31-ви октомври е Ден на Реформацията
На 31 октомври 1517 година теологът Мартин Лутер окачва на вратата на Дворцовата черква във Витенберг – Германия лист с неговите " 95 тезиса или дебат по отношение на силата и успеваемостта на индулгенциите ". Стова, той поставя началото на Реформацията.
Преди това – на 18-ти октомври 1517-та година, римският папа Лъв X-ти вкарва практиката на индулгенциите за да покрие разноските по строителството на базиликата " Свети Петър " в Рим. Недоволството от политиката на Рим и практиката на индулгенциите се следи и по-рано, само че докторът по теология и духовник Мартин Лутер повдига въпроси по отношение на богословския аспект на практиката. Роля на катализатор за публикуването на тезисите играе доминиканският духовник Йохан Тешел, който нахално търгува с индулгенции във Витенберг.
Публикуването на 95-те тезиса на Мартин Лутер провокира от една страна мощна реакция в Рим, нои схващане от страна на немските принцове, което изяснява последвалото религиозно разделяне на Европа на протестанти (предимно германски) и римокатолици.
Три години след публикуването на тезисите, към този момент добре известният Мартин Лутер е отстранен от Католическата черква с решение на папата, което става началото на разколи и огромно разединение в Църквата. От това разединение пламва вълната на религиозни спорове и войни в Западна Европа.
Реформацията е обществено-религиозно придвижване в Западна Европа, което довежда до обособяването на протестантството като настрана направление на християнството. За нейни хронологични граници нормално се одобряват 1517 година, когато Мартин Лутер афишира своите 95 тезиса, и 1648 година, когато Вестфалският кротичък контракт поставя завършек на продължителните религиозни войни в Европа.
Първите ръководители на Реформацията, като Мартин Лутер и Жан Калвин, се опълчват на доктрините, ритуалите и структурата на Римокатолическата черква и се афишират за нейното реформиране. В резултат на намерилото необятен отзив придвижване се образуват нови национални протестантски църкви. Най-големите нови деноминации са лутеранството (в Германия и Скандинавския полуостров), калвинизма (в Германия, Швейцария, Нидерландия и Шотландия) и англиканството (в Англия).
Католическата черква реагира на реформацията с вътрешни промени и проведен напън против протестантството, известни като Контрареформация, вследствие на които тя съумява да си върне въздействието в част от протестантските области. Като цяло северните елементи на Европа минават към протестантството, а южните остават католически, а в разположените сред тях райони се водят продължителни войни за предимство на едно от двете посоки в християнството.
Преди това – на 18-ти октомври 1517-та година, римският папа Лъв X-ти вкарва практиката на индулгенциите за да покрие разноските по строителството на базиликата " Свети Петър " в Рим. Недоволството от политиката на Рим и практиката на индулгенциите се следи и по-рано, само че докторът по теология и духовник Мартин Лутер повдига въпроси по отношение на богословския аспект на практиката. Роля на катализатор за публикуването на тезисите играе доминиканският духовник Йохан Тешел, който нахално търгува с индулгенции във Витенберг.
Публикуването на 95-те тезиса на Мартин Лутер провокира от една страна мощна реакция в Рим, нои схващане от страна на немските принцове, което изяснява последвалото религиозно разделяне на Европа на протестанти (предимно германски) и римокатолици.
Три години след публикуването на тезисите, към този момент добре известният Мартин Лутер е отстранен от Католическата черква с решение на папата, което става началото на разколи и огромно разединение в Църквата. От това разединение пламва вълната на религиозни спорове и войни в Западна Европа.
Реформацията е обществено-религиозно придвижване в Западна Европа, което довежда до обособяването на протестантството като настрана направление на християнството. За нейни хронологични граници нормално се одобряват 1517 година, когато Мартин Лутер афишира своите 95 тезиса, и 1648 година, когато Вестфалският кротичък контракт поставя завършек на продължителните религиозни войни в Европа.
Първите ръководители на Реформацията, като Мартин Лутер и Жан Калвин, се опълчват на доктрините, ритуалите и структурата на Римокатолическата черква и се афишират за нейното реформиране. В резултат на намерилото необятен отзив придвижване се образуват нови национални протестантски църкви. Най-големите нови деноминации са лутеранството (в Германия и Скандинавския полуостров), калвинизма (в Германия, Швейцария, Нидерландия и Шотландия) и англиканството (в Англия).
Католическата черква реагира на реформацията с вътрешни промени и проведен напън против протестантството, известни като Контрареформация, вследствие на които тя съумява да си върне въздействието в част от протестантските области. Като цяло северните елементи на Европа минават към протестантството, а южните остават католически, а в разположените сред тях райони се водят продължителни войни за предимство на едно от двете посоки в християнството.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ