Чия е селитрата, която взриви Бейрут?
На 4 август 2020 година 2750 тона амониев нитрат, употребен като тор в селското стопанство, само че и като взривно вещество, раздрусаха ливанската столица Бейрут. Експлозията бе със мощ, равна на 3.5 по Рихтер, и сътвори голям кратер на пристанището в града. Близо 200 души изгубиха живота си, хиляди бяха ранени, доста здания бяха разрушени, а икономическите последствия се правят оценка на най-малко 15 милиарда щатски $.
След тази голяма покруса бе потърсен отговорът на най-важния въпрос: чия е амониевата селитра, която взриви Бейрут? Въпросът е обикновен, само че отговорът не. Агенция „ Ройтерс” потърси отговор на тази мътна история, само че се оказа, че никой не знае кой би трябвало да поеме отговорност за събитията. За похлупак, корупцията в Бейрут и нехайството, траяло години, разкриват същинските размери на злополуката. Само две седмици преди детонацията управляващите са били предизвестени, че нещо сходно може да се случи, само че реакция не е последвала.
Има доста въпроси без отговор след гърмежа, само че кой е притежател на съдбовния товар не би трябвало да е измежду тях. Поне на хартия. Основен принцип в корабоплаването е транспарантното идентифициране на собствеността, изключително на рискови товари като амониевата селитра. В търсене на отговора кой е притежател на товара на плаващия под молдовски байрак транспортен съд „ Росус” (Rhosus), проверяващите от „ Ройтерс” се натъкват на изчезнала документи, секретност и мрежа от дребни и загадъчни компании, пръснати по цялото земно кълбо. „ Стоките се транспортират от една страна в друга, и се озовават в трета страна, като най-после никой не ги има. Защо са се озовали тук?”, пита някогашният ливански вицепремиер и водач на опозицията Хасан Хасбани.
Снимка: БГНЕС/ EPA
Попитаните лица настояват, че нямат визия кой е първичният притежател на товара, или просто отхвърлят да кажат. Ясен отговор не може да се получи и от капитана на кораба, грузинският производител на амониевия нитрат, както и от африканската компания, която е поръчала стоката. Последната твърди, че е поръчала товара, само че не е платила за него, тъй като не е бил доставен. Корабът е бил претрупан със селитрата в Грузия през септември 2013 година с последна дестинация Мозамбик. Капитанът и двама членове на екипажа обаче настояват, че са получили разпореждане от съветския предприемач Игор Гречушкин, считан от тях за в действителност притежател на кораба, да създадат непланирана спирка в Бейрут за приемане на в допълнение карго. Корабът Rhosus дебаркира в ливанската столица през ноември същата година, само че по този начин и не отплава повече. Корабът е впримчен в правни разногласия за неплатени пристанищни такси, както и за недостатъци по плавателния съд. Кредиторите упрекват законния притежател (посочена е компания със седалище в Панама), че е изоставил кораба и товара му, който по-късно е бил свален и подложен в склад на пристанището. Бейрутската адвокатска фирма Baroudi & Associates, представляваща кредиторите, не отговори на запитването кой е същинският притежател на селитрата. Гречушкин не бе открит за коментар. Друг значим въпрос без отговор е кой е платил за амониевия нитрат и дали след конфискуването на кораба си го е изискал. И в случай че не – за какво? През 2013 година цената на товара се е оценявала на $700 000.
Съгласно интернационалните морски конвенции и някои вътрешни закони комерсиалните кораби би трябвало да имат застраховка за покриване на произшествия като екологични вреди, смъртни случаи, конфликти или разлив. Според два източника, осведомени със случая, корабът Rhosus не е бил застрахован. Руският капитан на кораба Борис Прокошев съобщи по телефона, че е виждал застраховка, само че не може да удостовери дали е същинска. Фирмата от Мозамбик, която е поръчала амониевия нитрат, не е била притежател на товара, тъй като се е договорила да заплати за него при доставката. Това твърди представител на компанията Fábrica de Explosivos Moçambique (FEM). Фирмата-производител на селитрата – грузинската Rustavi Azot LLC – е закрита. Тогавашният притежател Роман Пипия споделя, че е изгубил надзор върху завода за амониев нитрат през 2016 година Документацията в английски съд демонстрира, че компанията е била принудена от кредиторите да пусне на търг своите активи през същата година. Фабриката в този момент се ръководи от различен притежател - JSC Rustavi Azot, който също не може да осветли кой е имал каргото тогава. FEM твърди, че е поръчала пратката посредством комерсиалната компания Savaro Ltd, която има регистрирани компании в Лондон и Украйна, само че чийто уеб страница към този момент е неактивен. Източник, осведомен с активността на Savaro Ltd, твърди, че компанията е продавала тор от страни от някогашния руски блок на клиенти в Африка.
След страшния гърмеж, който се усети даже в Кипър, в Ливан се надигнаха всеобщи митинги с искане на ясни отговори за какво се случи тази покруса. Има знаци, че обещаното следствие от ливанското държавно управление към този момент се е насочило още веднъж към кораба Rhosus и Гречушкин – индивидът, който съгласно екипажа е притежател. Източник от службите разкри, че Гречушкин е бил разпитан в дома си в Кипър за каргото. Говорител на кипърската полиция разкри единствено, че лице е било разпитано по искане на Интерпол в Бейрут. По думите на капитан Прокошев корабът е дебаркирал в Бейрут през ноември 2013 година с теч и неприятно положение. Четири месеца преди този момент корабът е бил арестуван в Севиля за 13 дни от пристанищните управляващи, откакто са били открити голям брой проблеми – неработещи порти, разяждане на палубата и проблем с помощните мотори. Корабът още веднъж е отплавал след ревизия на компанията Maritime Lloyd. Базираната в Грузия компания е издала документ, че корабът още веднъж може да плава. Грузинската компания обаче не се слави като най-надеждната в сектора. Инспектор в компанията съобщи, че не може да удостовери дали документите от инспекцията са били предоставени на управляващите в Севиля. Той сподели, че от 2013 година управлението на компанията е било заменено. Пристанищните управляващи в Севиля не бяха налични за коментар. Според молдовските регистри, където е вписан Rhosus, притежател на кораба е панамската Briarwood Corp. Панамските морски управляващи не разясниха случая. Наемателят на кораба - Teto Shipping Ltd, е основан на Маршаловите острови и не е деен от 2014 година, сочат данните на интернационалните регистри. Игор Захария, шеф на Молдовската морска организация, сподели, че Гречушкин е притежател на Teto Shipping. Капитанът на кораба, който е дал на „ Ройтерс” имейл адрес, употребен от него и екипажа за Teto Shipping, сподели, че за него Гречушкин и Teto са едно.
Снимка: БГНЕС/ EPA
NBC News заяви, че американското Федерално бюро за следствие ще се включи в следствието на детонацията в Бейрут. Агенцията цитира топ посланик, съгласно който ФБР се включва в следствието, с цел да се изяснят събитията към случая. Справка на ФАКТИ удостовери, че компанията Briarwood Corp. е записана в Панама. Защо обаче мнозина избират точно дребната централноамериканска страна за такива интервенции? Причината е прозаична. Т.нар „ комфортен флаг” на страни като Панама дава легални малки врати на компания въпреки това да понижи своите разноски, в това число по-ниски налози и по-изгодни финансови условия за труд. По-този метод всички печелят – страни като Панама печелят пари, до момента в който притежателите могат да скрият своята еднаквост и мъчно да бъдат открити, в това число когато става въпрос за рискови товари като този в Бейрут.
След съдбовния случай в Бейрут акцентът падна, и с право, върху корумпираната ливанска власт, която в продължение на години е подценявала казуса и е нехаела за живота на своите жители. Мътната история на Rhosus обаче изведе нескрито още един проблем. Международните правила за корабоплаване би трябвало да се трансформират по метод, по който собствеността да е транспарантна и при сходни произшествия да се потърси отговорност от съответно лице. Международната федерация на транспортните служащи от десетилетия води акция да се приключи активността на „ комфортните флагове”. Тази стъпка може да предотврати произшествия с плаващи ковчези по международните морета.
След тази голяма покруса бе потърсен отговорът на най-важния въпрос: чия е амониевата селитра, която взриви Бейрут? Въпросът е обикновен, само че отговорът не. Агенция „ Ройтерс” потърси отговор на тази мътна история, само че се оказа, че никой не знае кой би трябвало да поеме отговорност за събитията. За похлупак, корупцията в Бейрут и нехайството, траяло години, разкриват същинските размери на злополуката. Само две седмици преди детонацията управляващите са били предизвестени, че нещо сходно може да се случи, само че реакция не е последвала.
Има доста въпроси без отговор след гърмежа, само че кой е притежател на съдбовния товар не би трябвало да е измежду тях. Поне на хартия. Основен принцип в корабоплаването е транспарантното идентифициране на собствеността, изключително на рискови товари като амониевата селитра. В търсене на отговора кой е притежател на товара на плаващия под молдовски байрак транспортен съд „ Росус” (Rhosus), проверяващите от „ Ройтерс” се натъкват на изчезнала документи, секретност и мрежа от дребни и загадъчни компании, пръснати по цялото земно кълбо. „ Стоките се транспортират от една страна в друга, и се озовават в трета страна, като най-после никой не ги има. Защо са се озовали тук?”, пита някогашният ливански вицепремиер и водач на опозицията Хасан Хасбани.
Снимка: БГНЕС/ EPA
Попитаните лица настояват, че нямат визия кой е първичният притежател на товара, или просто отхвърлят да кажат. Ясен отговор не може да се получи и от капитана на кораба, грузинският производител на амониевия нитрат, както и от африканската компания, която е поръчала стоката. Последната твърди, че е поръчала товара, само че не е платила за него, тъй като не е бил доставен. Корабът е бил претрупан със селитрата в Грузия през септември 2013 година с последна дестинация Мозамбик. Капитанът и двама членове на екипажа обаче настояват, че са получили разпореждане от съветския предприемач Игор Гречушкин, считан от тях за в действителност притежател на кораба, да създадат непланирана спирка в Бейрут за приемане на в допълнение карго. Корабът Rhosus дебаркира в ливанската столица през ноември същата година, само че по този начин и не отплава повече. Корабът е впримчен в правни разногласия за неплатени пристанищни такси, както и за недостатъци по плавателния съд. Кредиторите упрекват законния притежател (посочена е компания със седалище в Панама), че е изоставил кораба и товара му, който по-късно е бил свален и подложен в склад на пристанището. Бейрутската адвокатска фирма Baroudi & Associates, представляваща кредиторите, не отговори на запитването кой е същинският притежател на селитрата. Гречушкин не бе открит за коментар. Друг значим въпрос без отговор е кой е платил за амониевия нитрат и дали след конфискуването на кораба си го е изискал. И в случай че не – за какво? През 2013 година цената на товара се е оценявала на $700 000.
Съгласно интернационалните морски конвенции и някои вътрешни закони комерсиалните кораби би трябвало да имат застраховка за покриване на произшествия като екологични вреди, смъртни случаи, конфликти или разлив. Според два източника, осведомени със случая, корабът Rhosus не е бил застрахован. Руският капитан на кораба Борис Прокошев съобщи по телефона, че е виждал застраховка, само че не може да удостовери дали е същинска. Фирмата от Мозамбик, която е поръчала амониевия нитрат, не е била притежател на товара, тъй като се е договорила да заплати за него при доставката. Това твърди представител на компанията Fábrica de Explosivos Moçambique (FEM). Фирмата-производител на селитрата – грузинската Rustavi Azot LLC – е закрита. Тогавашният притежател Роман Пипия споделя, че е изгубил надзор върху завода за амониев нитрат през 2016 година Документацията в английски съд демонстрира, че компанията е била принудена от кредиторите да пусне на търг своите активи през същата година. Фабриката в този момент се ръководи от различен притежател - JSC Rustavi Azot, който също не може да осветли кой е имал каргото тогава. FEM твърди, че е поръчала пратката посредством комерсиалната компания Savaro Ltd, която има регистрирани компании в Лондон и Украйна, само че чийто уеб страница към този момент е неактивен. Източник, осведомен с активността на Savaro Ltd, твърди, че компанията е продавала тор от страни от някогашния руски блок на клиенти в Африка.
След страшния гърмеж, който се усети даже в Кипър, в Ливан се надигнаха всеобщи митинги с искане на ясни отговори за какво се случи тази покруса. Има знаци, че обещаното следствие от ливанското държавно управление към този момент се е насочило още веднъж към кораба Rhosus и Гречушкин – индивидът, който съгласно екипажа е притежател. Източник от службите разкри, че Гречушкин е бил разпитан в дома си в Кипър за каргото. Говорител на кипърската полиция разкри единствено, че лице е било разпитано по искане на Интерпол в Бейрут. По думите на капитан Прокошев корабът е дебаркирал в Бейрут през ноември 2013 година с теч и неприятно положение. Четири месеца преди този момент корабът е бил арестуван в Севиля за 13 дни от пристанищните управляващи, откакто са били открити голям брой проблеми – неработещи порти, разяждане на палубата и проблем с помощните мотори. Корабът още веднъж е отплавал след ревизия на компанията Maritime Lloyd. Базираната в Грузия компания е издала документ, че корабът още веднъж може да плава. Грузинската компания обаче не се слави като най-надеждната в сектора. Инспектор в компанията съобщи, че не може да удостовери дали документите от инспекцията са били предоставени на управляващите в Севиля. Той сподели, че от 2013 година управлението на компанията е било заменено. Пристанищните управляващи в Севиля не бяха налични за коментар. Според молдовските регистри, където е вписан Rhosus, притежател на кораба е панамската Briarwood Corp. Панамските морски управляващи не разясниха случая. Наемателят на кораба - Teto Shipping Ltd, е основан на Маршаловите острови и не е деен от 2014 година, сочат данните на интернационалните регистри. Игор Захария, шеф на Молдовската морска организация, сподели, че Гречушкин е притежател на Teto Shipping. Капитанът на кораба, който е дал на „ Ройтерс” имейл адрес, употребен от него и екипажа за Teto Shipping, сподели, че за него Гречушкин и Teto са едно.
Снимка: БГНЕС/ EPA
NBC News заяви, че американското Федерално бюро за следствие ще се включи в следствието на детонацията в Бейрут. Агенцията цитира топ посланик, съгласно който ФБР се включва в следствието, с цел да се изяснят събитията към случая. Справка на ФАКТИ удостовери, че компанията Briarwood Corp. е записана в Панама. Защо обаче мнозина избират точно дребната централноамериканска страна за такива интервенции? Причината е прозаична. Т.нар „ комфортен флаг” на страни като Панама дава легални малки врати на компания въпреки това да понижи своите разноски, в това число по-ниски налози и по-изгодни финансови условия за труд. По-този метод всички печелят – страни като Панама печелят пари, до момента в който притежателите могат да скрият своята еднаквост и мъчно да бъдат открити, в това число когато става въпрос за рискови товари като този в Бейрут.
След съдбовния случай в Бейрут акцентът падна, и с право, върху корумпираната ливанска власт, която в продължение на години е подценявала казуса и е нехаела за живота на своите жители. Мътната история на Rhosus обаче изведе нескрито още един проблем. Международните правила за корабоплаване би трябвало да се трансформират по метод, по който собствеността да е транспарантна и при сходни произшествия да се потърси отговорност от съответно лице. Международната федерация на транспортните служащи от десетилетия води акция да се приключи активността на „ комфортните флагове”. Тази стъпка може да предотврати произшествия с плаващи ковчези по международните морета.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ