31 януари 1950 г. Труман иска водородна бомба
На 31 януари 1950 година президентът Хари Труман подписва заповед за основаване на атомна бомба. По-малко от две години по-късно - на 1 ноември 1952 година Съединени американски щати първи тестват многостепенна водородната бомба, основана главно от Едуард Тейлър. На 20 август 1953 година Съюз на съветските социалистически републики афишира за сполучливи тествания на своя атомна бомба и по този начин стартира термоядрената конкуренция.
Първата пробна нуклеарна реакция на синтез е осъществена още през 1934 година от Ръдърфорд, Олифант и Хартек при бомбардирането на деутерий с деутерий, вследствие на което се получава хелиево ядро.
През май 1941 година в лекция в университета в Киото японският физик Токугаро Хагивара изрича съмнение за опцията за реализиране на термоядрена реакция сред водородни ядра благодарение на взривна верижна реакция от деления на ядрото на уран-235. През септември с.г. в Колумбийския университет аналогична концепция - иницииране посредством атомен гърмеж на термоядрена реакция в среда на деутерий, изрича и Енрико Ферми пред Едуард Тейлър. Именно това разискване поставя началото на неудържимата интензивност на Тейлър за основаването на термоядрена бомба.
И още през лятото на 1942 година, когато в Бъркли се разискват проектите за построяването на Лос-Аламоската лаборатория и основаването на атомната бомба, Тейлър излага и главните съображения за опцията за основаване и на термоядрена супербомба. Тази идея се основава на визията за опцията потокът неутрони, излъчени от първичната уранова бомба, взривена по метода на „ срещуположен топовен изстрел”, да провокира нуклеарна експлозия в цилиндър, цялостен с течен деутерий.
В края на август 1946 година Тейлър предлага нова скица за термоядрен гърмеж - различна на „ класическия супер”, който той назовава „ будилник”. Новата структура се състои от подредени сферични пластове от делящи се материали и термоядрено гориво (деутерий, тритий и/или техни химически съединения), при която след иницииране на гърмежа родените при термоядрените процеси бързи неутрони би трябвало да доведат до видимо увеличение на енергоотделянето в прилежащите делящи се материали. От своя страна, вследствие на йонизационно стесняване на термоядреното гориво, би трябвало да се усили мощно неговата компактност и внезапно да се усили скоростта на термоядрените реакции.
Мултиплицирайки процеса, от пласт на пласт, такава структура разрешава достигането на мегатонни взривни мощности. Въпреки огромните евентуални вероятности на „ будилника”, заради проблеми с инициирането на първичното запалване, изискващо огромна мощ, и този план остава като теоретична опция без значителен прогрес.
На 31 януари 1950 година президентът на Съединени американски щати Хари Труман излиза с публично заявление, в което оповестява, че е дал напътствие Комисията по атомна сила „ да продължи работата по всички типове нуклеарни оръжия, в това число и по така наречен атомна или супербомба”. На процедура американските учени са напреднали задоволително по пътя за нейната реализация, тъй че да могат да заплануват за 1951 година провеждането на взривни полигони опити.
Единият от тях, под названието „ Пункт”, съставлява изпробването на така наречен „ усилена атомна бомба”, а другият - под названието „ Джордж” - е тестване на модел на „ класическия супер” с бинарно индукционно запалване, работещ на правилото на радиационната имплозия.
Станислав Улам през 1951 година предлага двустепенна термоядрена бомба с потребление на неутрони за предизвикателство на имплозия във втората. Събитията се развиват с „ термоядрена” скорост. Месец по-късно, април 1951 година, Фредерик де Хофман предлага усъвършенствания вид: основател от интензивно делящ се материал, поместен във вторичния възел от термоядрено гориво. На 8 май с.г. е извършено и първото тестване на „ Джордж”.
В началото на юни Телер и Улам доближават до концепцията за повишение на успеваемостта на термоядрения гърмеж посредством потребление на деутерида на литий-6, който би нараснал мощно добива на тритий и по този метод осезателно би нараснал успеваемостта на термоядреното гориво.
Междувременно на конференция в Принстън по проблеми на свръхбомбата концепцията е утвърдена и е взето решение за нуждата на производството на това вещество. Но защото по това време в Съединени американски щати неговото огромно произвеждане не е проведено, е решено правенето на първата атомна бомба да се основава на усъвършенстваната техника на химическа имплозия на атомната уранова бомба (проекта „ Будилник”), чиято разработка не е спряла от началото на 1950 година
Първата атомна бомба с мощ няколко kt тротилов еквивалент, е тествана на 16 ноември 1952 година Но защото тази скица не разрешава увеличението на мощността ѝ над 1 Мt, в Лос-Аламос се връщат към концепцията за потребление на Li-6 и в Ок-Ридж стартира строителството на цех за тази цел, който е пуснат в употреба в средата на 1953 година, а нужното количество термоядрено гориво той ще обезпечи едвам през есента на 1954 година
На 1 ноември 1952 година на атола Ениветок е взривена първата бомба, освобождаваща силата от сливането на леки детайли - атомна бомба с мощ 10 мегатона ТНТ. Бомбата е тристепенна. Първата степен е атомна бомба с мощ 50 килотона, втората степен е от сливането на деутерий и тритий посредством радиационна имплозия, мощността на втората степен е 2,5 мегатона. Третата степен е уран-238 делящ се с излъчените при сливането на деутерия и трития бързи неутрони. Енергията на третата степен е 7,5 мегатона, напомня Дарик.
В резултат един от островите на атола - Елугелаб, престава да съществува: кратерът е бездънен към 80 м, диаметърът е към 3 км. Тази бомба към момента не е „ бойна” - устройството е високо колкото триетажна къща и в същина съставлява атомна бомба плюс голям втечнител на водород.
Изявлението на Труман от 31 януари 1950 година обезпокоява съществено руското управление. След 1 ноември 1952 година, когато Съединени американски щати организират второто тестване „ Майк”, (действителен термоядрен гърмеж с мощ 10,4 Мt), руското управление впряга целия запас на страната, с цел да наруши термоядреният монопол на Съединени американски щати.
Най-мощната сходна бомба е 58-мегатонната " Цар бомба ", взривена на 30 октомври 1961 година в руските острови Нова Земя. Първоначално е замислена детонация с мощ 100 мегатона тротил, само че след това е понижена на 60 мегатона (чрез подмяна на урановата обвивка на бомбата с оловна), заради извънредно огромното радиоактивно замърсяване, което би се получило при потребление на уран. Бомбата е била към 1500 пъти по-мощна от атомната бомба, хвърлена над Хирошима. Нейния облак достигнал 67 km височина, като безусловно издухал дъждовните облаци. Сеизмолозите по света засекли земен трус, който обиколил 3 пъти планетата, преди да затихне. Бомбата е пусната от аероплан и взривена на към 4 km от земната повърхнина.
Първата пробна нуклеарна реакция на синтез е осъществена още през 1934 година от Ръдърфорд, Олифант и Хартек при бомбардирането на деутерий с деутерий, вследствие на което се получава хелиево ядро.
През май 1941 година в лекция в университета в Киото японският физик Токугаро Хагивара изрича съмнение за опцията за реализиране на термоядрена реакция сред водородни ядра благодарение на взривна верижна реакция от деления на ядрото на уран-235. През септември с.г. в Колумбийския университет аналогична концепция - иницииране посредством атомен гърмеж на термоядрена реакция в среда на деутерий, изрича и Енрико Ферми пред Едуард Тейлър. Именно това разискване поставя началото на неудържимата интензивност на Тейлър за основаването на термоядрена бомба.
И още през лятото на 1942 година, когато в Бъркли се разискват проектите за построяването на Лос-Аламоската лаборатория и основаването на атомната бомба, Тейлър излага и главните съображения за опцията за основаване и на термоядрена супербомба. Тази идея се основава на визията за опцията потокът неутрони, излъчени от първичната уранова бомба, взривена по метода на „ срещуположен топовен изстрел”, да провокира нуклеарна експлозия в цилиндър, цялостен с течен деутерий.
В края на август 1946 година Тейлър предлага нова скица за термоядрен гърмеж - различна на „ класическия супер”, който той назовава „ будилник”. Новата структура се състои от подредени сферични пластове от делящи се материали и термоядрено гориво (деутерий, тритий и/или техни химически съединения), при която след иницииране на гърмежа родените при термоядрените процеси бързи неутрони би трябвало да доведат до видимо увеличение на енергоотделянето в прилежащите делящи се материали. От своя страна, вследствие на йонизационно стесняване на термоядреното гориво, би трябвало да се усили мощно неговата компактност и внезапно да се усили скоростта на термоядрените реакции.
Мултиплицирайки процеса, от пласт на пласт, такава структура разрешава достигането на мегатонни взривни мощности. Въпреки огромните евентуални вероятности на „ будилника”, заради проблеми с инициирането на първичното запалване, изискващо огромна мощ, и този план остава като теоретична опция без значителен прогрес.
На 31 януари 1950 година президентът на Съединени американски щати Хари Труман излиза с публично заявление, в което оповестява, че е дал напътствие Комисията по атомна сила „ да продължи работата по всички типове нуклеарни оръжия, в това число и по така наречен атомна или супербомба”. На процедура американските учени са напреднали задоволително по пътя за нейната реализация, тъй че да могат да заплануват за 1951 година провеждането на взривни полигони опити.
Единият от тях, под названието „ Пункт”, съставлява изпробването на така наречен „ усилена атомна бомба”, а другият - под названието „ Джордж” - е тестване на модел на „ класическия супер” с бинарно индукционно запалване, работещ на правилото на радиационната имплозия.
Станислав Улам през 1951 година предлага двустепенна термоядрена бомба с потребление на неутрони за предизвикателство на имплозия във втората. Събитията се развиват с „ термоядрена” скорост. Месец по-късно, април 1951 година, Фредерик де Хофман предлага усъвършенствания вид: основател от интензивно делящ се материал, поместен във вторичния възел от термоядрено гориво. На 8 май с.г. е извършено и първото тестване на „ Джордж”.
В началото на юни Телер и Улам доближават до концепцията за повишение на успеваемостта на термоядрения гърмеж посредством потребление на деутерида на литий-6, който би нараснал мощно добива на тритий и по този метод осезателно би нараснал успеваемостта на термоядреното гориво.
Междувременно на конференция в Принстън по проблеми на свръхбомбата концепцията е утвърдена и е взето решение за нуждата на производството на това вещество. Но защото по това време в Съединени американски щати неговото огромно произвеждане не е проведено, е решено правенето на първата атомна бомба да се основава на усъвършенстваната техника на химическа имплозия на атомната уранова бомба (проекта „ Будилник”), чиято разработка не е спряла от началото на 1950 година
Първата атомна бомба с мощ няколко kt тротилов еквивалент, е тествана на 16 ноември 1952 година Но защото тази скица не разрешава увеличението на мощността ѝ над 1 Мt, в Лос-Аламос се връщат към концепцията за потребление на Li-6 и в Ок-Ридж стартира строителството на цех за тази цел, който е пуснат в употреба в средата на 1953 година, а нужното количество термоядрено гориво той ще обезпечи едвам през есента на 1954 година
На 1 ноември 1952 година на атола Ениветок е взривена първата бомба, освобождаваща силата от сливането на леки детайли - атомна бомба с мощ 10 мегатона ТНТ. Бомбата е тристепенна. Първата степен е атомна бомба с мощ 50 килотона, втората степен е от сливането на деутерий и тритий посредством радиационна имплозия, мощността на втората степен е 2,5 мегатона. Третата степен е уран-238 делящ се с излъчените при сливането на деутерия и трития бързи неутрони. Енергията на третата степен е 7,5 мегатона, напомня Дарик.
В резултат един от островите на атола - Елугелаб, престава да съществува: кратерът е бездънен към 80 м, диаметърът е към 3 км. Тази бомба към момента не е „ бойна” - устройството е високо колкото триетажна къща и в същина съставлява атомна бомба плюс голям втечнител на водород.
Изявлението на Труман от 31 януари 1950 година обезпокоява съществено руското управление. След 1 ноември 1952 година, когато Съединени американски щати организират второто тестване „ Майк”, (действителен термоядрен гърмеж с мощ 10,4 Мt), руското управление впряга целия запас на страната, с цел да наруши термоядреният монопол на Съединени американски щати.
Най-мощната сходна бомба е 58-мегатонната " Цар бомба ", взривена на 30 октомври 1961 година в руските острови Нова Земя. Първоначално е замислена детонация с мощ 100 мегатона тротил, само че след това е понижена на 60 мегатона (чрез подмяна на урановата обвивка на бомбата с оловна), заради извънредно огромното радиоактивно замърсяване, което би се получило при потребление на уран. Бомбата е била към 1500 пъти по-мощна от атомната бомба, хвърлена над Хирошима. Нейния облак достигнал 67 km височина, като безусловно издухал дъждовните облаци. Сеизмолозите по света засекли земен трус, който обиколил 3 пъти планетата, преди да затихне. Бомбата е пусната от аероплан и взривена на към 4 km от земната повърхнина.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ