Мълчаливият лидер
На 38 години огромният халф Андреа Пирло постави завършек на кариерата си. Завърши я в Ню Йорк Сити. Виртуозът, роден във Флеро на 19 май 1979 година, е считан за един от най-хубавите плеймейкъри на своето потомство. Спечели 2 пъти Шампионската лига с Милан (2003, 2007), общо 6 пъти е първенец в Серия А с росонерите (2004, 2011) и Ювентус (2012, 2013, 2014, 2015). С националния тим пък завоюва международната купа в Германия през 2006-а. Има 116 мача с екипа на скуадрата.
Непознатият за нас Андреа Пирло
Носи №21, има дълга коса и брада, подава като Бог. Що е то?
В предговора на автобиографичната книга на Пирло, излязла и в България предходната година, някогашният селекционер на адзурите Чезаре Прандели го разказва като безмълвния водач: " Андреа принадлежи към една специфична категория - той е футболист на всички. Всеки стадион е негов стадион. Тифозите го гледат и виждат един повсеместен първенец, който е кадърен да ги изведе оттатък това да поддържат единствено един тим. В негово лице те виждат Италия. Не бих се изненадал, в случай че нощем той спи със синя пижама - цветовете на националния отбор, към който изпитва голяма безгранична обич. Пирло сплотява феновете, тъй като живее със и за футбола. Той е най-техничният състезател, в никакъв случай не е правил нещо отблъскващо за публиката. Гори в играта. Андреа сподели на всички, че даже и звездите могат да бъдат елементарни хора, да се държат като тях. На терена правеше нещата с невероятна лекост. Изглежда необикновено, само че Андреа е един от тези безмълвни водачи, каквито в света на футбола е мъчно да намериш. Напомня ми на Гаетано Ширея, тъй като в редките моменти, в които тези играчи решат да се намесят в съблекалнята, с цел да кажат нещо, всички останали млъкват. Хора като него и Джиджи Буфон носят същинския дух на Италия. Ако всички имаха техния почит към синята фланелка, животът на адзурите - на терена и отвън него, щеше да бъде доста по-лек и слънчев. Андреа се е родил, с цел да мечтае и да ни кара и ние да имаме вяра в фантазиите ", написа Прандели в книгата на халфа.
Андреа Пирло: Благодаря за всичката топлота и обич
Италианецът с прочувствено послание
Из записките на халфа
" Тема: Спорт " разгласява фрагменти от автобиографията на Андреа Пирло, озаглавена " Мисля, затова играя ". Книгата бе преведена и издадена на български през 2016-а.
Вечерта, в която Пеп ме отвлече
Август 2010 година. Треньорът на Барселона Пеп Гуардиола пазеше думите си за мен. Излизах от съблекалнята, а пред входа ме чакаше неговият приближен човек Мануел Естиарте, най-великият състезател по водна топка за всички времена. " Андреа, ела с мен. Треньорът желае да се срещне с теб ", сподели ми някогашният ватерполист. Обзавеждането в офиса на Пеп бе непретенциозно, на масата имаше алено вино. " Настани се комфортно ", сподели ми той на съвършен италиански. Не се концентрирах прекомерно доста върху това, което ни заобикаляше, тъй като вниманието ми бе ориентирано към този, който ме бе поканил. " Благодаря ти, че одобри да се срещнем ", стартира Гуардиола. Дългото говорене не бе част от неговия репертоар. Само след 2 минути към този момент бяхме стигнали до значителното. Той искаше да ме притегли в Барселона. " Ти ще бъдеш черешката върху тортата. Търсим полузащитник, който да редуваме с Шави, Иниеста и Бускетс, и това си ти. Ако дойдеш при нас, ще се озовеш на неповторимо място. Нашата горделивост е Ла Масия, детската школа. Едно украшение, с каквото никой различен клуб не разполага. Въпреки че за момента Милан сподели " не ", ние няма да се предадем и ще забележим какво ще стане ", сподели ми Пеп. Както и в Реал Мадрид, по този начин и в Барселона щях да отида, вървешком надали не на 4 крайници, с цел да стигна по-бързо. В този миг това беше най-силният тим в света. Игра на едно допиране и съвсем непрестанен надзор върху топката. Щях да бъда огромен късметлия, в случай че имах опцията да упражнявам при Гуардиола, защото той оставя диря в своите тимове. Създава ги, образува ги, води ги, направлява ги, грижи се за играчите. Прави ги огромни.
Източник:
Конте става същински звяр
Налагало ми се е да се срещам с доста треньори, само че индивидът, който ме е впечатлил най-вече, е Антонио Конте. Беше му задоволителен един диалог с доста елементарни думи, с цел да завоюва мен и целия Ювентус. Една планета, на която се настанихме дружно. В първия ден от лагера той събра целия тим във фитнеса и се показа: " Този тим, скъпи момчета, е с две следващи седми места в шампионата. Това е полуда. Аз не съм тук за това. Целта ни е да спрем да отблъскваме хората с нашата игра ". Едно нещо бе изключително ясно - беше извънредно сърдит и насъскан, а също по този начин и стимулиран. " Да станем още веднъж Юве! Вие би трябвало да извършите единствено една крачка, която е относително елементарна - да ме следвате ", заръча Конте. Когато приказва, неговите концепции те връхлитат. Влизат в теб, от време на време и принудително. Разбиват вратата. Естествено, спечелихме скудетото още от първия опит. Един напълно негов триумф. Или правиш това, което споделя той, или не играеш. Очаквах някой добър, само че не чак толкоз. Не бих направил единствено едно нещо - да избера мястото до Буфон в съблекалнята. Това е най-опасното място в цяло Торино, най-много сред първото и второто полувреме на мачовете. Ако губим, Конте влиза и хвърля към стената - затова към моя ъгъл - всичко, което откри. Той става същински звяр. Не се задоволява в никакъв случай. Винаги има някой подробност, който да не му хареса.
Още един популярен състезател се сбогува с футбола!
" Благодаря на фамилията ми за поддръжката и любовта, която постоянно съм получавал "
Синдромът на Истанбул
Мислех да спра, тъй като поради Истанбул, към този момент нищо нямаше смисъл. Финалът на Шампионската лига през 2005-а, този - извоюван от Ливърпул против Милан, който имаше задатък от 3:0, ме задуши. За шест минути ни вкараха три гола, а на дузпите загубихме по виновност на Дудек. Това магаре-балерина. Вратарят, който преди да избавя, ни се подиграваше, танцувайки, само че същинската присъда бе, че отговорността бе напълно наша. В съответния случай това бе групово самоубийство. Всички бяхме паднали от моста сред Босфора и Дарданелите. В съблекалнята изглеждахме като зомбита. Не говорехме, не се движехме. Бяха ни унищожили душевен. Безсъние, гняв, меланхолия, възприятие на празнина. Бяхме разкрили нова болест - синдрома на Истанбул.
Източник:
Вече не се усещах състезател и това единствено по себе си бе разрушително. Не се поглеждах в огледалото. Страхувах се, че отражението щеше да изпрати една плюнка по мен. Единственото допустимо решение ми се струваше отказването, а най-лошото е, че шампионатът в Италия към момента трябваше да се довърши. Следователно бяхме принудени да се върнем на " Миланело ", с цел да упражняваме, влачейки кръста с нас за още 4 дни. До 29 май, до последния кръг на Серия А против Удинезе на " Сан Сиро ". Разходката на срама в нашата къща бе най-тежкото наказване. Ревюто на абсурда. Модел номер нула - ние. Лягах си с Дудек и всички негови съотборници от Ливърпул. Това беше едно футболно обезчестяване до безкрайност.
Непознатият за нас Андреа Пирло
Носи №21, има дълга коса и брада, подава като Бог. Що е то?
В предговора на автобиографичната книга на Пирло, излязла и в България предходната година, някогашният селекционер на адзурите Чезаре Прандели го разказва като безмълвния водач: " Андреа принадлежи към една специфична категория - той е футболист на всички. Всеки стадион е негов стадион. Тифозите го гледат и виждат един повсеместен първенец, който е кадърен да ги изведе оттатък това да поддържат единствено един тим. В негово лице те виждат Италия. Не бих се изненадал, в случай че нощем той спи със синя пижама - цветовете на националния отбор, към който изпитва голяма безгранична обич. Пирло сплотява феновете, тъй като живее със и за футбола. Той е най-техничният състезател, в никакъв случай не е правил нещо отблъскващо за публиката. Гори в играта. Андреа сподели на всички, че даже и звездите могат да бъдат елементарни хора, да се държат като тях. На терена правеше нещата с невероятна лекост. Изглежда необикновено, само че Андреа е един от тези безмълвни водачи, каквито в света на футбола е мъчно да намериш. Напомня ми на Гаетано Ширея, тъй като в редките моменти, в които тези играчи решат да се намесят в съблекалнята, с цел да кажат нещо, всички останали млъкват. Хора като него и Джиджи Буфон носят същинския дух на Италия. Ако всички имаха техния почит към синята фланелка, животът на адзурите - на терена и отвън него, щеше да бъде доста по-лек и слънчев. Андреа се е родил, с цел да мечтае и да ни кара и ние да имаме вяра в фантазиите ", написа Прандели в книгата на халфа.
Андреа Пирло: Благодаря за всичката топлота и обич
Италианецът с прочувствено послание
Из записките на халфа
" Тема: Спорт " разгласява фрагменти от автобиографията на Андреа Пирло, озаглавена " Мисля, затова играя ". Книгата бе преведена и издадена на български през 2016-а.
Вечерта, в която Пеп ме отвлече
Август 2010 година. Треньорът на Барселона Пеп Гуардиола пазеше думите си за мен. Излизах от съблекалнята, а пред входа ме чакаше неговият приближен човек Мануел Естиарте, най-великият състезател по водна топка за всички времена. " Андреа, ела с мен. Треньорът желае да се срещне с теб ", сподели ми някогашният ватерполист. Обзавеждането в офиса на Пеп бе непретенциозно, на масата имаше алено вино. " Настани се комфортно ", сподели ми той на съвършен италиански. Не се концентрирах прекомерно доста върху това, което ни заобикаляше, тъй като вниманието ми бе ориентирано към този, който ме бе поканил. " Благодаря ти, че одобри да се срещнем ", стартира Гуардиола. Дългото говорене не бе част от неговия репертоар. Само след 2 минути към този момент бяхме стигнали до значителното. Той искаше да ме притегли в Барселона. " Ти ще бъдеш черешката върху тортата. Търсим полузащитник, който да редуваме с Шави, Иниеста и Бускетс, и това си ти. Ако дойдеш при нас, ще се озовеш на неповторимо място. Нашата горделивост е Ла Масия, детската школа. Едно украшение, с каквото никой различен клуб не разполага. Въпреки че за момента Милан сподели " не ", ние няма да се предадем и ще забележим какво ще стане ", сподели ми Пеп. Както и в Реал Мадрид, по този начин и в Барселона щях да отида, вървешком надали не на 4 крайници, с цел да стигна по-бързо. В този миг това беше най-силният тим в света. Игра на едно допиране и съвсем непрестанен надзор върху топката. Щях да бъда огромен късметлия, в случай че имах опцията да упражнявам при Гуардиола, защото той оставя диря в своите тимове. Създава ги, образува ги, води ги, направлява ги, грижи се за играчите. Прави ги огромни.
Източник:
Конте става същински звяр
Налагало ми се е да се срещам с доста треньори, само че индивидът, който ме е впечатлил най-вече, е Антонио Конте. Беше му задоволителен един диалог с доста елементарни думи, с цел да завоюва мен и целия Ювентус. Една планета, на която се настанихме дружно. В първия ден от лагера той събра целия тим във фитнеса и се показа: " Този тим, скъпи момчета, е с две следващи седми места в шампионата. Това е полуда. Аз не съм тук за това. Целта ни е да спрем да отблъскваме хората с нашата игра ". Едно нещо бе изключително ясно - беше извънредно сърдит и насъскан, а също по този начин и стимулиран. " Да станем още веднъж Юве! Вие би трябвало да извършите единствено една крачка, която е относително елементарна - да ме следвате ", заръча Конте. Когато приказва, неговите концепции те връхлитат. Влизат в теб, от време на време и принудително. Разбиват вратата. Естествено, спечелихме скудетото още от първия опит. Един напълно негов триумф. Или правиш това, което споделя той, или не играеш. Очаквах някой добър, само че не чак толкоз. Не бих направил единствено едно нещо - да избера мястото до Буфон в съблекалнята. Това е най-опасното място в цяло Торино, най-много сред първото и второто полувреме на мачовете. Ако губим, Конте влиза и хвърля към стената - затова към моя ъгъл - всичко, което откри. Той става същински звяр. Не се задоволява в никакъв случай. Винаги има някой подробност, който да не му хареса.
Още един популярен състезател се сбогува с футбола!
" Благодаря на фамилията ми за поддръжката и любовта, която постоянно съм получавал "
Синдромът на Истанбул
Мислех да спра, тъй като поради Истанбул, към този момент нищо нямаше смисъл. Финалът на Шампионската лига през 2005-а, този - извоюван от Ливърпул против Милан, който имаше задатък от 3:0, ме задуши. За шест минути ни вкараха три гола, а на дузпите загубихме по виновност на Дудек. Това магаре-балерина. Вратарят, който преди да избавя, ни се подиграваше, танцувайки, само че същинската присъда бе, че отговорността бе напълно наша. В съответния случай това бе групово самоубийство. Всички бяхме паднали от моста сред Босфора и Дарданелите. В съблекалнята изглеждахме като зомбита. Не говорехме, не се движехме. Бяха ни унищожили душевен. Безсъние, гняв, меланхолия, възприятие на празнина. Бяхме разкрили нова болест - синдрома на Истанбул.
Източник:
Вече не се усещах състезател и това единствено по себе си бе разрушително. Не се поглеждах в огледалото. Страхувах се, че отражението щеше да изпрати една плюнка по мен. Единственото допустимо решение ми се струваше отказването, а най-лошото е, че шампионатът в Италия към момента трябваше да се довърши. Следователно бяхме принудени да се върнем на " Миланело ", с цел да упражняваме, влачейки кръста с нас за още 4 дни. До 29 май, до последния кръг на Серия А против Удинезе на " Сан Сиро ". Разходката на срама в нашата къща бе най-тежкото наказване. Ревюто на абсурда. Модел номер нула - ние. Лягах си с Дудек и всички негови съотборници от Ливърпул. Това беше едно футболно обезчестяване до безкрайност.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ