Гибралтар една разходка до края на Европа
На 4 август 1704 година във войната за испанското завещание (1701-1714 г.), провокирана от неналичието на легален правоприемник на бездетния испански крал Карлос II,.Гибралтар е превзет от британска и холандска флотилия под командването на английския адмирал сър Джордж Рук в съюз с ерцхерцог Карл, който от 1703 до 1711 година той е деен кандидат за трона на Испания.
Гибралтар (на британски Gibraltar, Джибролтар) е задморска територия на Англия в най-южната част на Пиренейския полуостров, която включва Гибралтарската канара и песъчлив провлак, съединяващ скалата със сушата. Заема основна стратегическа позиция над Гибралтарския пролив, където се събират Средиземно море и Атлантическия океан. Дължината му е 59 км, а ширината - от 14 до 44 километра.
На европейския бряг се намира пристанището Гибралтар, а на африканския - са мароканските градове Сеута и Танжер. На скалата е ситуиран град, който е финансов и туристически център, военноморска база на Англия и въздушно барикада.
Гибралтар дълго време (от 711 г.) е бил притежание на маврите. Едва през 1602 година е освободен и минава към Испания, само че през 1704-а е завоюван от английски войски. Наричан е още Херкулесови стълбове, тъй като съгласно гръцките легенди острите скали по двата бряга на протока били издигнати от героя Херакъл, талантлив с необикновена мощ.
През 1967 година на референдум жителите на Гибралтар гласоподават той да остане във притежание на Англия, което скапва отношението към колонията от страна на Испания. В течение на шестнадесет години тя държи границата с Гибралтар затворена. Дори и след нейното разкриване през февруари 1985 година инспекцията на испанския Граничен контролно-пропусквателен пункт лишава няколко часа спрямо прекосяването за няколко минути на английския пункт. Гибралтар има сухоземна граница единствено с Испания, от която е обособен с тясна неутрална зона.
Гибралтар се намира на скалистия Гибралтарски полуостров и е единственото място в Европа, където живеят диви маймуни от типа маготи. Според локално вярване територията ще остане английска до тогава, до момента в който е жива най-малко една маймуна. Маготите са значима туристическа атракция.
Маготът (Macaca sylvanus), именуван още берберски макак, е примат от семейство Коткоподобни маймуни. Разпространен е в Северна Африка (Алжир и Мароко). Маготът е единствен представител на макаците отвън Азия и единствената маймуна, която се среща в диво положение на територията на Европа. Интересна негова специфичност е отсъствието на опашка (закърняла), което го доближава до човекоподобните маймуни, само че все пак е характерен представител на същинските маймуни.
На размери, маготът доближава до 75 см на дължина и до 16 кг на тегло. Окраската на тялото е жълтеникавокафява до сива, по-светла в коремната област. Цветът на лицето е тъмнорозов. Предните крака на маготите са по-дълги от задните крака. Характерно е, че женските по предписание са по-дребни.
Популацията в Северна Африка непрестанно понижават по бройка и е под опасност вследствие изсичането на горите в тази част на света още от Римско време. За разлика от тях, дребна популация, евентуално разселена от индивида в Европа, е в развой на напредък и нараства по бройка. Според някои изследвания в границите на Гибралтар има към 300 индивида, формирали пет обособени групи.
На независимост през днешния ден са останали към 12 000-21 000 диви магота и типът е вписан в Червения лист на световнозатрашените типове на IUCN като уязвим.
Единственото населено място е град Гибралтар, разграничен на седем огромни жилищни зони (без да са административни единици). Заради кръстопътното място етническият състав на тази територия е много цветен. Тук живеят: португалци, италианци, малтийци, англичани, испанци и какви ли не други.
Официалният език е британският, само че се приказват още испански, италиански, португалски. Най-много в Гибралтар са католиците - 75% от популацията, следвани от мюсюлманите - 9%, протестантите - 8%, юдеи - 2% и други.
По държавно устройство страната е конституционна монархия. Държавен глава е кралицата на Англия Елизабет II, която се съставлява от губернатора (и главнокомандващ) Франсис Ричардс. Ръководител на държавното управление е старшият министър Питър Каруана (от 1996 г.).
Любопитна специфичност чака пътешествениците. В Гибралтар е единственото летище, което се пресича от автомагистрала. Когато каца или излетява аероплан, тя се затваря, а по-късно придвижването по нея се възвръща.
Гибралтар (на британски Gibraltar, Джибролтар) е задморска територия на Англия в най-южната част на Пиренейския полуостров, която включва Гибралтарската канара и песъчлив провлак, съединяващ скалата със сушата. Заема основна стратегическа позиция над Гибралтарския пролив, където се събират Средиземно море и Атлантическия океан. Дължината му е 59 км, а ширината - от 14 до 44 километра.
На европейския бряг се намира пристанището Гибралтар, а на африканския - са мароканските градове Сеута и Танжер. На скалата е ситуиран град, който е финансов и туристически център, военноморска база на Англия и въздушно барикада.
Гибралтар дълго време (от 711 г.) е бил притежание на маврите. Едва през 1602 година е освободен и минава към Испания, само че през 1704-а е завоюван от английски войски. Наричан е още Херкулесови стълбове, тъй като съгласно гръцките легенди острите скали по двата бряга на протока били издигнати от героя Херакъл, талантлив с необикновена мощ.
През 1967 година на референдум жителите на Гибралтар гласоподават той да остане във притежание на Англия, което скапва отношението към колонията от страна на Испания. В течение на шестнадесет години тя държи границата с Гибралтар затворена. Дори и след нейното разкриване през февруари 1985 година инспекцията на испанския Граничен контролно-пропусквателен пункт лишава няколко часа спрямо прекосяването за няколко минути на английския пункт. Гибралтар има сухоземна граница единствено с Испания, от която е обособен с тясна неутрална зона.
Гибралтар се намира на скалистия Гибралтарски полуостров и е единственото място в Европа, където живеят диви маймуни от типа маготи. Според локално вярване територията ще остане английска до тогава, до момента в който е жива най-малко една маймуна. Маготите са значима туристическа атракция.
Маготът (Macaca sylvanus), именуван още берберски макак, е примат от семейство Коткоподобни маймуни. Разпространен е в Северна Африка (Алжир и Мароко). Маготът е единствен представител на макаците отвън Азия и единствената маймуна, която се среща в диво положение на територията на Европа. Интересна негова специфичност е отсъствието на опашка (закърняла), което го доближава до човекоподобните маймуни, само че все пак е характерен представител на същинските маймуни.
На размери, маготът доближава до 75 см на дължина и до 16 кг на тегло. Окраската на тялото е жълтеникавокафява до сива, по-светла в коремната област. Цветът на лицето е тъмнорозов. Предните крака на маготите са по-дълги от задните крака. Характерно е, че женските по предписание са по-дребни.
Популацията в Северна Африка непрестанно понижават по бройка и е под опасност вследствие изсичането на горите в тази част на света още от Римско време. За разлика от тях, дребна популация, евентуално разселена от индивида в Европа, е в развой на напредък и нараства по бройка. Според някои изследвания в границите на Гибралтар има към 300 индивида, формирали пет обособени групи.
На независимост през днешния ден са останали към 12 000-21 000 диви магота и типът е вписан в Червения лист на световнозатрашените типове на IUCN като уязвим.
Единственото населено място е град Гибралтар, разграничен на седем огромни жилищни зони (без да са административни единици). Заради кръстопътното място етническият състав на тази територия е много цветен. Тук живеят: португалци, италианци, малтийци, англичани, испанци и какви ли не други.
Официалният език е британският, само че се приказват още испански, италиански, португалски. Най-много в Гибралтар са католиците - 75% от популацията, следвани от мюсюлманите - 9%, протестантите - 8%, юдеи - 2% и други.
По държавно устройство страната е конституционна монархия. Държавен глава е кралицата на Англия Елизабет II, която се съставлява от губернатора (и главнокомандващ) Франсис Ричардс. Ръководител на държавното управление е старшият министър Питър Каруана (от 1996 г.).
Любопитна специфичност чака пътешествениците. В Гибралтар е единственото летище, което се пресича от автомагистрала. Когато каца или излетява аероплан, тя се затваря, а по-късно придвижването по нея се възвръща.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ