Робърт Мертън получава Нобел за модела на пазара на опции, свързани с пазара на акции
На 31 юли през 1944 година е роден Робърт Мертън (на британски Robert Merton), американски икономист, работил в региона на финансите, академични учител и Нобелов лауреат за стопанска система. В началото на 70-те, наред с Фишер Блек и Майрън Шолс, той е измежду основателите на математически модел на пазара на варианти, свързани с пазара на акции. През 1997-а той получава, дружно с Майрън Шолс, Наградата за стопански науки на Шведската банка в памет на Алфред Нобел.
Мъртън се ражда в Ню Йорк и получава бакалавърската си степен от Факултета по инженерство и приложни науки към Колумбийския университет, има степен бакалавър на науките в инженерната математика от учебното заведение за инженерство и приложна просвета на Колумбийския университет, магистър е на науките от Калифорнийския софтуерен институт, и има докторат от Разузнавателна служба на Турция през 1970 година. След това той преподава в Училището по мениджмънт Слоун, Разузнавателна служба на Турция до 1988-а, а по-късно се реалокира в Харвард, където е професор в учебното заведение за бизнес администрация.
Майрън Шоулс и Робърт Мъртън са били на борда на шефовете на Long-Term Capital Management, хедж фонд (hedge fund) учреден от Джон Мериуедър. Фондът банкрутира през 1998-а.
Роберт Кархарт Мъртън дружно с Фишер Блек и Майрън Шолс при започване на 70-те на 20-я век създават математически модел за оценяването на варианти. Мъртън разгласява публикация на тази тематика по същото време с публикуването на друга публикация от Фишер Блек и Майрън Шоулс, като двете публикации стигат до същите резултати. Бидейки студент на професора от Масачузетския Институт по технологии Пол Самюелсън, оказва помощ за прибавянето на stochastic calculus във финансовата стопанска система, което разрешава държанието на на цените да бъде обяснено напълно посредством теорията на вероятностите. Работата по модела, който в този момент е прочут като Модела на Блек-Шоулс и е най-широко употребен за оценяването на варианти и всевъзможни производни финансови принадлежности, е в действителност революционна. За разлика от по-късно основания биномен модел, в който се преглежда света като място в два времеви интервала (сега, утре) и въз основа на това се създава дърво с вероятности, тази доктрина предлага нещо ново - безчет доста времеви интервала сред две точки във времето. Тази доктрина предлага взор върху пазара на акции (и на практика каквото и да е друго), който е доста по-реален, което довежда до резултати, които са доста по-реални.
Морално не е изключително почтено, че името на модела изключва името на Мъртън. Все отново, Мъртън, дружно със Шоулс, получават Нобеловата премия за стопанска система от Банката на Швеция за тяхната революционна работа върху вариантите през 1997 година. Фишер Блак не съумява да вземе премията си поради своята гибел.
През 2002 година Мъртън заема твърда позиция във връзка диспутите по отношение на включването на вариантите на акции в счетоводните отчети на корпорациите като част от заплащането на своите служащи. Съгласно съществуващите правила, вариантите на акции не е нужно да се вписват като разноски (съответно никой не го прави). Това се спряга като една от основните аргументи, поради които се появи взривът, спадът и надлежно свадите с фирмите от сферата на осведомителните технологии в края на 90-те години. Мертон е един от тези, които поддържат вписването на вариантите като разход в счетоводните отчети.
Мъртън се ражда в Ню Йорк и получава бакалавърската си степен от Факултета по инженерство и приложни науки към Колумбийския университет, има степен бакалавър на науките в инженерната математика от учебното заведение за инженерство и приложна просвета на Колумбийския университет, магистър е на науките от Калифорнийския софтуерен институт, и има докторат от Разузнавателна служба на Турция през 1970 година. След това той преподава в Училището по мениджмънт Слоун, Разузнавателна служба на Турция до 1988-а, а по-късно се реалокира в Харвард, където е професор в учебното заведение за бизнес администрация.
Майрън Шоулс и Робърт Мъртън са били на борда на шефовете на Long-Term Capital Management, хедж фонд (hedge fund) учреден от Джон Мериуедър. Фондът банкрутира през 1998-а.
Роберт Кархарт Мъртън дружно с Фишер Блек и Майрън Шолс при започване на 70-те на 20-я век създават математически модел за оценяването на варианти. Мъртън разгласява публикация на тази тематика по същото време с публикуването на друга публикация от Фишер Блек и Майрън Шоулс, като двете публикации стигат до същите резултати. Бидейки студент на професора от Масачузетския Институт по технологии Пол Самюелсън, оказва помощ за прибавянето на stochastic calculus във финансовата стопанска система, което разрешава държанието на на цените да бъде обяснено напълно посредством теорията на вероятностите. Работата по модела, който в този момент е прочут като Модела на Блек-Шоулс и е най-широко употребен за оценяването на варианти и всевъзможни производни финансови принадлежности, е в действителност революционна. За разлика от по-късно основания биномен модел, в който се преглежда света като място в два времеви интервала (сега, утре) и въз основа на това се създава дърво с вероятности, тази доктрина предлага нещо ново - безчет доста времеви интервала сред две точки във времето. Тази доктрина предлага взор върху пазара на акции (и на практика каквото и да е друго), който е доста по-реален, което довежда до резултати, които са доста по-реални.
Морално не е изключително почтено, че името на модела изключва името на Мъртън. Все отново, Мъртън, дружно със Шоулс, получават Нобеловата премия за стопанска система от Банката на Швеция за тяхната революционна работа върху вариантите през 1997 година. Фишер Блак не съумява да вземе премията си поради своята гибел.
През 2002 година Мъртън заема твърда позиция във връзка диспутите по отношение на включването на вариантите на акции в счетоводните отчети на корпорациите като част от заплащането на своите служащи. Съгласно съществуващите правила, вариантите на акции не е нужно да се вписват като разноски (съответно никой не го прави). Това се спряга като една от основните аргументи, поради които се появи взривът, спадът и надлежно свадите с фирмите от сферата на осведомителните технологии в края на 90-те години. Мертон е един от тези, които поддържат вписването на вариантите като разход в счетоводните отчети.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ