Икономиката ни е загубила 4.4 млрд. лв. от пушачите през 2019 г.
На 4.4 милиарда лева или 3.7 % от брутния вътрешен артикул възлизат пропуснатите изгоди за българската стопанска система през 2019 година вследствие на пушенето и провокираните от него четири съществени заболявания – инсулт, инфаркт, хронична обструктивна белодробна болест и рак на белите дробове. Това сочи разбор на Експертен клуб за стопанска система и политика (ЕКИП), показан от Аркади Шарков във вторник на полемика, отдадена на намаляването на вредата от тютюнопушенето. Той е изработен на база данните за хоспитализациите на пациенти с такива болести.
Според разбора, разглеждащ най-негативен сюжет за отвод от пушене или прекосяване към по-малко нездравословни други възможности на 1 % от българските пушачи и най-оптимистичния – за прекъсването на горимите цигари от половината пушачи, при втория вид биха се икономисали сред 15 и 20 % от хоспитализациите. Методологията употребява данните от класификацията на заболяванията за интервала 2014-2018 година Здравните разноски при оптимистичния сюжет биха се свили с 30 млн. лева, умрелите от заболяванията на пушачите биха били с 4200 души по-малко, признатите за болнично лекуване биха спаднали със 186 хиляди, а разноските за болнични на държавното публично обезпечаване биха намалели с 4 милиарда лева, сочат плановете на ЕКИП. Това значи, че тези средства би могло да бъдат вложени в основни области като образованието и опазването на здравето, а стопанската система би запазила здравите хора на работа.
Шарков предизвести още, че поради Covid пандемията в последните две години са останали недиагностицирани към 2300 случая на ракови болести, както и на към 200-300 хиляди случая на сърдечни и неврологични болести, които занапред ще бъдат установявани и които също ще допринесат за мрачната картина. Според него очертаващата се криза, поради повдигането на банковите лихви за усмиряване на инфлационната серпантина, ще докара до нараснала консумация на " греховни " артикули като алкохола и цигарите, което ще докара до растеж на болесттите и на здравните разноски. И това на фона на хипотетично стягане на бюджетните колани.
Началникът на Клиниката по кардиология в Националната кардиологична болница проф. Борислав Георгиев добави, че в случай че към цитираните от Шарков пропуснати изгоди се прибавят и тези от злоупотребата с алкохол, неправилното хранене, неналичието на физическа интензивност и забелязващите се в последно време зачествящи инфаркти от приложимост на енергийни питиета, които също пристрастяват, сумата ще стане още по-голяма.
Кардиологът и Шарков обърнаха внимание, че здравните политики в България по отношение на дейностите против тютюнопушенето са остарели и логиката е да се търси цялостен отвод, който за множеството от пушачите е неосъществим, даже за изкаралите тежък инфаркт. Георгиев означи, че до момента в който има ограничения за намаляването на пиенето и рехабилитационни центрове за алкохолици и наркомани, няма такива за върли пристрастени пушачи и е доста неправилно схващането, че пушачите вредят единствено на себе си..
Има регулации за намаляването на вредата от солта, от захарта, от трансмазнините, само че не и за намаляването на вредата от цигарите, разяснява и Александър Хинц, ръководещ сътрудник на немската организация за стопански, пазарни и регулаторни разбори PIVOT. Според него е неверно да се търси цялостен отвод от цигарите при върли пушачи, вместо да се понижава вредата от горенето на тютюна, което е отговорно за отделянето на 99 % от канцерогенните субстанции при пушенето. Мартин Сматана от словашкия конгрес за външна политика, сигурност и стопанска система GLOBSEC даде за образец Англия, където публично е позволено лекарите да предписват на пациентите си пушачи да употребяват електронни или бездимни устройства за подмяна на горивните цигари и това става всеобща процедура и дава резултат.
И той, и Сматана считат, че когато държавните управления не основават предпоставки бизнесът да е новаторски, той употребява старите модели, а това не води до промени в консуматорските настройки. При тютюневата промишленост обаче има разпоредителност, която е довела до прочут поврат на навиците на пушачите. Шарков означи, че да вземем за пример младите пушачи, на които са им забавни електронните джаджи, употребяват повече бездимни и електронни устройства за пушене. Проф. Борислав Георгиев пък даде образец по какъв начин се вижда спад с 5 % на ползвателите на стандартните цигари, част от който се дължи на прекосяването към по-малко нездравословни други възможности. Той обаче бе безапелационен, че модерните устройства не вземат решение казуса с никотиновата взаимозависимост и най-хубавият вид е цялостен отвод, като даже и желанието за пушене остава за години наред, а при по-тежките случаи и за цялостен живот.
Че един пушач е спрял цигарите се смята, в случай че не е употребил нищо най-малко една година, само че има случай, в които хората се връщат към нездравословния табиет и след 4-5 години.
Георгиев уточни, че пред българските лекари има трудности пред помощта им за отхвърли на пациентите от пушене или прекосяването им към по-малко нездравословни други възможности. Той разяснява, че сега здравната каса не покрива съответни лекарства за отвод от цигари, а остават рекламираните по малкия екран никотинови дъвки и лепенки, чийто резултат е противоречив. Предписваните от години в западния свят три типа лекарства за отвод обаче са скъпи и производителите ми се отхвърлят да ги записват в България, поради условието за най-ниска цена, което ги прави нерентабилни.
В рамките на полемиката бе разискван и резултатът върху отхвърли от пушене от държавните политики за облагането на цигарите. Според специалистите акцизите за бездимните и електронните цигари би трябвало да остане по-нисък от този за стандартните, тъй като техните вреди са по-малки върху здравето на хората и надлежно бюджетът би отделял по-малко средства за лекуването им. Те считат също по този начин, че алкохолът – изключително в България, не е задоволително обложен, а вредите от него са не по-малки от тези от цигарите.
За последните 20 години в Германия е регистриран спад с 1/2 в потреблението на стандартни цигари поради ограниченията за отхвърли и високите акцизи, само че и растеж на приходите от данъчното облагане на тютюневите произведения, до момента в който при алкохола потреблението е постоянна, сподели Хинц.
Аркади Шарков счита, че в този момент е моментът за повдигане на акцизите за цигарите, които в България са най-ниски в Европейския съюз, и с приходите от тях да се влага в здравни акции.
Финансовото министерство имаше желание да увеличи тази налог с актуализацията на бюджета за 2022 година, само че това не бе признато от Народното събрание.
Диляна Якова, управител " Регулации " във " Филип Морис България ", обаче уточни, че в случай че е прекалено повдигането на акцизите, може да докара до увеличение на контрабандата на цигари, към която България е уязвима, поради местоположението си, само че в това време в последните години реализира рекордно ниски равнища на незаконните тютюневи продажби от към единствено 3 %. Във Франция контрабандата на цигари се е нараснала от 13 на 29 % за последните три години точно поради повдигането на акциза с близо 50 %, поради което към този момент кутия цигари там се продава за към 12 евро, даде образец Якова.
Според разбора, разглеждащ най-негативен сюжет за отвод от пушене или прекосяване към по-малко нездравословни други възможности на 1 % от българските пушачи и най-оптимистичния – за прекъсването на горимите цигари от половината пушачи, при втория вид биха се икономисали сред 15 и 20 % от хоспитализациите. Методологията употребява данните от класификацията на заболяванията за интервала 2014-2018 година Здравните разноски при оптимистичния сюжет биха се свили с 30 млн. лева, умрелите от заболяванията на пушачите биха били с 4200 души по-малко, признатите за болнично лекуване биха спаднали със 186 хиляди, а разноските за болнични на държавното публично обезпечаване биха намалели с 4 милиарда лева, сочат плановете на ЕКИП. Това значи, че тези средства би могло да бъдат вложени в основни области като образованието и опазването на здравето, а стопанската система би запазила здравите хора на работа.
Шарков предизвести още, че поради Covid пандемията в последните две години са останали недиагностицирани към 2300 случая на ракови болести, както и на към 200-300 хиляди случая на сърдечни и неврологични болести, които занапред ще бъдат установявани и които също ще допринесат за мрачната картина. Според него очертаващата се криза, поради повдигането на банковите лихви за усмиряване на инфлационната серпантина, ще докара до нараснала консумация на " греховни " артикули като алкохола и цигарите, което ще докара до растеж на болесттите и на здравните разноски. И това на фона на хипотетично стягане на бюджетните колани.
Началникът на Клиниката по кардиология в Националната кардиологична болница проф. Борислав Георгиев добави, че в случай че към цитираните от Шарков пропуснати изгоди се прибавят и тези от злоупотребата с алкохол, неправилното хранене, неналичието на физическа интензивност и забелязващите се в последно време зачествящи инфаркти от приложимост на енергийни питиета, които също пристрастяват, сумата ще стане още по-голяма.
Кардиологът и Шарков обърнаха внимание, че здравните политики в България по отношение на дейностите против тютюнопушенето са остарели и логиката е да се търси цялостен отвод, който за множеството от пушачите е неосъществим, даже за изкаралите тежък инфаркт. Георгиев означи, че до момента в който има ограничения за намаляването на пиенето и рехабилитационни центрове за алкохолици и наркомани, няма такива за върли пристрастени пушачи и е доста неправилно схващането, че пушачите вредят единствено на себе си..
Има регулации за намаляването на вредата от солта, от захарта, от трансмазнините, само че не и за намаляването на вредата от цигарите, разяснява и Александър Хинц, ръководещ сътрудник на немската организация за стопански, пазарни и регулаторни разбори PIVOT. Според него е неверно да се търси цялостен отвод от цигарите при върли пушачи, вместо да се понижава вредата от горенето на тютюна, което е отговорно за отделянето на 99 % от канцерогенните субстанции при пушенето. Мартин Сматана от словашкия конгрес за външна политика, сигурност и стопанска система GLOBSEC даде за образец Англия, където публично е позволено лекарите да предписват на пациентите си пушачи да употребяват електронни или бездимни устройства за подмяна на горивните цигари и това става всеобща процедура и дава резултат.
И той, и Сматана считат, че когато държавните управления не основават предпоставки бизнесът да е новаторски, той употребява старите модели, а това не води до промени в консуматорските настройки. При тютюневата промишленост обаче има разпоредителност, която е довела до прочут поврат на навиците на пушачите. Шарков означи, че да вземем за пример младите пушачи, на които са им забавни електронните джаджи, употребяват повече бездимни и електронни устройства за пушене. Проф. Борислав Георгиев пък даде образец по какъв начин се вижда спад с 5 % на ползвателите на стандартните цигари, част от който се дължи на прекосяването към по-малко нездравословни други възможности. Той обаче бе безапелационен, че модерните устройства не вземат решение казуса с никотиновата взаимозависимост и най-хубавият вид е цялостен отвод, като даже и желанието за пушене остава за години наред, а при по-тежките случаи и за цялостен живот.
Че един пушач е спрял цигарите се смята, в случай че не е употребил нищо най-малко една година, само че има случай, в които хората се връщат към нездравословния табиет и след 4-5 години.
Георгиев уточни, че пред българските лекари има трудности пред помощта им за отхвърли на пациентите от пушене или прекосяването им към по-малко нездравословни други възможности. Той разяснява, че сега здравната каса не покрива съответни лекарства за отвод от цигари, а остават рекламираните по малкия екран никотинови дъвки и лепенки, чийто резултат е противоречив. Предписваните от години в западния свят три типа лекарства за отвод обаче са скъпи и производителите ми се отхвърлят да ги записват в България, поради условието за най-ниска цена, което ги прави нерентабилни.
В рамките на полемиката бе разискван и резултатът върху отхвърли от пушене от държавните политики за облагането на цигарите. Според специалистите акцизите за бездимните и електронните цигари би трябвало да остане по-нисък от този за стандартните, тъй като техните вреди са по-малки върху здравето на хората и надлежно бюджетът би отделял по-малко средства за лекуването им. Те считат също по този начин, че алкохолът – изключително в България, не е задоволително обложен, а вредите от него са не по-малки от тези от цигарите.
За последните 20 години в Германия е регистриран спад с 1/2 в потреблението на стандартни цигари поради ограниченията за отхвърли и високите акцизи, само че и растеж на приходите от данъчното облагане на тютюневите произведения, до момента в който при алкохола потреблението е постоянна, сподели Хинц.
Аркади Шарков счита, че в този момент е моментът за повдигане на акцизите за цигарите, които в България са най-ниски в Европейския съюз, и с приходите от тях да се влага в здравни акции.
Финансовото министерство имаше желание да увеличи тази налог с актуализацията на бюджета за 2022 година, само че това не бе признато от Народното събрание.
Диляна Якова, управител " Регулации " във " Филип Морис България ", обаче уточни, че в случай че е прекалено повдигането на акцизите, може да докара до увеличение на контрабандата на цигари, към която България е уязвима, поради местоположението си, само че в това време в последните години реализира рекордно ниски равнища на незаконните тютюневи продажби от към единствено 3 %. Във Франция контрабандата на цигари се е нараснала от 13 на 29 % за последните три години точно поради повдигането на акциза с близо 50 %, поради което към този момент кутия цигари там се продава за към 12 евро, даде образец Якова.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ