Защо САЩ и СССР не позволиха на Англия, Франция и Израел да си приберат Суецкия канал
На 31 октомври 1956 година стартира интервенция " Мускетар " - английски и френски войски нападат Египет. В случая бяха забъркани към момента младият и нежен Израел, Суецкият канал и арабският шовинизъм. Те не взеха поради единствено едно „ малко нещо “ - единствените тогава суперсили на планетата.
Суецкият канал, издигнат през 19 век, свързва Средиземно и Червено море. Той внезапно съкратява морския път от Европа до Азия, премахвайки нуждата корабите да обикалят африканския континент. Това редуциране на маршрута означаваше огромни логистични спестявания – време и пари. Следователно всеки, който управлява канала, може да окаже политически напън върху други участници в международната търговия и да направи съществени пари.
По време на ерата на международните войни Египет, през чиято територия минава каналът, е бил английска колония, до момента в който самата конструкция е била под англо-френски надзор. Вярно е, че през 1936 година Кайро реализира самостоятелност за себе си, само че английските войски към момента са ситуирани на територията му.
Договорът, подписан през 1936 година, разрешава на Англия да има цялостен надзор върху зоната на канала най-малко още 20 години. Египетското държавно управление непрестанно се опитваше да понижи този интервал със задна дата, само че британците, естествено, не демонстрираха доста схващане по този въпрос.
В същото време тематиката за приемане на суверенитет над канала в египетското общество беше доста гореща и предизвикваше безредици. През 1951 година, на фона на всеобщи демонстрации, египтяните най-сетне прекратиха контракта едностранно.
Вярно е, че английските войски към момента оставаха в зоната на канала. Но британците, като че ли с едно махване на ръката, изгубиха електричеството, кабелните връзки и водоснабдяването. Изчезнаха египетските служащи, обслужващи ползите на английската войска.
Но вместо тях се появиха въоръжени араби с незнайна принадлежност и започнаха да стрелят по британците от засада, да взривяват инфраструктура и въобще да се пробват да предизвикват вреди по всички вероятни / налични способи.
Британците дават отговор на това, като стрелят по всеки, който им се стори недоверчив. В зоната на канала бяха изпратени подкрепления, в това число парашутисти и танкове. До януари 1952 година в региона на канала към този момент се водят пълноценни борби с картечен огън и изстрели от танкови оръдия.
Арабските националисти обаче дадоха отговор с погроми на всичко английско в Кайро. След което Лондон най-сетне откри метод да окаже сериозен напън върху кралското държавно управление, което възвърне електричеството и овладя офанзивите на партизаните.
Но в отговор гневната улица получи единствено гражданска война - през юли 1952 година кралската власт беше пометена и Египет получи нов началник - полковникът Гамал Абдел Насър. Партизанската акция продължи и до 1954 година британците най-сетне завършиха - те започнаха да изтеглят войските си, което завърши през лятото на 1956 година
Почти незабавно Насър афишира национализацията на канала, макар че концесията за него публично изтичаше едвам през 1968 година
Удар под сурдинка
Британците и французите, които притежаваха огромен дял от Суецкия канал, започнаха да се замислят надълбоко. 50-те години на предишния век бяха поразително разнообразни от 30-те – раздрани от Втората международна война, тогавашните огромни европейски империи се разпадаха по шевовете. Вече нямаше сили за боен напън върху локалните поданици. Но откакто не съумяха да се оправят сами, британците можеха да заложат на някой различен. И тук имаше добър вид.
Такъв се оказа още напълно младият Израел. Еврейската страна победи арабите във войната от 40-те години на предишния век, само че през 50-те години същият Египет закупи най-модерното военно съоръжение от Съюз на съветските социалистически републики в големи количества. За еврейската страна беше мъчно да се оправи сама с това. Но в случай че се потърси помощта на две мощни сили...
След като получи канала на свое разположение, Египет беше подготвен да пусне всеки през него - в последна сметка парите нямаше по какъв начин да се завоюват сами. Но имаше едно изключение - израелските кораби и съдове. Така Израел, Франция и Англия имаха претекстове да стартират война против Египет – кой, с цел да си върне контрола над Суецкия канал, кой - с цел да отщипе парче територия от рисковия си комшия.
Израел нападна Египет на 29 октомври, като стартира сполучливо да завладява Синайския полуостров, а на 31-ви към него се причисляват англо-френските войски, насочвайки се към Суецкия канал. Основната ударна мощ на тяхната военноморска група бяха самолетоносачите - седем от тях бяха събрани на едно място. Останалите са ескортни кораби, в това число един военен транспортен съд от Втората международна война. Десантните кораби също изиграха значима роля. Общо флотът на нашествието се състоеше от повече от 130 кораба и плавателни съдове.
Египтяните неотложно блокираха канала, потопиха там десетки спомагателни кораби и събраха войски, с цел да го пазят. Това не ги избави - на 5 ноември британците и французите направиха въздушни десанти в Порт Саид, на входа на Суецкия канал, поемайки надзор над основни обекти - да вземем за пример летището.
На идващия ден имаше десант от морето. Последваха градски борби - египтяните се биеха обезверено, само че врагът се придвижваше все по-дълбоко в страната. Изглежда, че поддръжката на морската артилерия, авиацията и превъзходството на англо-френските войски ще свършат своята работа.
Но на идващия ден бяха доста сюрпризирани.
Горският, който изгони всички
Целият проект е самодейност на Англия и Франция. Предполага се, че запазването на контрола над Суецкия канал е прекомерно значимо и интервенцията ще бъде посрещната с схващане от всички съдружници.
Но не беше по този начин. Айзенхауер беше гневен, че никой даже не си направи труда да го осведоми. И беше подготвен да играе против Франция и Англия.
Дали каналът е в ръцете на Лондон, Париж или Кайро не го притесняваше изключително - той вярваше, че инструментите на Организация на обединените нации ще бъдат задоволителни, с цел да може каналът да работи както би трябвало. Той настоя египтяните да разрешат прекосяването на всички кораби, в това число израелските. Египет, който преди малко беше изгубил Синайския полуостров от офанзивите на ЦАХАЛ и съвсем загуби Суецкия канал, в този момент не възрази.
Хрушчов също беше отвън себе си. Той изигра козовете си, като заплаши Англия и Франция с нуклеарна война.
Париж и Лондон, и още повече израелската страна, не можаха да устоят на подобен непредвиден напън от две страни по едно и също време. Скоро миротворците бяха въведени в зоната на канала и английските и френските войски трябваше да изоставен. Заплахите от наказания принудиха Израел да напусне и окупирания Синайски полуостров.
Тази рецесия доста ясно сподели, че когато суперсилите се съгласят, че някой на планетата се държи погрешно, казусът се взема решение извънредно бързо. Регионалните играчи могат да предложат единствено малко опозиция. Ала когато има различия (или на суперсилите не им пука/не ги е грижа), войните не престават години, може би даже десетилетия. Най-ярките образци за това са Виетнам и Афганистан.
През 1991 година страната ни претърпя най-големия си провал и престана да бъде суперсила. В света е останала единствено една такава мощ – Съединени американски щати. И в случай че за Вашингтон нечия активност беше кардинално неприемлива, то за подобен артист всичко завършваше извънредно тъжно - всички си спомнят нежеланата орис, да вземем за пример на сърбите.
Но през днешния ден нещо се пропука в този международен ред. Регионалните сили към този момент не са подготвени да застават спокойно при първия вик на хегемона. Днешните борби също са за способността да се вземат решение проблемите без оглед на мнението на Щатите - и в подобен свят обстановката, която се разигра през октомври 1956 година, щеше да приключи по напълно друг метод.
Превод: Европейски Съюз
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Суецкият канал, издигнат през 19 век, свързва Средиземно и Червено море. Той внезапно съкратява морския път от Европа до Азия, премахвайки нуждата корабите да обикалят африканския континент. Това редуциране на маршрута означаваше огромни логистични спестявания – време и пари. Следователно всеки, който управлява канала, може да окаже политически напън върху други участници в международната търговия и да направи съществени пари.
По време на ерата на международните войни Египет, през чиято територия минава каналът, е бил английска колония, до момента в който самата конструкция е била под англо-френски надзор. Вярно е, че през 1936 година Кайро реализира самостоятелност за себе си, само че английските войски към момента са ситуирани на територията му.
Договорът, подписан през 1936 година, разрешава на Англия да има цялостен надзор върху зоната на канала най-малко още 20 години. Египетското държавно управление непрестанно се опитваше да понижи този интервал със задна дата, само че британците, естествено, не демонстрираха доста схващане по този въпрос.
В същото време тематиката за приемане на суверенитет над канала в египетското общество беше доста гореща и предизвикваше безредици. През 1951 година, на фона на всеобщи демонстрации, египтяните най-сетне прекратиха контракта едностранно.
Вярно е, че английските войски към момента оставаха в зоната на канала. Но британците, като че ли с едно махване на ръката, изгубиха електричеството, кабелните връзки и водоснабдяването. Изчезнаха египетските служащи, обслужващи ползите на английската войска.
Но вместо тях се появиха въоръжени араби с незнайна принадлежност и започнаха да стрелят по британците от засада, да взривяват инфраструктура и въобще да се пробват да предизвикват вреди по всички вероятни / налични способи.
Британците дават отговор на това, като стрелят по всеки, който им се стори недоверчив. В зоната на канала бяха изпратени подкрепления, в това число парашутисти и танкове. До януари 1952 година в региона на канала към този момент се водят пълноценни борби с картечен огън и изстрели от танкови оръдия.
Арабските националисти обаче дадоха отговор с погроми на всичко английско в Кайро. След което Лондон най-сетне откри метод да окаже сериозен напън върху кралското държавно управление, което възвърне електричеството и овладя офанзивите на партизаните.
Но в отговор гневната улица получи единствено гражданска война - през юли 1952 година кралската власт беше пометена и Египет получи нов началник - полковникът Гамал Абдел Насър. Партизанската акция продължи и до 1954 година британците най-сетне завършиха - те започнаха да изтеглят войските си, което завърши през лятото на 1956 година
Почти незабавно Насър афишира национализацията на канала, макар че концесията за него публично изтичаше едвам през 1968 година
Удар под сурдинка
Британците и французите, които притежаваха огромен дял от Суецкия канал, започнаха да се замислят надълбоко. 50-те години на предишния век бяха поразително разнообразни от 30-те – раздрани от Втората международна война, тогавашните огромни европейски империи се разпадаха по шевовете. Вече нямаше сили за боен напън върху локалните поданици. Но откакто не съумяха да се оправят сами, британците можеха да заложат на някой различен. И тук имаше добър вид.
Такъв се оказа още напълно младият Израел. Еврейската страна победи арабите във войната от 40-те години на предишния век, само че през 50-те години същият Египет закупи най-модерното военно съоръжение от Съюз на съветските социалистически републики в големи количества. За еврейската страна беше мъчно да се оправи сама с това. Но в случай че се потърси помощта на две мощни сили...
След като получи канала на свое разположение, Египет беше подготвен да пусне всеки през него - в последна сметка парите нямаше по какъв начин да се завоюват сами. Но имаше едно изключение - израелските кораби и съдове. Така Израел, Франция и Англия имаха претекстове да стартират война против Египет – кой, с цел да си върне контрола над Суецкия канал, кой - с цел да отщипе парче територия от рисковия си комшия.
Израел нападна Египет на 29 октомври, като стартира сполучливо да завладява Синайския полуостров, а на 31-ви към него се причисляват англо-френските войски, насочвайки се към Суецкия канал. Основната ударна мощ на тяхната военноморска група бяха самолетоносачите - седем от тях бяха събрани на едно място. Останалите са ескортни кораби, в това число един военен транспортен съд от Втората международна война. Десантните кораби също изиграха значима роля. Общо флотът на нашествието се състоеше от повече от 130 кораба и плавателни съдове.
Египтяните неотложно блокираха канала, потопиха там десетки спомагателни кораби и събраха войски, с цел да го пазят. Това не ги избави - на 5 ноември британците и французите направиха въздушни десанти в Порт Саид, на входа на Суецкия канал, поемайки надзор над основни обекти - да вземем за пример летището.
На идващия ден имаше десант от морето. Последваха градски борби - египтяните се биеха обезверено, само че врагът се придвижваше все по-дълбоко в страната. Изглежда, че поддръжката на морската артилерия, авиацията и превъзходството на англо-френските войски ще свършат своята работа.
Но на идващия ден бяха доста сюрпризирани.
Горският, който изгони всички
Целият проект е самодейност на Англия и Франция. Предполага се, че запазването на контрола над Суецкия канал е прекомерно значимо и интервенцията ще бъде посрещната с схващане от всички съдружници.
Но не беше по този начин. Айзенхауер беше гневен, че никой даже не си направи труда да го осведоми. И беше подготвен да играе против Франция и Англия.
Дали каналът е в ръцете на Лондон, Париж или Кайро не го притесняваше изключително - той вярваше, че инструментите на Организация на обединените нации ще бъдат задоволителни, с цел да може каналът да работи както би трябвало. Той настоя египтяните да разрешат прекосяването на всички кораби, в това число израелските. Египет, който преди малко беше изгубил Синайския полуостров от офанзивите на ЦАХАЛ и съвсем загуби Суецкия канал, в този момент не възрази.
Хрушчов също беше отвън себе си. Той изигра козовете си, като заплаши Англия и Франция с нуклеарна война.
Париж и Лондон, и още повече израелската страна, не можаха да устоят на подобен непредвиден напън от две страни по едно и също време. Скоро миротворците бяха въведени в зоната на канала и английските и френските войски трябваше да изоставен. Заплахите от наказания принудиха Израел да напусне и окупирания Синайски полуостров.
Тази рецесия доста ясно сподели, че когато суперсилите се съгласят, че някой на планетата се държи погрешно, казусът се взема решение извънредно бързо. Регионалните играчи могат да предложат единствено малко опозиция. Ала когато има различия (или на суперсилите не им пука/не ги е грижа), войните не престават години, може би даже десетилетия. Най-ярките образци за това са Виетнам и Афганистан.
През 1991 година страната ни претърпя най-големия си провал и престана да бъде суперсила. В света е останала единствено една такава мощ – Съединени американски щати. И в случай че за Вашингтон нечия активност беше кардинално неприемлива, то за подобен артист всичко завършваше извънредно тъжно - всички си спомнят нежеланата орис, да вземем за пример на сърбите.
Но през днешния ден нещо се пропука в този международен ред. Регионалните сили към този момент не са подготвени да застават спокойно при първия вик на хегемона. Днешните борби също са за способността да се вземат решение проблемите без оглед на мнението на Щатите - и в подобен свят обстановката, която се разигра през октомври 1956 година, щеше да приключи по напълно друг метод.
Превод: Европейски Съюз
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ