На 4 април предстоят парламентарни избори. За пръв път от

На 4 април предстоят парламентарни избори. За пръв път от не помня към този момент какъв брой време ще са постоянни, а не предварителни. Но те идват в миг, в който няма нищо постоянно в страната ни.
Че България не е цвете за мирисане е ясно на всички – даже на тези, които рисуват розова картинка през всевъзможни клипове и реклами. Коронавирусът е най-яркият образец каква страна сме построили - сламена. Но най-страшното е, че всеобщо си свикнахме с това – даже откакто ни връхлетя невиждана от век пандемия, ние освен не се мобилизирахме към смяна за по-добро, а намираме по какъв начин да продължим да дълбаем.
Политическата акция за тези избори според мен беше извънредно изчерпана откъм каквото и да е свястно наличие. Нито една партия не съумя простичко и ясно хем да начертае главните ни цели, хем да изясни разбираемо по какъв начин ще ги извърши – на език, който да е наличен за гласоподавателя. За сметка на това е цялостно с претенденти, чието политическо показване не е от през днешния ден и в този момент, а резултатът е мизерията, в която сме затънали. При тръгналите да стават други възможности пък има толкоз откровени популисти, които дори си имат вяра, че морето е до колене, че ще им завидят и старите политически лъвове.
При тази политическа каша е елементарно да се отчаеш. Но все пак твърдо имам вяра, че на 4 април би трябвало да гласуваме - единствено по този начин демонстрираме, че ни пука какво става с нас, с нашите близки, другари, познати, съграждани и сънародници. И моята рецепта за избор е следната – ще се постарая да избера човек, който имам вяра, че мисли и пази това, което смятам за най-важно за развиването на страната ни. Човек, който е приказвал и работил, тъй че да ме убеди, че ще се бори повече за нещо по-добро, в сравнение с да гледа персонално да се облажи - най-малко малко ме е убедил. За това има преференции. Това в коя листа е този човек го оставям даже на второ място – тъй като в случай че се замисля какво прави дадена партия през акцията и какво е правила преди този момент, какви работи си е писала в програмата и даже къде е забутала програмата си в партийния уебсайт, та би трябвало да я търсиш както си търсиш ключовете заран, когато си проспал алармата и търчиш да наваксаш, несъмнено не бих дал своя вот. Но формулата да подкрепиш този, който вярваш, че има твоите усещания и възгледи за живота, мисля, че е най-печелившата от всички. Защото другояче лъжем сами себе си!
За 30 години в България постигнахме толкоз доста, че в този момент съвсем няма политик, който да не ни отвращава. Докато обаче не намерим такива, за които най-малко да има вяра, че могат, нещата няма да се трансформират!
п.п. Да не не помни по какъв начин се избира човек, за какъвто приказвам. Първо, ще би трябвало малко да се позаслушате кой какво приказва - един куп медии има, през които приказват. Второ, като чуете някой, който приказва това, което мислите, че би трябвало да стане с тази страна, поинтересувайте се кой го приказва. Потърсете какво е правил до момента, какво е приказвал, изпълнявал ли го е - с цел да си извършите сметка дали мисли да извърши и това, което приказва в този момент, дали има топки да се опълчи и на своята лична партия, когато в действителност би трябвало, а не да е безгласна писмен знак. Трето - намирате под кой номер е в бюлетината на региона, в който гласувате, отивате и отбелязвате номера му с преференциално гласоподаване. Четвърто - надявате се да оправдае доверието ви. И не забравяйте - съвършени хора няма! Защото всички сме просто хора - тъй че би трябвало да изберете, като си давате сметка и за минусите на претендента, само че и с вяра, че те ще се окажат по-малко от позитивните черти. Гаранция няма - несъмнено е само, че нищо няма да стане, в случай че не опитате, в случай че не идете да гласувате!
Автор: Ивайло Ачев