо Пенев, Димитър Бояджиев, Пейо Яворов, Андрей Германов, Веселин Андреев, Росен Босев и Христо Банковски.
Творчество
Поезията на Петя е белязана от желанието ѝ за един по-добър, по-искрен, по-всеотдаен свят, за едно безкрайно, даже безгранично разпределяне на добрина, благополучие и усмивки.
Единствената ѝ стихосбирка „ Аз и морето “ е издадена след гибелта ѝ, през 1980 година, а няколко години по-късно от щемпел излиза и книгата „ Най-синьото чудо “, в която е събрано цялото ѝ творчество, писма и персоналният ѝ дневник.
В една от последните си изповеди, записани в дневника ѝ, поетесата написа:
„ „ Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи благополучие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо... Как си представям страданието – неонова светлина, две неизмеримо красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква добрина, молба, самопризнание в тях, от неона наподобяват черни, а може би са кафяви, сини – не! Тъжно единодушие, не примирие, а единодушие с към този момент изживяното! И две ръце, голи до лактите, които стискат висока чаша бира. Това е страдалчество. Аз съм виждала страданието. То е било напълно покрай мен – на прилежащата маса. И по какъв начин съм го пожелавала единствено! “
„ Нищожно нещо е индивидът! Нищожно! Цял живот пъпли, бори се, основава нещо, само че постоянно в границите на своето просто човешко съществувание – него той не може да надвиши. Виж, в случай че всеки човек беше по едно слънце, по една планета … “; „ Не зная за какво, постоянно съм била изключително щастлива. Презирам тези, на които им би трябвало съответен мотив, с цел да бъдат щастливи – или да се влюбят, или да реализират нещо… Понякога щастието ми е било толкоз мъчително, едвам съм се преборвала с него, с цел да оцелея, с цел да не изнемогна от подлудяващата му сила… “;
„ Не желая да пребивавам в заслепение… Всичко е по този начин опорочено, някъде от вътрешната страна, от дълбокото на живота лъха гнило. Но желая да имам вяра, че има и почтени хора, хора чисти и невероятни. Ако има, то те са нещастници. “
С решение на Министерския съвет и със единодушието на родителите къщата, в която е живяла поетесата (ул. Гладстон 68), е освободена и новоизградена като дом музей „ Петя Дубарова “. Музеят е открит на 7 август 1995 година
Музеят е теоретичен и културно-просветен институт за търсене, проучване, запазване, документиране и разпространение на литературното завещание и креативната персона на българската поетеса. Къщата-музей е със статут на независимо юридическо лице на бюджетна прехрана и предлага на вниманието на посетителите богат експозиционен материал от музейни предмети, комплектовани в няколко фонда: главен, научно-спомагателен, обменен и теоретичен списък. Автентично е пресъздадена и персоналната стая на Петя Дубарова.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ