Клуб „Пясъчната графиня“ в Дружество на писателите
На 4 април от 18 ч. в Салона на Дружеството ще се организира първата колекция на Арт клуб „Пясъчната графиня“, основан по концепция на пловдивската поетеса Светла Караянева.
Учредителната колекция бе на първа пролет – 22 март, в залата на Дружеството на пловдивските писатели, ул. Княз Александър Батемберг 29.
Идеята на основателите е офисът на Дружеството на писателите да стане мечтано място за свободни креативен срещи, без официалности, заредени с благоприятни условия за шерване.
Ето и тематиката на втората колекция с думи на Светла Караянева.
ПРЕНАСЯНЕ НА ЛЮБОВТА
(поглед върху актуалната унгарска поезия)
Естествено, ще имаме време за няколко значими имена:
Атила Йожеф, едно от най-големите имена на европейската просвета през 30-те години на XX в., занаятчия на експресивната тирада и сюрреалистичната образност; Ендре Ади, Дюла Ийеш, Шандор Ракош, Ласло Наги, Маргит Сечи, Ференц Юхас, Мартон Калас, Ласло Вари Фабиан… Специално внимание ще отделим на унгарския българист Ласло Наги, превел по несравним метод шедьоврите на българския песенен фолклор и неговото стихотворение, превеждано от известни български поети в конкурс на Унгарския културен институт „ КОЙ ЩЕ ПРЕНЕСЕ ЛЮБОВТА? “
Арт клуб „ Пясъчната графиня “ се сътвори от създатели с афинитет към модерната лирика – тази лирика, която оперира с многозначни знаци и метафори, предизвика триизмерната логичност и се основава на асоциативните качества и поетическата вътрешен глас. Новият лиричен език, наложил се в Европа основно сред двете международни войни, който търси пространства оттатък общоприетата тирада и гради облици и внушения оттатък думите. А за какво приехме това название?
Отговорът е в старите фотографии на пловдивската основна – една от достолепните здания в жанр късен сецесион, където през днешния ден се намира Дружеството на писателите, е била и „ Хотел Империал “, и „ Хотел Берлин “, а заведението в партера – „ Пясъчната графиня “.
Каква по-хубава метафора – поезията е аристократка, чиято синя кръв пулсира в деликатна пясъчна плът от облици и тропи. Материя от думи, която може да бъде пресътворена още веднъж и още веднъж от разнообразни майсторски ръце. Пясъчната графиня живее в песъчлив палат, където песъчлив часовник отмерва безкрайното време на поезията. В очакване на пясъчната буря…
Очакваме ви!
Учредителната колекция бе на първа пролет – 22 март, в залата на Дружеството на пловдивските писатели, ул. Княз Александър Батемберг 29.
Идеята на основателите е офисът на Дружеството на писателите да стане мечтано място за свободни креативен срещи, без официалности, заредени с благоприятни условия за шерване.
Ето и тематиката на втората колекция с думи на Светла Караянева.
ПРЕНАСЯНЕ НА ЛЮБОВТА
(поглед върху актуалната унгарска поезия)
Естествено, ще имаме време за няколко значими имена:
Атила Йожеф, едно от най-големите имена на европейската просвета през 30-те години на XX в., занаятчия на експресивната тирада и сюрреалистичната образност; Ендре Ади, Дюла Ийеш, Шандор Ракош, Ласло Наги, Маргит Сечи, Ференц Юхас, Мартон Калас, Ласло Вари Фабиан… Специално внимание ще отделим на унгарския българист Ласло Наги, превел по несравним метод шедьоврите на българския песенен фолклор и неговото стихотворение, превеждано от известни български поети в конкурс на Унгарския културен институт „ КОЙ ЩЕ ПРЕНЕСЕ ЛЮБОВТА? “
Арт клуб „ Пясъчната графиня “ се сътвори от създатели с афинитет към модерната лирика – тази лирика, която оперира с многозначни знаци и метафори, предизвика триизмерната логичност и се основава на асоциативните качества и поетическата вътрешен глас. Новият лиричен език, наложил се в Европа основно сред двете международни войни, който търси пространства оттатък общоприетата тирада и гради облици и внушения оттатък думите. А за какво приехме това название?
Отговорът е в старите фотографии на пловдивската основна – една от достолепните здания в жанр късен сецесион, където през днешния ден се намира Дружеството на писателите, е била и „ Хотел Империал “, и „ Хотел Берлин “, а заведението в партера – „ Пясъчната графиня “.
Каква по-хубава метафора – поезията е аристократка, чиято синя кръв пулсира в деликатна пясъчна плът от облици и тропи. Материя от думи, която може да бъде пресътворена още веднъж и още веднъж от разнообразни майсторски ръце. Пясъчната графиня живее в песъчлив палат, където песъчлив часовник отмерва безкрайното време на поезията. В очакване на пясъчната буря…
Очакваме ви!
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ