На 31 юли 1997 г. Народното събрание приема Закона за

На 31 юли 1997 година Народното събрание приема Закона за националния герб на България. 

В Народното събрание са импортирани законопроекти от парламентарната група на Обединение за национално избавление (ОНС) – държавен герб до 1930-1947 година, от ПГ на Евролевицата – план Чапкънов-Гогов- 1, от Гиньо Ганев – Парламентарна група на демократичната левица (ПГДЛ) план Чапкънов-Гогов- 2 и от Стефан Гайтанджиев – ПГДЛ.

Основните детайли на българския герб – лъвът и короната публично стават български държавни знаци след приемането на Търновската конституция през 1879 година През годините до 1946 изображенията на лъвовете претърпяват 30 модификации.

Лъвът и короната съгласно историците не са оригиналност в българската хералдика. Лъвът е постоянно срещан в изображенията на монети и печати на царе от Второто българско царство (1187-1396 г.). Герб в хералдическото значение на думата през Първото българско царство не съществува, считат историци и хералдици. Тогава короните и скиптрите са знаци на държавната власт.

След шлемовете с конска опашка на прабългарските ханове за първи път хан Тервел носи корона. Официално той е коронясан от византийския император Юстиниан Втори. Използването на византийски вид корони става традиция за българските владетели от Първата българска страна, като  единственото изключение е католическата корона на цар Калоян.

Преписът от „ Хроника на Констанцкия събор “ от 1450 година демонстрира първообраза на българския хералдически герб – три  препускащи лъва върху щит с корона върху него.

Върху герба на цар Иван Шишман век преди рухването на България под османско иго короната е от западноевропейски вид за разлика от византийския вид корони с висулки в профил.

Коронован лъв е отпечатан на корицата на книгата „ Стематографията “ от 1741 година на книжовника Христофор Жефарович, която съдържа хералдически изображения. През Възраждането тази хералдична фигура се утвърждава трайно като знак на националноосвободителните битки. Изправеният лъв с короната е извезан върху знамето на четата на Филип Тотю, изобразен е върху печата на Левски и върху сабята на Жельо Войвода.

На 31 юли 1997 година 38-ото Народно събрание утвърждава плана на Георги Чапкънов и Кирил Гогов, които „ вграждат “ признака и атрибутите на държавността в герба на България.   

В емисия „ Вътрешна информация “ на Българска телеграфна агенция четем:

София, 1 юли 1997 година /БТА/ Днес президентът Петър Стоянов събира представители на политическите сили интелектуалци и експерти по хералдика на съвещания за новия български герб.

***

София, 1 юли 1997 година /БТА/ Президентът Петър Стоянов събра тази заран представители на парламентарно показаните политически сили, художници и интелектуалци на съвещания за герба.
Освен управленията на парламентарните групи на политическите сили на „ Дондуков “ 2 пристигнаха ръководителят на Комисията по просвета и медии Стоян Райчевски, Вера Мутафчиева, Божидар Димитров, Иван Андонов, Иван Станчов, Светлин Русев, Тончо Жечев и други.
В началото на срещата Петър Стоянов напомни на участниците, че при първите съвещания за герба всяка политическа мощ се е съгласила да отстъпи от първичното си мнение в името на общонационален консенсус за държавния символ (…) 

***

София, 1 юли 1997 година /БТА/ Новият герб на България би трябвало да бъде или възобновеният държавен знак от 1930 година, или да се одобри проектогербът на Георги Чапкънов и Кирил Гогов, който на практика е трансформация на герба от 1930 година.  Това е единомислещата  позиция на интелектуалци, художници и хералдици, която разгласи шефът на Националния исторически музей Божидар Димитров след консултациите, които организира през днешния ден президентът Петър Стоянов по герба.  Държавният глава събра политици, художници и интелектуалци, с цел да чуе мнението им за държавния знак.
Ние ще дадем път на проектогерба на Георги Чапкънов и Кирил Гогов, който завоюва първа премия на проведения през 1992 година от Министерството на културата конкурс, каза председателят на Съюза на българските художници Любен Зидаров.
По мнението на художниците показаният от двамата създатели план за герб е по-приемлив от художествена позиция, графично изчистен и на практика по-лесен за осъществяване (…)
На първия кръг от консултациите на президента с парламентарните политически сили на 6 юни партиите се съгласиха да не внасят промени в конституцията при приемането на нов герб. 

***

Президентът Петър Стоянов се съветва с водачите на политическите сили в Народното събрание за държавния герб

София, 17 юли 1997 година /БТА/ Държавният герб би трябвало да се одобри с цялостен политически консенсус, защото силовото налагане на някой от плановете може да докара до профанирането на концепцията за признака на страната, бе мнението на президента Петър Стоянов след приключването на днешните съвещания в Народното събрание (…)

Участниците в срещата заявиха, че има политическа воля хералдичният знак да бъде признат до края на тази парламентарна сесия.

***

  Парламентът  ще разисква законопроектите за герба на изключително съвещание през днешния ден

 София, 25 юли 1997 година /БТА/ Четирите законопроекта за държавен герб на България ще се разискват на изключително съвещание на Народното събрание през днешния ден от 16.00 ч., взеха решение депутатите (…)      

***

Комисията по културата и медиите утвърди план за държавен герб

София, 29 юли 1997 година /БТА/ Парламентарната комисия по културата и медиите одобри през днешния ден проектозакон за държавния герб.  Проектът сплотява трите оферти, показани на първо четене - на Гиньо Ганев от ПГДЛ, на Общински народен съвет и на Евролевицата (…)

***

Парламентът одобри Закона за държавния герб

София, 31 юли /БТА/ Народното събрание одобри през днешния ден Закона за държавния герб на Република България.

След публицистични ремонти по предлагането на Комисията по културата и медиите текстът бе утвърден със 177 гласа „ за “, 16 „ срещу “ и 29 „ въздържали се “.

Националният химн на България прозвуча в залата след приемането на Закона за държавния герб.

Депутатите поканиха в залата създателя на плана за герб Георги Чапкънов.

Гербът на Република България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит, над щита има огромна корона, прототип на която са корони на българските владетели от Втората българска страна, с пет кръста и настрана кръст над самата корона.  Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита на лява и дясна хералдическа страна.  Те стоят върху две кръстосани дъбови клончета с плодове.

Под щита върху трансферирана през краищата на дъбовите клончета бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви: „ Съединението прави силата “.
***

Президентът Петър Стоянов сложи изображение на герба на постройката на „ Дондуков “ 2

София, 31 юли 1997 година /БТА/ Под звуците на националния химн президентът Петър Стоянов  днес персонално сложи цветно изображение на новоприетия държавен  герб на Република България на постройката на „ Дондуков “ 2.

По молба на президента художниците Георги Чапкънов и Кирил  Гогов ще изработят барелеф на герба, който ще размени поставеното  днес върху фасадата на „ Дондуков “ 2 изображение, оповестиха от президентския прессекретариат.

На церемонията участваха секретарите на президента и  много жители.