Как са се отнасяли с пленените германци в края на войната
На 35 км от Бон - край град Ремаген - се намира околност, известна с името " Златната миля ". Наречена е била по този начин поради плодородната си земя още по времето на Римската империя. В края на Втората международна война - напролет на 1945-а - на това място стават редица сражения, повлияли на изхода от войната. На същото място се е намирал и един от лагерите за немски военнопленници.
Събитията на Западния фронт и основаването на лагерите
На 17-и април 1945-а, три седмици преди капитулацията на нацистка Германия, американците основават край Ремаген лагер за немски военнопленници, получил наименованието A2. Това е бил един от 17-те лагера по левия бряг на Рейн, споделя историкът Волфганг Гюкелхорн. Друг лагер, наименуван А5, е бил основан от американците край град Зинциг.
Големият брой немски военнопленници на това място се е дължал на събитията на Западния фронт в последните две години от войната. " Под натиска на руските войски западните съдружници стартират на 6-и юни 1944-а в Западна Европа така наречен Нормандска атака. В началото на септември 1944-а техните войски към този момент се намират на западната граница на Германия ", споделя историкът Гюкелхорн.
В края на февруари 1945-а съдружниците минават в уверено нахлуване, а в първата половина на март войските на нацистка Германия са принудени да правят отстъпка оттатък Рейн. Преследвайки ги, американците форсират реката. В резултат на тази, както и на Рурската интервенция, в техен плен попадат стотици хиляди немски бойци.
" Черната мадона " припомня за военнопленниците в лагерите
Днес съвсем нищо не припомня за тези някогашни лагери за военнопленници, с изключение на параклис с необикновена форма край Ремаген, в който се намира фигурката на " Черната Мадона ". Нарича се по този начин, тъй като глинената дрънкулка последователно почерняла от лененото масло, в което я потапяли, с цел да се резервира.
" Черната Мадона " е била направена от немски военнопленници и е била употребена от тях при богослужения. След като лагерът бил закрит, фигурката на Мадоната в началото изчезнала, само че години по-късно била открита и изложена в открития през 1985-а година " Параклис на мира ", който е трябвало да припомня за ужасите на войната. В параклиса е изписан следният текст: " Старите неточности не трябва да се повтарят. Възмездието не е обич, а ненавистта не е почва, върху която може да израсне мир ".
Но параклисът с " Черната мадона " последователно придобива печална популярност - всяка есен неонацисти вършат походи до това място, защото гледат на Мадоната като на " своя светиня ". Те упрекват американците, че са държали немските военнопленници край Рейн в " чудовищни условия, при които били починали милиони ", споделя историкът.
При какви условия са живели немските военнопленници?
Но по този начин ли е било в действителност? До февруари 1945-а пленените немски бойци са били държани в лагери във Англия, Франция, Белгия и Съединени американски щати. Условията там са отговаряли напълно на условията на Женевската спогодба. Пленниците са живеели в бараки, получавали са здравна помощ, даже са им били проведени развлечения, споделя Волфганг Гюкелхорн. Но след февруари 1945-а тези лагери се оказват претъпкани, заради което да основани краткотрайни лагери на територията на Германия - и в частност на левия бряг на Рейн.
Както немските, по този начин и американските оценки гласят, че до осми май 1945-а година изискванията в тези краткотрайни лагери за военнопленници фактически са били неприятни. " Те са живеели под намерено небе, от време на време даже просто в ями. Пролетта на 1945-а била променлива с поройни дъждове и ниски температури. Пленниците гладували, нямали и най-елементарни хигиенични условия, пиели хлорирана вода от Рейн. В лагерите въпреки всичко е имало лазарети, обслужвани от американски и немски военни санитари ", споделя Волфганг Гюкелхорн.
След април 1945-а немските военнопленници са били причислени към така наречен " разоръжени противников войски " и са били лишени от огромна част от правата, планувани по Женевската спогодба. Неонацистите и техни симпатизанти се пробват да показват погрешно обстановката в немските военнопленически лагери и завишават изкуствено броя на починалите, споделя историкът Волфганг Гюкелхорн: " В лагерите в Ремаген и в Зинциг сред средата на април и средата на юли 1945-а година от общо 300 000 арестувани са умряли 1100 пленници. "
Какво става след закриването на лагерите?
Още през септември 1944-а съдружниците вземат решение да държат военнопленниците единствено за къс интервал и след това да ги пуснат на независимост, което и става с огромната част от тях. След войната французите, които поемат ръководството на лагера, желаят от съдружниците позволение да употребяват в границите на дължимите им репарации над 100 000 немски военнопленници като работна мощ. Те вземат участие във възобновяване на Франция от войната до 1947-а година, след което с тях са били подписани естествени трудови контракти. Много от тези хора след това остават във Франция, избират да не се връщат в Германия.
" За страдание доста от германците не помнят, че точно хитлерова Германия е тази, която през септември 1939-а година стартира войната и предизвиква големи премеждия на доста нации. Рядко се приказва и за това, че в немските лагери за военнопленници са починали съвсем 60 % от арестуваните руски бойци ", споделя историкът Волфганг Гюкелхорн.
Автор Наталия Позднякова
Събитията на Западния фронт и основаването на лагерите
На 17-и април 1945-а, три седмици преди капитулацията на нацистка Германия, американците основават край Ремаген лагер за немски военнопленници, получил наименованието A2. Това е бил един от 17-те лагера по левия бряг на Рейн, споделя историкът Волфганг Гюкелхорн. Друг лагер, наименуван А5, е бил основан от американците край град Зинциг.
Големият брой немски военнопленници на това място се е дължал на събитията на Западния фронт в последните две години от войната. " Под натиска на руските войски западните съдружници стартират на 6-и юни 1944-а в Западна Европа така наречен Нормандска атака. В началото на септември 1944-а техните войски към този момент се намират на западната граница на Германия ", споделя историкът Гюкелхорн.
В края на февруари 1945-а съдружниците минават в уверено нахлуване, а в първата половина на март войските на нацистка Германия са принудени да правят отстъпка оттатък Рейн. Преследвайки ги, американците форсират реката. В резултат на тази, както и на Рурската интервенция, в техен плен попадат стотици хиляди немски бойци.
" Черната мадона " припомня за военнопленниците в лагерите
Днес съвсем нищо не припомня за тези някогашни лагери за военнопленници, с изключение на параклис с необикновена форма край Ремаген, в който се намира фигурката на " Черната Мадона ". Нарича се по този начин, тъй като глинената дрънкулка последователно почерняла от лененото масло, в което я потапяли, с цел да се резервира.
" Черната Мадона " е била направена от немски военнопленници и е била употребена от тях при богослужения. След като лагерът бил закрит, фигурката на Мадоната в началото изчезнала, само че години по-късно била открита и изложена в открития през 1985-а година " Параклис на мира ", който е трябвало да припомня за ужасите на войната. В параклиса е изписан следният текст: " Старите неточности не трябва да се повтарят. Възмездието не е обич, а ненавистта не е почва, върху която може да израсне мир ".
Но параклисът с " Черната мадона " последователно придобива печална популярност - всяка есен неонацисти вършат походи до това място, защото гледат на Мадоната като на " своя светиня ". Те упрекват американците, че са държали немските военнопленници край Рейн в " чудовищни условия, при които били починали милиони ", споделя историкът.
При какви условия са живели немските военнопленници?
Но по този начин ли е било в действителност? До февруари 1945-а пленените немски бойци са били държани в лагери във Англия, Франция, Белгия и Съединени американски щати. Условията там са отговаряли напълно на условията на Женевската спогодба. Пленниците са живеели в бараки, получавали са здравна помощ, даже са им били проведени развлечения, споделя Волфганг Гюкелхорн. Но след февруари 1945-а тези лагери се оказват претъпкани, заради което да основани краткотрайни лагери на територията на Германия - и в частност на левия бряг на Рейн.
Както немските, по този начин и американските оценки гласят, че до осми май 1945-а година изискванията в тези краткотрайни лагери за военнопленници фактически са били неприятни. " Те са живеели под намерено небе, от време на време даже просто в ями. Пролетта на 1945-а била променлива с поройни дъждове и ниски температури. Пленниците гладували, нямали и най-елементарни хигиенични условия, пиели хлорирана вода от Рейн. В лагерите въпреки всичко е имало лазарети, обслужвани от американски и немски военни санитари ", споделя Волфганг Гюкелхорн.
След април 1945-а немските военнопленници са били причислени към така наречен " разоръжени противников войски " и са били лишени от огромна част от правата, планувани по Женевската спогодба. Неонацистите и техни симпатизанти се пробват да показват погрешно обстановката в немските военнопленически лагери и завишават изкуствено броя на починалите, споделя историкът Волфганг Гюкелхорн: " В лагерите в Ремаген и в Зинциг сред средата на април и средата на юли 1945-а година от общо 300 000 арестувани са умряли 1100 пленници. "
Какво става след закриването на лагерите?
Още през септември 1944-а съдружниците вземат решение да държат военнопленниците единствено за къс интервал и след това да ги пуснат на независимост, което и става с огромната част от тях. След войната французите, които поемат ръководството на лагера, желаят от съдружниците позволение да употребяват в границите на дължимите им репарации над 100 000 немски военнопленници като работна мощ. Те вземат участие във възобновяване на Франция от войната до 1947-а година, след което с тях са били подписани естествени трудови контракти. Много от тези хора след това остават във Франция, избират да не се връщат в Германия.
" За страдание доста от германците не помнят, че точно хитлерова Германия е тази, която през септември 1939-а година стартира войната и предизвиква големи премеждия на доста нации. Рядко се приказва и за това, че в немските лагери за военнопленници са починали съвсем 60 % от арестуваните руски бойци ", споделя историкът Волфганг Гюкелхорн.
Автор Наталия Позднякова
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ