123 години от откриването на Военноморския клуб във Варна
На 31 декември се навършват 123 години от откриването на Военноморския клуб във Варна. Идеята за основаването на културно-просветен център за офицерите поражда през 1885 година на формираното Флотско офицерско заседание в Русе.
С построяването на първите структури на Черноморския флот през 1897 година във Варна стартира и проведена социална активност за издигане на представителна и функционална постройка, която да се трансформира във авторитетна институция и да работи за съхраняването на традициите и духовните полезности на офицерите и техните фамилии от Варненския гарнизон.
На 19 март 1899 година с крепостен акт № 1572 Военното министерство продава за 3 370,75 лева на Варненското общо офицерско заседание 689 кв.м. „ празно място в град Варна от местата в „ Старите казарми “.
Строителството на постройката е поверено на проектант инженер- майор Тодор Бояджиев, a бизнесмен е Стефан Иванов от Свищов. За градежа дава отговор командирът на втора рота от 8-и пехотен крайморски полк капитан Климент Джеров. Зданието е издигнато за 105 000 лв.. В архитектурно отношение постройката е еклектична комбинация от разнообразни стилове – барок, подем и римска класика. Ъгълът на постройката е създаден като основен живописен детайл. Построен е със стройна колонада от две кръгли колони, които минават през двата етажа. Главният корниз опасва постройката откъм двете централни улици.
Детайлиран е съгласно римската класика с гъсто подредени конзоли. Над него се издига покривът като мансарден етаж. Ъгловото оформление на постройката и покривната повърхност приключват с купол, който обогатява силуета й и приключва архитектурния й облик. На първия етаж на постройката се обитават канцеларията на комендантството, трапезария за офицерите, аптека, сладкарница и магазин. Вторият етаж се състои от библиотека, огромен и дребен танцувален салон, канцелария и дамска тоалетна. На третия етаж и на тавана са хотелските стаи – общо 18 на брой.
На 31 декември 1899 година постройката се открива публично с осъществяване на първия офицерски Новогодишен бал. След формалното разкриване офицерският клуб се трансформира в привлекателно културно-просветно и обществено средище за офицерите и за варненската интелигенция.
С нотариален акт № 116, публикуван на 12.06.1935 година, правото на благосъстоятелност върху земята и постройката минават още веднъж към Военното министерство. След 9 септември 1944 година клубът е преименуван в Дом на Народната армия и негов пръв шеф е капитан Димитър Бахнев. През 1948 година е изработен ремонт и танцувалният салон е преустроен в зрителна зала с 250 места. През 1951 година е преименуван в Дом на националния флот заради преобладаващите елементи от военноморския флот. През 1954 година по план на арх. П. Минков е построена сцена. През есента на 1980 година до 23 февруари 1983 година постройката на Военноморския клуб е реконструирана и разширена. Главен архитект е проектант Невена Терзийска, основен конструктор е инж. Христо Василев Христов. Изгражда се нова част, която е обвързвана стилово със остарялата. Строителството е изпълнено от под. 38540 с пълководец полк. Андреев.
На 23 февруари 1983 година при тържествена конюнктура министърът на националната защита армейски военачалник Добри Джуров открива обновената постройка на дома. От пролетта на 1992 година Дом на националния флот е преименуван във Военноморски клуб.
В разнообразни времена под този покрив се обитават Представителният военноморски спектакъл, Представителният отбор на Военноморски сили, гарнизонни комисии и клубове по ползи, детски музикални и езикови школи, провеждат се конференции на наши и многонационални учения. Военноморският клуб сътрудничи с други културни институти и компании във Варна и страната.
Днес Военноморският клуб е влиятелен информативен и културен институт, който съхранява традициите и духовните полезности на българските офицери и на Военноморски сили.
С построяването на първите структури на Черноморския флот през 1897 година във Варна стартира и проведена социална активност за издигане на представителна и функционална постройка, която да се трансформира във авторитетна институция и да работи за съхраняването на традициите и духовните полезности на офицерите и техните фамилии от Варненския гарнизон.
На 19 март 1899 година с крепостен акт № 1572 Военното министерство продава за 3 370,75 лева на Варненското общо офицерско заседание 689 кв.м. „ празно място в град Варна от местата в „ Старите казарми “.
Строителството на постройката е поверено на проектант инженер- майор Тодор Бояджиев, a бизнесмен е Стефан Иванов от Свищов. За градежа дава отговор командирът на втора рота от 8-и пехотен крайморски полк капитан Климент Джеров. Зданието е издигнато за 105 000 лв.. В архитектурно отношение постройката е еклектична комбинация от разнообразни стилове – барок, подем и римска класика. Ъгълът на постройката е създаден като основен живописен детайл. Построен е със стройна колонада от две кръгли колони, които минават през двата етажа. Главният корниз опасва постройката откъм двете централни улици.
Детайлиран е съгласно римската класика с гъсто подредени конзоли. Над него се издига покривът като мансарден етаж. Ъгловото оформление на постройката и покривната повърхност приключват с купол, който обогатява силуета й и приключва архитектурния й облик. На първия етаж на постройката се обитават канцеларията на комендантството, трапезария за офицерите, аптека, сладкарница и магазин. Вторият етаж се състои от библиотека, огромен и дребен танцувален салон, канцелария и дамска тоалетна. На третия етаж и на тавана са хотелските стаи – общо 18 на брой.
На 31 декември 1899 година постройката се открива публично с осъществяване на първия офицерски Новогодишен бал. След формалното разкриване офицерският клуб се трансформира в привлекателно културно-просветно и обществено средище за офицерите и за варненската интелигенция.
С нотариален акт № 116, публикуван на 12.06.1935 година, правото на благосъстоятелност върху земята и постройката минават още веднъж към Военното министерство. След 9 септември 1944 година клубът е преименуван в Дом на Народната армия и негов пръв шеф е капитан Димитър Бахнев. През 1948 година е изработен ремонт и танцувалният салон е преустроен в зрителна зала с 250 места. През 1951 година е преименуван в Дом на националния флот заради преобладаващите елементи от военноморския флот. През 1954 година по план на арх. П. Минков е построена сцена. През есента на 1980 година до 23 февруари 1983 година постройката на Военноморския клуб е реконструирана и разширена. Главен архитект е проектант Невена Терзийска, основен конструктор е инж. Христо Василев Христов. Изгражда се нова част, която е обвързвана стилово със остарялата. Строителството е изпълнено от под. 38540 с пълководец полк. Андреев.
На 23 февруари 1983 година при тържествена конюнктура министърът на националната защита армейски военачалник Добри Джуров открива обновената постройка на дома. От пролетта на 1992 година Дом на националния флот е преименуван във Военноморски клуб.
В разнообразни времена под този покрив се обитават Представителният военноморски спектакъл, Представителният отбор на Военноморски сили, гарнизонни комисии и клубове по ползи, детски музикални и езикови школи, провеждат се конференции на наши и многонационални учения. Военноморският клуб сътрудничи с други културни институти и компании във Варна и страната.
Днес Военноморският клуб е влиятелен информативен и културен институт, който съхранява традициите и духовните полезности на българските офицери и на Военноморски сили.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ