На 4 април 2004 г. група от 34 ученици и

На 4 април 2004 година група от 34 възпитаници и 16 възрастни се прибират от екскурзия в Дубровник. Повечето от пасажерите в рейса са деца от учебно заведение “Николай Катранов “, гр. Свищов. Изморени от дългото пътешестване и събраните усещания, множеството от хората спят. Към 22 часа българско време, на завой на планински път, покрай село Гостун сред градовете Бело поле в Черна гора и Приполие в Сърбия, водачът изгубва надзор над транспортното средство. Автобусът се спуска към 15 метра по стръмен бряг и пада в коритото на река Лим. Пролет е, Лим е придошла и дълбока 6 метра. Автобусът потъва за броени минути. Шофьорът Илия Измирлиев и другият лидер Димитър Керкелов разрушават предното стъкло и отварят люковете на тавана, с цел да могат пасажерите да изплуват. В автобуса настава суматоха, в която пострадват множеството от учениците. Местни хора и цялостен футболен тим от прилежащото градче Биело поле идват на помощ при ваденето на децата. Спасителните интервенции са затруднени от придошлата река. 38 души са избавени. Леководолази работят с фенери под водата цялата нощ. Едно от изнесените от реката момчета издъхва на път за болничното заведение в град Биело поле. Още вечерта е извадено и още едно удавено дете. Сутринта на 5 април 10 от учениците са оповестени за изчезнали. Водолази, чиновници на планинската работа и полицията от Приеполе не престават да търсят изчезналите 10 деца макар придошлата река и дъждовното и мъгливо време. В издирвателната интервенция се включват и профилирани елементи на армията на Сърбия и Черна гора. Много елементарни жители също се отзовават на помощ. До вечерта на 5 април телата на 10 от починалите деца са извадени от реката и разпознати. Едно от тях е на Юлиян Георгиев Манзаров – 18 г. Той бил най-големият измежду учениците. Останалите били на възраст сред 11 и 17 години.Като максимален и най-смел няколко пъти се гмурка в рейса и избавя деца. Изтощен до дъно, последния път не излиза. По подигравка на съдбага най-малките деца от екскурзията били разпределени на последните седалки на рейса палач, който при потапянето пада със задницата си в реката и стартира първо там да се цялостни с вода. Малките деца по този начин и не съумяват да се доберат до избавителните люкове и се удавят. “Големи премеждия преживяхме по време на следствието на злополуката. Така и не се разбра кой разпореди единствено ден след случая рейсът да бъде закачен с елементарен кран и да стартира ваденето му от реката. Целта очевидно е била да бъде бутнат в най-дълбокото за изтриване на значими доказателства “, съмняват се с обективността на следствието родителите, написа “24 часа “. Те са безапелационни, че изваждането на рейса от реката неведнъж е било възпрепятствано. “Началникът на избавителните екипи разпалено обясняваше, че реката е буйна и по никакъв метод не може да се влезе. В същото време с Венцислав Евтимов бяхме до потъналия автобус “, разкрива Тодор Братов, татко на починалата Антония. Упорството на почернените фамилии надвива и страната праща експерти, рейсът е докаран в България. Той минава през три механически експертизи. Лъсват куп разлики сред офертата на екскурзията и препоръчаното от туроператора по време на път. Поставя се въпросът за злополуките, заложени в правилника за ученическите екскурзии. Родителите пишат писма до непознатите посланици, до премиера и до президента. Извоюват нарочна анкетна комисия в Народното събрание да проверява аргументите за гибелта, под натиска им трансформират Закона за ученическите екскурзии, печелят и делото против водача Илия Измирлиев и транспортната компания “Пампорово ”. През 2005 година в Окръжния съд във Велико Търново стартира делото. Подсъдим по него е само водачът на злощастния рейс Илия Измирлиев. Пред съда той твърди, че причина за случая е техническа нередовност – строшен заради изхабяване ябълковиден болт от кормилната уредба. Според родителите на жертвите и прокуратурата водачът е задремал, до момента в който кара. Назначената първа автотехническа експертиза излиза със заключението за шофьорска неточност, а втората за техническа щета. На 21 май 2007 година водачът е наказан дефинитивно на 4 години. Първоначално съдът го осъдил на седем години затвор, след обжалване обаче присъдата му била понижена на четири години. Той и компанията, за която работел, били наказани да платят 1,2 млн.лв. обезщетение на родителите на 12-те деца, както и такси за към 40 хиляди лева – финансовата тежест е поета от компанията. Шофьорът изтърпява присъдата като надзирател на бунгала на Пампорово. След излизането му на независимост той изрично отхвърля да си спомня и да приказва по тематиката „ Лим “. След нещастието родителите на починалите деца учредяват фондация „ Ангели от Лим “. Всяка година през април фондацията провежда Дни на „ Ангелите от Лим “. На мястото на злополуката, на брега на река Лим сред Сърбия и Черна гора, беше повдигнат мемориал в памет на децата, който съставлява пречупени благ криле.