98 г. от убийството на Тодор Александров
На 31 август 1924 година, край село Сугарево(Мелнишко), в Пирин планина е погубен Тодор Александров.
Той е изтъкнат български бунтовник, именит лидер на Вътрешната македонска революционна организация.
Роден е на 4 март 1881 година, в щипската махала Ново село, в фамилията на учителя Александър Попорушев и Мария Хаджиянева-Попорушева. От 1888 година учи в Радовиш, където татко му е изпратен като преподавател. След няколко години се връщат в Щип и продължава образованието си в родния си град, където приключва ІІІ прогимназиален клас. В 1895 година постъпва в българското педагогическо учебно заведение в Скопие, което приключва в 1898 година с отличен триумф. В Скопие на 16-годишна възраст се включва във Вътрешната македоно-одринска революционна организация, отдаден от шефа на учебното заведение Христо Матов.
През 1901-1902 година до момента в който преподава в Кратово, Павел Шатев се пробва го притегли в кръга на гемиджиите, само че Александров отхвърля.
Шатев написа за познанството си от този интервал с Александров:
„ Той диреше пътища и способи на деяние с цел да се провежда масата и се основат грамадни организации, които да бъдат ръководени от един център, който център в даден миг да разполага тялом и духом с хората на тия градски и селски организаци и за осъществяването на известни революционни акции. Така той мислеше за основаването на една мощна и гъвкава революционна организация, когато аз мислех единствено по какъв начин ще можем да създадем някой атентат. “
През март 1903 година, Александров е задържан от турските управляващи и наказан на 5 години затвор от ексклузивен съд в Скопие. Това му попречва да взе участие в Илинденско-преображенското въстание.
След 13 месеца през април 1904 година е освободен с помощта на амнистията, издействана от българското държавно управление за българските политически пандизчии в Македония и Одринско. През образователната 1904-1905 година Тодор Александров е назначен за основен преподавател във ІІ класно учебно заведение в Щип. Същевременно е определен и за член на околийското управление на ВМОРО в Щип.
През декември 1904 година след едно стълкновение на чета на ВМОРО с турските войски в ръцете на властта попада писмо, от което се схваща за неговата революционната активност. Предупреден в точния момент, Тодор Александров се укрива и през януари 1905 година се причислява към четата на Мише Развигоров, с което свършва легалният интервал от живота му. Александров е пратеник от щипския регион на първия областен конгрес на Скопския революционен окръг.
След 1906 година Александров се издига като един от ръководителите на Скопския революционен окръг. Той се употребява с име на прагматичен и кадърен уредник, изравен надалеч от непотребните теоретични разногласия, които по това време раздират ВМОРО и даже водят до братоубийствени битки. По отношение на външните врагове на българското население в Македония – турските управляващи и опитите на Сърбия да приготви почвата за завземане на Македония Тодор Александров е праволинеен.
В края на 1907 година е извикан от Христо Матов да поеме касата на Задграничното посланичество на ВМОРО, след убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов.
В началото на 1911 година дружно с Христо Чернопеев и Петър Чаулев е определен за член на Централен комитет на ВМОРО.
По време на войните за Национално обединяване, под негово директно управление са проведени и осъществени атентатите в Щип (ноември 1911 г.) и Кочани (август 1912 г.), които са един от мотивите за експлоадирането на Балканската война през 1912 година
По време на Балканската война, в която ВМОРО поддържа напълно българската войска и войските на българските съдружници – Сърбия, Гърция и Черна Гора в взаимната им битка против Османската империя, Тодор Александров е отпред на чета №52 на Македоно-одринското опълчение, която доближава до 117 души, и с нея навлиза в град Кукуш и го предава на настъпващите български военни елементи.
По-късно е в щаба на 9 велешка тайфа. Награден е с медал „ За военна заслуга “.С експлоадиране на войната сред балканските съдружници и усилването на сръбския и гръцкия гнет над българското население в Македония през 1913 година дружно със своите съратници Тодор Александров провежда изпращането на чети в Македония.
На 1 август 1913 година Александров праща писмо до Григор Василев и Никола Милев с указания от Христо Матов да пропагандират за Независима Македония, в случай че това не стане за това Македония да влезе като самостоятелна област в Албания или най-малко Битолския вилает, в краен случай Костурско, Охридско, Дебърско и Тетовско.
Тази активност се ускорява изключително след Междусъюзническата война през 1913 година, когато в Македония избухва Охридско-Дебърското въстание, и след началния интервал на Първата международна война, когато България към момента не се е присъединила в нея.
С включването на България в Първата международна война през октомври 1915 година Тодор Александров е мобилизиран и служи в Щаба на Действащата войска. По това време структурите на Вътрешна македонска революционна организация напълно се вливат в състава на българската войска. Самият Александров поставя значително старания за организирането на администрацията в освободените земи.
Преди да се самоубие, един от най-големите български поети – Пейо Крачолов Яворов изпраща прощалното си писмо до него:
“Драги Тодоре,
Прости ми ти, дано ми простят и всички други, че променям на Македония. Аз загивам тук.
Ще легна при моята блага Лора.
Целувам те, надълбоко разчувстван от грижите, които постави за мене през дни на огромни тествания. Благодаря за тия деветстотин лв. помощ от организацията, без които от дълго време бих починал от апетит, наместо от патрон, както ми приляга.
Кажи на Македония, когато отидеш там, че нейният наследник (аз се смятам за неин) умря в свободна България, увенчан с една най-мръсна клюка. И когато тя бъде свободна, дано един приятел пристигна на гроба ми и каже: “Поздрав от нашата майка мъченица – тя към този момент е щастлива! ”
Предай моите сърдечни поздрави на домашните си!
Горещо притискам ръцете на Христо Матов и Хр. Татарчев и Ал. Протогеров.
Целувам те. Сбогом
Твоя Пейо
В тия дни на терзания, аз не можах да подредя разписките. Моля те подреди да стане, както намериш за добре!
Същи ”
През 1918 година, във връзка 15-та годишнина от Илинденското въстание в освободеният град Крушово, Тодор Александров написа публикация за българското възобновление:
„ Възраждането – битките за родна църква и учебно заведение – е общо дело на целия български народ.
Наред с българите от Мизия и Тракия, в тая битка са взели живо присъединяване българите от Македония, Моравско и Добруджа.
Българите от градовете Скопие, Охрид, Струга, Прилеп, Велес, Щип, Кукуш и други се бориха като един човек за отменяне на омразното гръцко духовно робство и за сдобиване със свое родно духовенство и църква и с български учебни заведения.
Моравските българи, преди всичко от градовете Ниш, Пирот, Враня и други, зеха интензивно присъединяване в тия битки.
И Добруджа не остана надире в тая битка: тулчанските българи в своите уредени учебни заведения дълго време служиха за образец на останалите български градове. “
След края на Първата международна война, през 1919 година, Александров дружно с военачалник Александър Протогеров, Петър Чаулев и Коце Ципушев, възвръща Вътрешна македонска революционна организация. В извънредно комплицираната конюнктура на вътрешни битки и обезсърчение Тодор Александров съумява да възвърне структурите на организацията и се издига като неин началник с огромен престиж измежду бежанците в България и популацията във Вардарска Македония. Основна цел на организацията е обединяване на обособените елементи на Македония в една самостоятелна, а в дълготраен проект и самостоятелна единица като единствен метод за опазване на българщината в нея.
ВМРО стартира напълно да управлява политическия живот в Пиринска Македония. В отговор на опитите на държавното управление да раздухва междуособните битки измежду бежанците от Македония и да преследва дейните дейци на Вътрешна македонска революционна организация, по напътствие на Тодор Александров е погубен министърът на войната в земеделското държавно управление Александър Димитров, четите на Вътрешна македонска революционна организация краткотрайно завземат Кюстендил и Неврокоп (днес Гоце Делчев).
През 1923 година Вътрешна македонска революционна организация на Тодор Александров поддържа Деветоюнския прелом. В битката си против сръбската и гръцката власт в Македония Тодор Александров употребява най-различни политически и военни средства, търси разнообразни съдружници.
През юни 1920 година, той издава окръжно с апел към популацията на Македония да гласоподава за комунистическите претенденти на идните през ноември 1920 година избори за законодателно заседание на Кралството на сърби, хървати и словенци. На изборите тези претенденти получават изненадващо висока поддръжка във Вардарска Македония.
Както написа в своите „ Спомени “ Иван Михайлов Вътрешна македонска революционна организация поддържа най-крайните партии, борещи се против режима в Белград. Оценката за изгодата от сходна поддръжка на Вътрешна македонска революционна организация за комунистическите сили обаче е нееднозначна заради македонизма, който по-късно стартират да прокарват споделящите комунистическите хрумвания, както и опциите за интервенция на Съветска Русия в национално-освободителните придвижвания на Балканите.
През 1924 година, след триумфа на руските представители да завоюват един от ръководителите на Вътрешна македонска революционна организация Димитър Влахов, а по-късно и Петър Чаулев, във Виена е подписан Майският манифест, с който Вътрешна македонска революционна организация се съгласява да работи взаимно с комунистическите партии на Балканите.
Тодор Александров афишира, че не е подписал персонално този документ. Подложен на напън от страна на тогавашното българско държавно управление на Александър Цанков, той обществено се отхвърля от всевъзможни контакти с комунистическите сили.
Въпреки това Вътрешна македонска революционна организация изпада в изолираност, като си печели враждебността освен на дотогавашните неприятели на българщината в Македония и на комунистическото придвижване, само че и на държавното управление в София.
В тази конюнктура на 31 август 1924 година, в местността Равна бука, край село Сугарево, в Пирин планина, Тодор Александров е погубен.
Макар че физическите убийци са осъдени доста скоро от Вътрешна македонска революционна организация, към момента няма явен отговор въпросът кой е същинският подстрекател за убийството на Тодор Александров. Погребан е един до различен с бодигарда си Панзо Зафиров при параклиса „ Свети Илия “ до село Сугарево.
Всяка година към датата на кончината на великият лидер на Вътрешна македонска революционна организация, на гроба му, край параклиса „ Свети Илия “ се събират членове и симпатизанти на ВМРО-БНД, които отдават респект на този огромен труженик на българщината в Македония.
Поклон!
Източник: Памет Българска
Той е изтъкнат български бунтовник, именит лидер на Вътрешната македонска революционна организация.
Роден е на 4 март 1881 година, в щипската махала Ново село, в фамилията на учителя Александър Попорушев и Мария Хаджиянева-Попорушева. От 1888 година учи в Радовиш, където татко му е изпратен като преподавател. След няколко години се връщат в Щип и продължава образованието си в родния си град, където приключва ІІІ прогимназиален клас. В 1895 година постъпва в българското педагогическо учебно заведение в Скопие, което приключва в 1898 година с отличен триумф. В Скопие на 16-годишна възраст се включва във Вътрешната македоно-одринска революционна организация, отдаден от шефа на учебното заведение Христо Матов.
През 1901-1902 година до момента в който преподава в Кратово, Павел Шатев се пробва го притегли в кръга на гемиджиите, само че Александров отхвърля.
Шатев написа за познанството си от този интервал с Александров:
„ Той диреше пътища и способи на деяние с цел да се провежда масата и се основат грамадни организации, които да бъдат ръководени от един център, който център в даден миг да разполага тялом и духом с хората на тия градски и селски организаци и за осъществяването на известни революционни акции. Така той мислеше за основаването на една мощна и гъвкава революционна организация, когато аз мислех единствено по какъв начин ще можем да създадем някой атентат. “
През март 1903 година, Александров е задържан от турските управляващи и наказан на 5 години затвор от ексклузивен съд в Скопие. Това му попречва да взе участие в Илинденско-преображенското въстание.
След 13 месеца през април 1904 година е освободен с помощта на амнистията, издействана от българското държавно управление за българските политически пандизчии в Македония и Одринско. През образователната 1904-1905 година Тодор Александров е назначен за основен преподавател във ІІ класно учебно заведение в Щип. Същевременно е определен и за член на околийското управление на ВМОРО в Щип.
През декември 1904 година след едно стълкновение на чета на ВМОРО с турските войски в ръцете на властта попада писмо, от което се схваща за неговата революционната активност. Предупреден в точния момент, Тодор Александров се укрива и през януари 1905 година се причислява към четата на Мише Развигоров, с което свършва легалният интервал от живота му. Александров е пратеник от щипския регион на първия областен конгрес на Скопския революционен окръг.
След 1906 година Александров се издига като един от ръководителите на Скопския революционен окръг. Той се употребява с име на прагматичен и кадърен уредник, изравен надалеч от непотребните теоретични разногласия, които по това време раздират ВМОРО и даже водят до братоубийствени битки. По отношение на външните врагове на българското население в Македония – турските управляващи и опитите на Сърбия да приготви почвата за завземане на Македония Тодор Александров е праволинеен.
В края на 1907 година е извикан от Христо Матов да поеме касата на Задграничното посланичество на ВМОРО, след убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов.
В началото на 1911 година дружно с Христо Чернопеев и Петър Чаулев е определен за член на Централен комитет на ВМОРО.
По време на войните за Национално обединяване, под негово директно управление са проведени и осъществени атентатите в Щип (ноември 1911 г.) и Кочани (август 1912 г.), които са един от мотивите за експлоадирането на Балканската война през 1912 година
По време на Балканската война, в която ВМОРО поддържа напълно българската войска и войските на българските съдружници – Сърбия, Гърция и Черна Гора в взаимната им битка против Османската империя, Тодор Александров е отпред на чета №52 на Македоно-одринското опълчение, която доближава до 117 души, и с нея навлиза в град Кукуш и го предава на настъпващите български военни елементи.
По-късно е в щаба на 9 велешка тайфа. Награден е с медал „ За военна заслуга “.С експлоадиране на войната сред балканските съдружници и усилването на сръбския и гръцкия гнет над българското население в Македония през 1913 година дружно със своите съратници Тодор Александров провежда изпращането на чети в Македония.
На 1 август 1913 година Александров праща писмо до Григор Василев и Никола Милев с указания от Христо Матов да пропагандират за Независима Македония, в случай че това не стане за това Македония да влезе като самостоятелна област в Албания или най-малко Битолския вилает, в краен случай Костурско, Охридско, Дебърско и Тетовско.
Тази активност се ускорява изключително след Междусъюзническата война през 1913 година, когато в Македония избухва Охридско-Дебърското въстание, и след началния интервал на Първата международна война, когато България към момента не се е присъединила в нея.
С включването на България в Първата международна война през октомври 1915 година Тодор Александров е мобилизиран и служи в Щаба на Действащата войска. По това време структурите на Вътрешна македонска революционна организация напълно се вливат в състава на българската войска. Самият Александров поставя значително старания за организирането на администрацията в освободените земи.
Преди да се самоубие, един от най-големите български поети – Пейо Крачолов Яворов изпраща прощалното си писмо до него:
“Драги Тодоре,
Прости ми ти, дано ми простят и всички други, че променям на Македония. Аз загивам тук.
Ще легна при моята блага Лора.
Целувам те, надълбоко разчувстван от грижите, които постави за мене през дни на огромни тествания. Благодаря за тия деветстотин лв. помощ от организацията, без които от дълго време бих починал от апетит, наместо от патрон, както ми приляга.
Кажи на Македония, когато отидеш там, че нейният наследник (аз се смятам за неин) умря в свободна България, увенчан с една най-мръсна клюка. И когато тя бъде свободна, дано един приятел пристигна на гроба ми и каже: “Поздрав от нашата майка мъченица – тя към този момент е щастлива! ”
Предай моите сърдечни поздрави на домашните си!
Горещо притискам ръцете на Христо Матов и Хр. Татарчев и Ал. Протогеров.
Целувам те. Сбогом
Твоя Пейо
В тия дни на терзания, аз не можах да подредя разписките. Моля те подреди да стане, както намериш за добре!
Същи ”
През 1918 година, във връзка 15-та годишнина от Илинденското въстание в освободеният град Крушово, Тодор Александров написа публикация за българското възобновление:
„ Възраждането – битките за родна църква и учебно заведение – е общо дело на целия български народ.
Наред с българите от Мизия и Тракия, в тая битка са взели живо присъединяване българите от Македония, Моравско и Добруджа.
Българите от градовете Скопие, Охрид, Струга, Прилеп, Велес, Щип, Кукуш и други се бориха като един човек за отменяне на омразното гръцко духовно робство и за сдобиване със свое родно духовенство и църква и с български учебни заведения.
Моравските българи, преди всичко от градовете Ниш, Пирот, Враня и други, зеха интензивно присъединяване в тия битки.
И Добруджа не остана надире в тая битка: тулчанските българи в своите уредени учебни заведения дълго време служиха за образец на останалите български градове. “
След края на Първата международна война, през 1919 година, Александров дружно с военачалник Александър Протогеров, Петър Чаулев и Коце Ципушев, възвръща Вътрешна македонска революционна организация. В извънредно комплицираната конюнктура на вътрешни битки и обезсърчение Тодор Александров съумява да възвърне структурите на организацията и се издига като неин началник с огромен престиж измежду бежанците в България и популацията във Вардарска Македония. Основна цел на организацията е обединяване на обособените елементи на Македония в една самостоятелна, а в дълготраен проект и самостоятелна единица като единствен метод за опазване на българщината в нея.
ВМРО стартира напълно да управлява политическия живот в Пиринска Македония. В отговор на опитите на държавното управление да раздухва междуособните битки измежду бежанците от Македония и да преследва дейните дейци на Вътрешна македонска революционна организация, по напътствие на Тодор Александров е погубен министърът на войната в земеделското държавно управление Александър Димитров, четите на Вътрешна македонска революционна организация краткотрайно завземат Кюстендил и Неврокоп (днес Гоце Делчев).
През 1923 година Вътрешна македонска революционна организация на Тодор Александров поддържа Деветоюнския прелом. В битката си против сръбската и гръцката власт в Македония Тодор Александров употребява най-различни политически и военни средства, търси разнообразни съдружници.
През юни 1920 година, той издава окръжно с апел към популацията на Македония да гласоподава за комунистическите претенденти на идните през ноември 1920 година избори за законодателно заседание на Кралството на сърби, хървати и словенци. На изборите тези претенденти получават изненадващо висока поддръжка във Вардарска Македония.
Както написа в своите „ Спомени “ Иван Михайлов Вътрешна македонска революционна организация поддържа най-крайните партии, борещи се против режима в Белград. Оценката за изгодата от сходна поддръжка на Вътрешна македонска революционна организация за комунистическите сили обаче е нееднозначна заради македонизма, който по-късно стартират да прокарват споделящите комунистическите хрумвания, както и опциите за интервенция на Съветска Русия в национално-освободителните придвижвания на Балканите.
През 1924 година, след триумфа на руските представители да завоюват един от ръководителите на Вътрешна македонска революционна организация Димитър Влахов, а по-късно и Петър Чаулев, във Виена е подписан Майският манифест, с който Вътрешна македонска революционна организация се съгласява да работи взаимно с комунистическите партии на Балканите.
Тодор Александров афишира, че не е подписал персонално този документ. Подложен на напън от страна на тогавашното българско държавно управление на Александър Цанков, той обществено се отхвърля от всевъзможни контакти с комунистическите сили.
Въпреки това Вътрешна македонска революционна организация изпада в изолираност, като си печели враждебността освен на дотогавашните неприятели на българщината в Македония и на комунистическото придвижване, само че и на държавното управление в София.
В тази конюнктура на 31 август 1924 година, в местността Равна бука, край село Сугарево, в Пирин планина, Тодор Александров е погубен.
Макар че физическите убийци са осъдени доста скоро от Вътрешна македонска революционна организация, към момента няма явен отговор въпросът кой е същинският подстрекател за убийството на Тодор Александров. Погребан е един до различен с бодигарда си Панзо Зафиров при параклиса „ Свети Илия “ до село Сугарево.
Всяка година към датата на кончината на великият лидер на Вътрешна македонска революционна организация, на гроба му, край параклиса „ Свети Илия “ се събират членове и симпатизанти на ВМРО-БНД, които отдават респект на този огромен труженик на българщината в Македония.
Поклон!
Източник: Памет Българска
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ