На 31 януари се сключва примирие, с което започва прекратяването на Руско-турската война
На 31-ви януари 1878 година, по време на Руско-турската война е подписано помирение, което дава началото на прекратяването й. Условията за вероятно помирение с Турция съветската дипломация саподготвениоще преди рухването на Плевен в края на 1877 година впроект, наименуван „ Записка по отношение на изискванията за мир “, който е направен от началника на дипломатическата канцелария при Щаба на настоящата войска Александър Нелидов. Проектът е бил разискван на 22-ри ноември 1877 година,на специфичен боен съвет в наличието на император Александър ІІ и Главнокомандващия съветската Дунавска войска Великия княз Николай Николаевич.
На този съвет, който е извършен в Пордим - край Плевен, е решено в случай че Турция изиска мир, договарянията да се водят в съветската Главна квартира, а прекъсването на военните дейности да стане по едно и също време с подписването от турска страна на съветските условия за мир.
Утвърденият от Александър ІІ на 9-ти декември 1877 година документза изискванията на мира, наименуван " Основи на мира ",е изпратен за сведение на съветските сътрудници от Съюза на тримата императори – немския император Вилхелм І и австроунгарския император Франц-Йосиф. По-късно първичният текст е редактиран и изпратен на главнокомандващите съветските Дунавска и Кавказка армии като „ Инструкция на Александър ІІ от 29-ти декември 1877 година за изискванията, при които ще се водят договарянията с турските пълномощници за подписване на помирение “.
Върху тази директива се организират и първите договаряния за мир в Казанлък на 20 и 21-ви януари 1878 година Първоначалната непреклонност от турска страна е преодоляна след януарското нахлуване на съветските войски.
В 18:00 часа на 31-ви януари 1878 година в Главната квартира на Действащата съветска войска в Одрин, главнокомандващият Н. Николаевич и пълномощниците на султана Сервер паша и Намик паша подписват „ Протокол за приемане на предварителни Основи на мира сред Русия и Турция “, повече прочут като „ Основи на мира “.
След час е подписано и помирение, слагащо завършек на военните дейности и определящо разграничаващата линия сред съветската и турската войска.
Малко по-късно, на 3-ти март Русия и Османската империя подписват предварителния Санстефански контракт, съгласно който Румъния, Сърбия и Черна гора получават цялостна самостоятелност. България се основава като самостоятелно трибутарно княжество, а територии на Османската империя се поделят сред Великите сили.
Съгласно предварителните договорености сред Русия и Австро-Унгария, както и сред Русия и Англия, няколко месеца по-късно Великите сили се събират, с цел да оформят окончателния контракт по време на Берлинския конгрес.
Берлинският контракт от 13-ти юли 1878 сред Великите сили и Османската империя ревизира Санстефанския и при започване на 1879 е доказан с Цариградския контракт сред Русия и Османската империя.
На този съвет, който е извършен в Пордим - край Плевен, е решено в случай че Турция изиска мир, договарянията да се водят в съветската Главна квартира, а прекъсването на военните дейности да стане по едно и също време с подписването от турска страна на съветските условия за мир.
Утвърденият от Александър ІІ на 9-ти декември 1877 година документза изискванията на мира, наименуван " Основи на мира ",е изпратен за сведение на съветските сътрудници от Съюза на тримата императори – немския император Вилхелм І и австроунгарския император Франц-Йосиф. По-късно първичният текст е редактиран и изпратен на главнокомандващите съветските Дунавска и Кавказка армии като „ Инструкция на Александър ІІ от 29-ти декември 1877 година за изискванията, при които ще се водят договарянията с турските пълномощници за подписване на помирение “.
Върху тази директива се организират и първите договаряния за мир в Казанлък на 20 и 21-ви януари 1878 година Първоначалната непреклонност от турска страна е преодоляна след януарското нахлуване на съветските войски.
В 18:00 часа на 31-ви януари 1878 година в Главната квартира на Действащата съветска войска в Одрин, главнокомандващият Н. Николаевич и пълномощниците на султана Сервер паша и Намик паша подписват „ Протокол за приемане на предварителни Основи на мира сред Русия и Турция “, повече прочут като „ Основи на мира “.
След час е подписано и помирение, слагащо завършек на военните дейности и определящо разграничаващата линия сред съветската и турската войска.
Малко по-късно, на 3-ти март Русия и Османската империя подписват предварителния Санстефански контракт, съгласно който Румъния, Сърбия и Черна гора получават цялостна самостоятелност. България се основава като самостоятелно трибутарно княжество, а територии на Османската империя се поделят сред Великите сили.
Съгласно предварителните договорености сред Русия и Австро-Унгария, както и сред Русия и Англия, няколко месеца по-късно Великите сили се събират, с цел да оформят окончателния контракт по време на Берлинския конгрес.
Берлинският контракт от 13-ти юли 1878 сред Великите сили и Османската империя ревизира Санстефанския и при започване на 1879 е доказан с Цариградския контракт сред Русия и Османската империя.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ