Един прекрасен приказен свят, за който не подозираме - Култура
На 31 август в един дребен You Tube канал излиза един 20-минутен албум. Досега са го слушали единствено 322 души, малко е евентуално да сте измежду тях.
На 3 септември в една дребна софийска зала тази група прави концерт, дружно с още 2 други сходни на нея. Малко е евентуално да сте били измежду публиката, залата е за стотина места.
Вчера, на 4-ти септември в една още по-малка зала в Пловдивското музикално учебно заведение същите тези три групи направиха концерт, за който евентуално съвсем никой не е схванал.
Защо тогава ви занимавам с тях?
Защото за мен, който съм луд на тематика музика и дръзвам да настоявам, че имам сетива за нея, този дребен концерт в Пловдив пред трийсетина души аудитория, е музикалното събитие на последните няколко години.
А от през вчерашния ден вечерта въртя непрестанно този дребен албум, чувам го към този момент десетки пъти. И дръзвам да настоявам, че е измежду най-интересните и приятни албуми, правени в миналото у нас.
Групата се споделя Aegonia . Инструментите са им виолончело, фагот, кларинет, китара, цигулка, контрабас и тарамбука. Не просто свирят. Разказват приказки. От келтския и българския фолклор. За лунната пътека и срещите със самодивата.
Млади хора на по двайсетина и няколко години. Истински музиканти, които владеят инструментите си. Живеят в музиката. Сами пишат текстовете си. Творят приказките си.
Още не са звезди. Ужасно притеснителни са. Изчервяват се, когато се пробвам да им кажа, какъв брой са невероятни и сепнато изясняват, че на едно от частите объркали нещо и в действителност имат доста да учат.
Преди тях на сцената са Freija .
Можете ли да повярвате, че тази ария е българска?
Всъщност е тяхна, авторска. На норвежки. Текст Теодора Стоянова - Фрея, музика - отново тя и брачният партньор й Добрин Стоянов. Всичките им песни са на норвежки, като се изключи една, която е на фински. Инструментите им са китара, тамбура и норвежка лира, която техен другар изработил особено за тях.
Всъщност Фрея има от кое място да ги знаете. След концерта потърсих нещо техно в Ютуб и ми излезе, че са взели участие в някакво реалити по малкия екран. Някаква възмутена руса жена от журито, която не различавам, възмутено ги прекъсва по средата на песента. Няколко секунди по-късно публиката изпада във екстаз и останалите от журито ги пускат да продължат.
Толкова за музикалната среда в България. Все отново да си напомним, че Юрий Шевчук от ДДТ е по-руски, а Айнщайн двойка по физика.
И Фрея, и Аегония бяха подгряващи групи на друго музикално събитие с българско присъединяване, което пропущаме с необятно затворени уши, като че ли българската сцена гъмжи от звезди и не си коства да ги означаваме.
Цена Коев е българката в многонационалния план Vivaldi Metal Project - величествен план на тайнствения италианец Maestro Misteria, който събира десетки звезди, с цел да пишат и извършват симфоничен метъл по претекстове от типичен композитори като Вивалди, Шуберт, Моцарт и Албиньони. Основен композитор на Vivaldi Metal Project е брачният партньор на Цена Живко Коев.
Двамата до неотдавна живяеха в Испания, наскоро се завърнаха в България и към този момент живеят в Бургас. Преди няколко месеца Tsena Koev (по този метод се изписва на британски и с това име към този момент е в редица интернационалните класации) издаде първия си албум и Маестро Мистерия пристигна в България, с цел да го показват дружно.
Послепис
През 2019 година бях жури в състезанието Web Report. Омагьоса ни текстът на сътрудника Райко Байчев от Actualno " " От тоя текст разбрах за някои си Ангел и Сузанита, които били доста известни.
Вчера изкибичих през целия ден в Пловдив, с цел да очаквам концерта на Цена. На прилежащата скамейка в парка момче и момиче на 18 година (подслушах, че това ще им е първото гласуване), си говореха... за политика. Аргументирано, умело, цитирайки западни и съветски издания с детайлности, които даже и аз бях не запомнил. Всъщност се сваляха, политиката беше, с цел да върви диалога.
Час по-късно, в двора на музикалното учебно заведение, други младежи си говореха... за книги. Надпреварваха се да се фукат кой какво е прочел. (Още го няма на български, само че оня ден излезе на британски...). Междругото певицата на Aegonia сама е създател на фентъзи книги под името Неа Станд. (Това го научих от Българска национална телевизия, които се оказа, че.)
А малко по-късно като цялостен дебил не можех да се включа в диалога по какъв начин не знам си кой античен инструмент би се вписал в не запомних коя естетика. Разговор сред деца, или айде - младежи, на по двайсетина години.
Тук би трябвало да има извод. Но извод няма. Просто имах шанса вечера да попадна в един хубав баснословен свят на младежи, за който и аз не бях схванал. И ми се прииска да ви споделя за него.
На 3 септември в една дребна софийска зала тази група прави концерт, дружно с още 2 други сходни на нея. Малко е евентуално да сте били измежду публиката, залата е за стотина места.
Вчера, на 4-ти септември в една още по-малка зала в Пловдивското музикално учебно заведение същите тези три групи направиха концерт, за който евентуално съвсем никой не е схванал.
Защо тогава ви занимавам с тях?
Защото за мен, който съм луд на тематика музика и дръзвам да настоявам, че имам сетива за нея, този дребен концерт в Пловдив пред трийсетина души аудитория, е музикалното събитие на последните няколко години.
А от през вчерашния ден вечерта въртя непрестанно този дребен албум, чувам го към този момент десетки пъти. И дръзвам да настоявам, че е измежду най-интересните и приятни албуми, правени в миналото у нас.
Групата се споделя Aegonia . Инструментите са им виолончело, фагот, кларинет, китара, цигулка, контрабас и тарамбука. Не просто свирят. Разказват приказки. От келтския и българския фолклор. За лунната пътека и срещите със самодивата.
Млади хора на по двайсетина и няколко години. Истински музиканти, които владеят инструментите си. Живеят в музиката. Сами пишат текстовете си. Творят приказките си.
Още не са звезди. Ужасно притеснителни са. Изчервяват се, когато се пробвам да им кажа, какъв брой са невероятни и сепнато изясняват, че на едно от частите объркали нещо и в действителност имат доста да учат.
Преди тях на сцената са Freija .
Можете ли да повярвате, че тази ария е българска?
Всъщност е тяхна, авторска. На норвежки. Текст Теодора Стоянова - Фрея, музика - отново тя и брачният партньор й Добрин Стоянов. Всичките им песни са на норвежки, като се изключи една, която е на фински. Инструментите им са китара, тамбура и норвежка лира, която техен другар изработил особено за тях.
Всъщност Фрея има от кое място да ги знаете. След концерта потърсих нещо техно в Ютуб и ми излезе, че са взели участие в някакво реалити по малкия екран. Някаква възмутена руса жена от журито, която не различавам, възмутено ги прекъсва по средата на песента. Няколко секунди по-късно публиката изпада във екстаз и останалите от журито ги пускат да продължат.
Толкова за музикалната среда в България. Все отново да си напомним, че Юрий Шевчук от ДДТ е по-руски, а Айнщайн двойка по физика.
И Фрея, и Аегония бяха подгряващи групи на друго музикално събитие с българско присъединяване, което пропущаме с необятно затворени уши, като че ли българската сцена гъмжи от звезди и не си коства да ги означаваме.
Цена Коев е българката в многонационалния план Vivaldi Metal Project - величествен план на тайнствения италианец Maestro Misteria, който събира десетки звезди, с цел да пишат и извършват симфоничен метъл по претекстове от типичен композитори като Вивалди, Шуберт, Моцарт и Албиньони. Основен композитор на Vivaldi Metal Project е брачният партньор на Цена Живко Коев.
Двамата до неотдавна живяеха в Испания, наскоро се завърнаха в България и към този момент живеят в Бургас. Преди няколко месеца Tsena Koev (по този метод се изписва на британски и с това име към този момент е в редица интернационалните класации) издаде първия си албум и Маестро Мистерия пристигна в България, с цел да го показват дружно.
Послепис
През 2019 година бях жури в състезанието Web Report. Омагьоса ни текстът на сътрудника Райко Байчев от Actualno " " От тоя текст разбрах за някои си Ангел и Сузанита, които били доста известни.
Вчера изкибичих през целия ден в Пловдив, с цел да очаквам концерта на Цена. На прилежащата скамейка в парка момче и момиче на 18 година (подслушах, че това ще им е първото гласуване), си говореха... за политика. Аргументирано, умело, цитирайки западни и съветски издания с детайлности, които даже и аз бях не запомнил. Всъщност се сваляха, политиката беше, с цел да върви диалога.
Час по-късно, в двора на музикалното учебно заведение, други младежи си говореха... за книги. Надпреварваха се да се фукат кой какво е прочел. (Още го няма на български, само че оня ден излезе на британски...). Междругото певицата на Aegonia сама е създател на фентъзи книги под името Неа Станд. (Това го научих от Българска национална телевизия, които се оказа, че.)
А малко по-късно като цялостен дебил не можех да се включа в диалога по какъв начин не знам си кой античен инструмент би се вписал в не запомних коя естетика. Разговор сред деца, или айде - младежи, на по двайсетина години.
Тук би трябвало да има извод. Но извод няма. Просто имах шанса вечера да попадна в един хубав баснословен свят на младежи, за който и аз не бях схванал. И ми се прииска да ви споделя за него.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ