Колко губи бизнесът от забавянето на Шенген по суша?
На 31 март страната ни публично ще влезе в Шенген, само че единствено по въздух и вода. Все още продължава да няма изясненост по кое време ще стане допустимо и прекосяването през вътрешните граници на Европейски Съюз без инспекции по суша.
Какво губи бизнеса и в частност транспортния бранш от това?
Славчо Гургулеев е шеф на едно от най-големите сдружения в Югозападна България занимаващи се с търговия на зърно. Фирмата има над 70 камиона, които съвсем всеки ден пътуват до прилежащите Гърция и Румъния. Разказва, че всекидневно се постанова товарите да чакат инспекции с часове, а от време на време и с дни на граничните пунктове. А това води до загуби за всички по веригата.
" В момента на нашите граници бюрокрацията е голяма. Разглеждат се документите от най-малко 6, 7 институции, бавят се, което пък основава предпоставки за корупционни дейности. Ние доставяме първични материали в областта на храните, т.е. изхранваме животни, които се употребяват за угояване и най-вече месодайни породи, нали се сещате когато ние забавим доставката някъде животни остават най-вероятно гладни ", уточни Славчо Гургулеев, шеф на сдружение занимаващо се с търговия на зърно и транспортни услуги.
Забавянията по сухопътните граници, поради другите документни инспекции водят и до покачване в цените на стоките, уверени са и от Съюза на интернационалните превозвачи.
" Около 95 % от целия стокообмен на нашата страна минава по сухопътен път. Прост образец можем да дадем с по този начин наречените бързооборотни артикули. Те са най-чувствителни на тематика директни разноски. Българският консуматор заплаща с сред 15 и 18 % по-скъпи артикули от западноевропейските консуматори единствено заради простата причина, че ние имаме изчакване по нашите граници ", уверен е Николай Рашков, Съюз на интернационалните превозвачи.
Сред най-потърпевшите от чакането са водачите на камиони.
" Изпитвам компликации, че чакаме тук, висим като малоумни, не можем да съблюдаваме часове, закъсняваме за адреси. Това всичкото се отразява и на нас и на компаниите. Нас ни заплащат на километър на компаниите. Ти като нямаш днеска километри тази компания какво печели, нищо не печели. Най-вече в България е по този начин, България и Румъния. Що не се схванат България и Румъния. Шенген, какъв Шенген, съберат се и се схващат, вършат си организация и това е! ", сподели Красимир Карагьозов, водач на камион.
Като крачка напред дефинират влизането ни в шенгенското пространство по въздух и вода от туристическия отрасъл.
" Естествено, че ще се отрази добре, тъй като по принцип знаете, че всички които пътуват дали са туристи, дали самостоятелно проведени пътуващи изключително неприятно е когато би трябвало да се чака на граница. Ще бъде от безспорна изгода за пътуващите ", безапелационна е Здравка Чимева, туроператор.
А с цел да се избегне дългото очакване по сухопътните граници, туроператорите не престават да разчитат само на положителната организация от страна на граничните управляващи.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Какво губи бизнеса и в частност транспортния бранш от това?
Славчо Гургулеев е шеф на едно от най-големите сдружения в Югозападна България занимаващи се с търговия на зърно. Фирмата има над 70 камиона, които съвсем всеки ден пътуват до прилежащите Гърция и Румъния. Разказва, че всекидневно се постанова товарите да чакат инспекции с часове, а от време на време и с дни на граничните пунктове. А това води до загуби за всички по веригата.
" В момента на нашите граници бюрокрацията е голяма. Разглеждат се документите от най-малко 6, 7 институции, бавят се, което пък основава предпоставки за корупционни дейности. Ние доставяме първични материали в областта на храните, т.е. изхранваме животни, които се употребяват за угояване и най-вече месодайни породи, нали се сещате когато ние забавим доставката някъде животни остават най-вероятно гладни ", уточни Славчо Гургулеев, шеф на сдружение занимаващо се с търговия на зърно и транспортни услуги.
Забавянията по сухопътните граници, поради другите документни инспекции водят и до покачване в цените на стоките, уверени са и от Съюза на интернационалните превозвачи.
" Около 95 % от целия стокообмен на нашата страна минава по сухопътен път. Прост образец можем да дадем с по този начин наречените бързооборотни артикули. Те са най-чувствителни на тематика директни разноски. Българският консуматор заплаща с сред 15 и 18 % по-скъпи артикули от западноевропейските консуматори единствено заради простата причина, че ние имаме изчакване по нашите граници ", уверен е Николай Рашков, Съюз на интернационалните превозвачи.
Сред най-потърпевшите от чакането са водачите на камиони.
" Изпитвам компликации, че чакаме тук, висим като малоумни, не можем да съблюдаваме часове, закъсняваме за адреси. Това всичкото се отразява и на нас и на компаниите. Нас ни заплащат на километър на компаниите. Ти като нямаш днеска километри тази компания какво печели, нищо не печели. Най-вече в България е по този начин, България и Румъния. Що не се схванат България и Румъния. Шенген, какъв Шенген, съберат се и се схващат, вършат си организация и това е! ", сподели Красимир Карагьозов, водач на камион.
Като крачка напред дефинират влизането ни в шенгенското пространство по въздух и вода от туристическия отрасъл.
" Естествено, че ще се отрази добре, тъй като по принцип знаете, че всички които пътуват дали са туристи, дали самостоятелно проведени пътуващи изключително неприятно е когато би трябвало да се чака на граница. Ще бъде от безспорна изгода за пътуващите ", безапелационна е Здравка Чимева, туроператор.
А с цел да се избегне дългото очакване по сухопътните граници, туроператорите не престават да разчитат само на положителната организация от страна на граничните управляващи.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ