Никола Минчев: Искам хората да знаят, че промяната ще е трайна - дори в най-трудния район
На 34 години Никола Минчев стана най-младият ръководител на Народното събрание от 1989 година насам. Още преди да навърши 35 - опозицията го в профил в акт на силова проява, предопределил и рухването на кабинета. Ударът по Минчев обаче рикошира в уредниците на акцията по свалянето му - а силата в негова поддръжка се трансформира в най-големия избирателен актив на партията му. На 16 юни няколко хиляди души се събраха на площада пред Народното събрание, с цел да покажат възмущението си от протичащото се в 47 Народно събрание, а това дефинитивно проби разлома сред партиите на смяната и остарялото статукво.
Юрист, ученик на столичната Немска гимназия, татко на две деца - Никола Минчев трябваше да е по едно и също време законодател и звероукротител в менажерията на следващото Народно заседание, което приключи предварително мандата си с едноцифрен % на утвърждение. Стилът му на работа получаваше похвали и от хора като Йордан Цонев и Костадин Костадинов, а опозицията по този начин и не си разреши да излъчи нов титуляр на мястото на Минчев, даже откакто смъкна Кирил Петков от власт.
Сега Минчев е поел още по-деликатна задача като лидер на листите на Политическа партия в Пловдив и в " най-трудния район - Кърджали " - да убеди задоволително доста хора, че сделките в сенките и политиката с двойно дъно би трябвало да останат вечно в предишното.
За една година минахте няколко равнища на политиката - от човек без по-ранно партийно участие, през ръководител на Народното събрание, до знак на съпротивата против старите подмолни игри, даже евентуален претендент за министър председател от " Продължаваме промяната ". Какво научихте в този интервал по сложния метод?
И преди да вляза в политика съм си давал сметка какъв брой натоварваща е тази работа. Винаги съм следял политическия живот, бил съм деен чисто цивилен. Виждал съм и по какъв начин политиката се отразява на хората.
Когато влязох обаче от вътрешната страна - въпреки всичко не бях и редови народен представител, а ръководител на Народното събрание - разбрах какъв брой изтощаваща и изискваща е тази работа. Едва когато човек го усети от вътрешната страна, тогава схваща същинската цена и тя е много висока.
Премисляхте ли доста нещата, които ви се случваха, до момента в който ръководехте Народното събрание? Бяхте ръководител в едно динамично време.
Да, постоянно ги премислях и проучих дали е можело да отиграя обстановката по друг метод. Това, от една страна, ме натоварваше много. Пречеше ми даже и да изключа от самата работа - тръгвах си от Народното събрание, прибирах се у дома и продължавах да превъртам обстановки от деня. Това е душевен натоварващо.
От друга страна, считам, че ми оказа помощ да се развъртвам в парламентарната работа, тъй като непрекъснато търсех метод да се оправям по-добре - дали във воденето на съвещанията, дали в различен аспект. Двустранно е.
Цвета Караянчева беше изразила подготвеност да ви оказва помощ – направи ли го?
Не, не съм се свързвал с нея за това. Още първия ден, когато ме избраха за ръководител на 3 декември я видях в Народното събрание и тя изрази такава подготвеност и пред мен, което е напълно колегиално и го правя оценка. Но не се е налагало.
През цялото време, в което бях ръководител, най-близо до мен от хората с опит в Народното събрание на президиума беше Кристиан Вигенин.
Още от първия ден той ми сподели, че е на линия да оказва помощ, да спомага. Учил съм се от него в това число даже и като жанр на водене на пленарните съвещание. Той се държи доста умерено, доста интелигентно и бих споделил, че е добър модел на подражателство в тази посока.
Вие също изглеждахте спокоен в много шумни моменти…
Още през цялото време възприех разбирането, че част от работата на опозицията е тя да се цели в ръководителя, нагледно казано. Защото ръководителят е най-високо поставеният представител на ръководещото болшинство, който е в всекидневен контакт с опозицията. Разбира се, в случай че тя успее да извади ръководителя отвън нерви, това си е победа за опозицията.
А в случай че успее и да го смъкна, пада държавното управление.
Да, в случай че успее да го смъкна, значи има друго болшинство.
Опозицията губеше много парламентарно време през процедурни хватки заради липса на опит на ръководещото болшинство. Можеш ли да се избегне?
Първото нещо, с цел да е ефикасен Народното събрание, е болшинството да бъде устойчиво - част от процедурните хватки въпреки всичко изискват гласоподаване, с цел да „ минат “. Когато болшинството е устойчиво и ръководителят е спокоен в това, което вижда пред себе си, тогава някои от тези трикове няма по какъв начин да се случат.
Иначе несъмнено първоначално сме пропущали някои моменти, само че с течение на времето и ние придобихме опит - изключително аз нямах избор, с изключение на да се изучавам оптимално бързо.
Въпросът с дългото разискване в пленарна зала е много труден. Когато има гласоподаване на първо четене или гласоподаване на планове на решения, тогава времето на групите е лимитирано, Колкото и да са протяжни изявленията, в един миг би трябвало да спрат.
Въпросът е, че при второ гласоподаване към този момент няма ограничаване във времето. Тогава разискването може да се удължи с часове, както беше гласуването на бюджета през февруари. Но тук салдото е тъничък и той би трябвало да се откри в един културен диалог с опозицията, тъй че тя да може да изложи своите причини, само че и Народното събрание да не блокира. Аз нямам подозрение, че опозицията би трябвало да може да отбрани своята теза, само че в същото време и работата да върви, и да няма злоупотреби с правилника.
Как гледате на неявяването на министри на блиц надзор?
Бих споделил, че в актуалното Народно заседание направихме стъпка напред в тази посока. Дори си разреших нещо, което не се беше случвало в предходните 32 години – да насроча втори, спомагателен надзор за месеца, поради неявяване на министри по време на постоянно съвещание.
В началото на април на един от общоприетите блиц контроли, които организираме, пристигнаха единствено двама вицепремиери. Тогава трябваше да се явят и министър председателят, и вицепремиерите. И от общо 6 индивида, четирима липсваха, двама участваха. Затова за идната седмица просто насрочихме спомагателен блиц надзор за отсъстващите. Това беше мое изобретение, тъй като никой не се беше възползвал от тази опция в предходните години.
За мен това беше демонстрация на почитание към Народното събрание. Аз държах - и като правист и като жител, и след това като ръководител на Народното събрание - държах на уважението към институцията.
Как Народното събрание плащаше заплатата на Делян Пеевски?
По банков път.
Въпреки глобите?
Това е внимателен въпрос, тъй като не мога да разкрия банкова загадка, само че той беше показал сметка, по която да му плащаме, като тя не беше негова персонална.
За Народното събрание това беше задоволително, с цел да може администрацията да извършва задължението да заплаща заплата по този метод.
Преди бяхте лидер на Политическа партия в Перник, в този момент в Пловдив и Кърджали - къде беше по-лесна акцията?
На предходните избори бях претендент в София и Перник, само че водех акцията съвсем напълно в Перник. Тогава всичко беше доста друго - бяхме доста малко хора, работехме в цялата област и това го правеше мъчно. Сега в Кърджали има доста по-голям екип, който да оказва помощ.
Миналата година когато бях в Перник, никой не ме познаваше, аз бях ново лице в българската политика. Винаги е трябвало да се показва, а името ми нищо не приказва на хората. Чак когато кажех, че съм от политическия план на Кирил Петков и Асен Василев, към този момент се разбираше защо се боря.
Сега не е по този начин, хората ме разпознават и това прави акцията по-различна.
И по тази причина ви дадоха най-трудния регион Кърджали, по този начин ли?
Това е най-трудният регион, по този начин е. От пет мандата в Кърджали на последните два парламентарни избора 4 отиват за ДПС…
А петият се разпределя по системата Хеър-Ниймайер, надали не на инцидентен принцип.
Да, даже Цвета Караянчева отпадна и през юли, и през ноември. ГЕРБ бяха втори по резултат в Кърджали, само че не взеха мандат. В последния парламент той отиде при „ Възраждане “.
Имате ли упоритостта да извършите пробив за Кърджали в този момент?
Имам упоритостта да създадем пробив, само че той не е толкоз закрепен в мандата, а по-скоро да разбираем на хората, че феодалният модел на Движение за права и свободи не е там вечно.
Защото даже и да не завоюва мандат оттова, ние ще се върнем. Това няма да е регион, който ще забравим. Ние желаеме смяната в Кърджали да е трайна, хората да видят в наше лице политическа мощ, която в действителност желае да промени нещата радикално и в този най-труден регион.
Що се отнася до Пловдив - това, което “Продължаваме смяната ” предлага в контраст на ГЕРБ, е лидер на листа, който с готовност, на драго сърце и с чест ще работи в Народното събрание, в който гласоподавателите са го изпратили.
Листата на ГЕРБ се оглавява от господин Борисов, който нормално се отхвърля от мястото си в Народно събрание, още преди да е конституиран Народното събрание. А когато си в съпротива - методът да се изявиш и да защитаваш ползите на българските жители е точно в Народното събрание.
Вие имате ли опорни точки за всички въпроси на жителите?
(Смее се) Няма по какъв начин човек да е квалифициран за всичко. Въпросите са толкоз доста, а и жителите са много изобретателни в питанията си. Важното е човек да е откровен, по тази причина считам, че персоналният контакт е толкоз скъп. Всяка стисната ръка и взор в очите демонстрира, че аз нямам от какво да се срамя. Мисля, че и хората го правят оценка.
Вашият прародител е Сирко Станчев - някогашен народен представител до 1944 година, офицер и адютант на цар Борис III. Станчев е и измежду 42-та народни представители дружно с Димитър Пешев, които подписват послание против изселването на българските евреи през 1943. Той е наказан на гибел от Народния съд след преврата и е погубен на 1 февруари 1945 година Тази родова памет е много задължаваща.
Да, тя е и мотив за горделивост. Ако има нещо, за което скърбя, е, че дядо ми не е жив, с цел да ме види. Естествено аз прародител ми няма по какъв начин да го познавам, само че с дядо ми бях доста непосредствен и на него съм кръстен.
Щеше ли да е удовлетворен, че се занимавате с политика?
Предполагам, че да, тъй като той също е бил с доста дейна позиция.
Юрист, ученик на столичната Немска гимназия, татко на две деца - Никола Минчев трябваше да е по едно и също време законодател и звероукротител в менажерията на следващото Народно заседание, което приключи предварително мандата си с едноцифрен % на утвърждение. Стилът му на работа получаваше похвали и от хора като Йордан Цонев и Костадин Костадинов, а опозицията по този начин и не си разреши да излъчи нов титуляр на мястото на Минчев, даже откакто смъкна Кирил Петков от власт.
Сега Минчев е поел още по-деликатна задача като лидер на листите на Политическа партия в Пловдив и в " най-трудния район - Кърджали " - да убеди задоволително доста хора, че сделките в сенките и политиката с двойно дъно би трябвало да останат вечно в предишното.
За една година минахте няколко равнища на политиката - от човек без по-ранно партийно участие, през ръководител на Народното събрание, до знак на съпротивата против старите подмолни игри, даже евентуален претендент за министър председател от " Продължаваме промяната ". Какво научихте в този интервал по сложния метод?
И преди да вляза в политика съм си давал сметка какъв брой натоварваща е тази работа. Винаги съм следял политическия живот, бил съм деен чисто цивилен. Виждал съм и по какъв начин политиката се отразява на хората.
Когато влязох обаче от вътрешната страна - въпреки всичко не бях и редови народен представител, а ръководител на Народното събрание - разбрах какъв брой изтощаваща и изискваща е тази работа. Едва когато човек го усети от вътрешната страна, тогава схваща същинската цена и тя е много висока.
Премисляхте ли доста нещата, които ви се случваха, до момента в който ръководехте Народното събрание? Бяхте ръководител в едно динамично време.
Да, постоянно ги премислях и проучих дали е можело да отиграя обстановката по друг метод. Това, от една страна, ме натоварваше много. Пречеше ми даже и да изключа от самата работа - тръгвах си от Народното събрание, прибирах се у дома и продължавах да превъртам обстановки от деня. Това е душевен натоварващо.
От друга страна, считам, че ми оказа помощ да се развъртвам в парламентарната работа, тъй като непрекъснато търсех метод да се оправям по-добре - дали във воденето на съвещанията, дали в различен аспект. Двустранно е.
Цвета Караянчева беше изразила подготвеност да ви оказва помощ – направи ли го?
Не, не съм се свързвал с нея за това. Още първия ден, когато ме избраха за ръководител на 3 декември я видях в Народното събрание и тя изрази такава подготвеност и пред мен, което е напълно колегиално и го правя оценка. Но не се е налагало.
През цялото време, в което бях ръководител, най-близо до мен от хората с опит в Народното събрание на президиума беше Кристиан Вигенин.
Още от първия ден той ми сподели, че е на линия да оказва помощ, да спомага. Учил съм се от него в това число даже и като жанр на водене на пленарните съвещание. Той се държи доста умерено, доста интелигентно и бих споделил, че е добър модел на подражателство в тази посока.
Вие също изглеждахте спокоен в много шумни моменти…
Още през цялото време възприех разбирането, че част от работата на опозицията е тя да се цели в ръководителя, нагледно казано. Защото ръководителят е най-високо поставеният представител на ръководещото болшинство, който е в всекидневен контакт с опозицията. Разбира се, в случай че тя успее да извади ръководителя отвън нерви, това си е победа за опозицията.
А в случай че успее и да го смъкна, пада държавното управление.
Да, в случай че успее да го смъкна, значи има друго болшинство.
Опозицията губеше много парламентарно време през процедурни хватки заради липса на опит на ръководещото болшинство. Можеш ли да се избегне?
Първото нещо, с цел да е ефикасен Народното събрание, е болшинството да бъде устойчиво - част от процедурните хватки въпреки всичко изискват гласоподаване, с цел да „ минат “. Когато болшинството е устойчиво и ръководителят е спокоен в това, което вижда пред себе си, тогава някои от тези трикове няма по какъв начин да се случат.
Иначе несъмнено първоначално сме пропущали някои моменти, само че с течение на времето и ние придобихме опит - изключително аз нямах избор, с изключение на да се изучавам оптимално бързо.
Въпросът с дългото разискване в пленарна зала е много труден. Когато има гласоподаване на първо четене или гласоподаване на планове на решения, тогава времето на групите е лимитирано, Колкото и да са протяжни изявленията, в един миг би трябвало да спрат.
Въпросът е, че при второ гласоподаване към този момент няма ограничаване във времето. Тогава разискването може да се удължи с часове, както беше гласуването на бюджета през февруари. Но тук салдото е тъничък и той би трябвало да се откри в един културен диалог с опозицията, тъй че тя да може да изложи своите причини, само че и Народното събрание да не блокира. Аз нямам подозрение, че опозицията би трябвало да може да отбрани своята теза, само че в същото време и работата да върви, и да няма злоупотреби с правилника.
Как гледате на неявяването на министри на блиц надзор?
Бих споделил, че в актуалното Народно заседание направихме стъпка напред в тази посока. Дори си разреших нещо, което не се беше случвало в предходните 32 години – да насроча втори, спомагателен надзор за месеца, поради неявяване на министри по време на постоянно съвещание.
В началото на април на един от общоприетите блиц контроли, които организираме, пристигнаха единствено двама вицепремиери. Тогава трябваше да се явят и министър председателят, и вицепремиерите. И от общо 6 индивида, четирима липсваха, двама участваха. Затова за идната седмица просто насрочихме спомагателен блиц надзор за отсъстващите. Това беше мое изобретение, тъй като никой не се беше възползвал от тази опция в предходните години.
За мен това беше демонстрация на почитание към Народното събрание. Аз държах - и като правист и като жител, и след това като ръководител на Народното събрание - държах на уважението към институцията.
Как Народното събрание плащаше заплатата на Делян Пеевски?
По банков път.
Въпреки глобите?
Това е внимателен въпрос, тъй като не мога да разкрия банкова загадка, само че той беше показал сметка, по която да му плащаме, като тя не беше негова персонална.
За Народното събрание това беше задоволително, с цел да може администрацията да извършва задължението да заплаща заплата по този метод.
Преди бяхте лидер на Политическа партия в Перник, в този момент в Пловдив и Кърджали - къде беше по-лесна акцията?
На предходните избори бях претендент в София и Перник, само че водех акцията съвсем напълно в Перник. Тогава всичко беше доста друго - бяхме доста малко хора, работехме в цялата област и това го правеше мъчно. Сега в Кърджали има доста по-голям екип, който да оказва помощ.
Миналата година когато бях в Перник, никой не ме познаваше, аз бях ново лице в българската политика. Винаги е трябвало да се показва, а името ми нищо не приказва на хората. Чак когато кажех, че съм от политическия план на Кирил Петков и Асен Василев, към този момент се разбираше защо се боря.
Сега не е по този начин, хората ме разпознават и това прави акцията по-различна.
И по тази причина ви дадоха най-трудния регион Кърджали, по този начин ли?
Това е най-трудният регион, по този начин е. От пет мандата в Кърджали на последните два парламентарни избора 4 отиват за ДПС…
А петият се разпределя по системата Хеър-Ниймайер, надали не на инцидентен принцип.
Да, даже Цвета Караянчева отпадна и през юли, и през ноември. ГЕРБ бяха втори по резултат в Кърджали, само че не взеха мандат. В последния парламент той отиде при „ Възраждане “.
Имате ли упоритостта да извършите пробив за Кърджали в този момент?
Имам упоритостта да създадем пробив, само че той не е толкоз закрепен в мандата, а по-скоро да разбираем на хората, че феодалният модел на Движение за права и свободи не е там вечно.
Защото даже и да не завоюва мандат оттова, ние ще се върнем. Това няма да е регион, който ще забравим. Ние желаеме смяната в Кърджали да е трайна, хората да видят в наше лице политическа мощ, която в действителност желае да промени нещата радикално и в този най-труден регион.
Що се отнася до Пловдив - това, което “Продължаваме смяната ” предлага в контраст на ГЕРБ, е лидер на листа, който с готовност, на драго сърце и с чест ще работи в Народното събрание, в който гласоподавателите са го изпратили.
Листата на ГЕРБ се оглавява от господин Борисов, който нормално се отхвърля от мястото си в Народно събрание, още преди да е конституиран Народното събрание. А когато си в съпротива - методът да се изявиш и да защитаваш ползите на българските жители е точно в Народното събрание.
Вие имате ли опорни точки за всички въпроси на жителите?
(Смее се) Няма по какъв начин човек да е квалифициран за всичко. Въпросите са толкоз доста, а и жителите са много изобретателни в питанията си. Важното е човек да е откровен, по тази причина считам, че персоналният контакт е толкоз скъп. Всяка стисната ръка и взор в очите демонстрира, че аз нямам от какво да се срамя. Мисля, че и хората го правят оценка.
Вашият прародител е Сирко Станчев - някогашен народен представител до 1944 година, офицер и адютант на цар Борис III. Станчев е и измежду 42-та народни представители дружно с Димитър Пешев, които подписват послание против изселването на българските евреи през 1943. Той е наказан на гибел от Народния съд след преврата и е погубен на 1 февруари 1945 година Тази родова памет е много задължаваща.
Да, тя е и мотив за горделивост. Ако има нещо, за което скърбя, е, че дядо ми не е жив, с цел да ме види. Естествено аз прародител ми няма по какъв начин да го познавам, само че с дядо ми бях доста непосредствен и на него съм кръстен.
Щеше ли да е удовлетворен, че се занимавате с политика?
Предполагам, че да, тъй като той също е бил с доста дейна позиция.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ