Днес черпят хора с интересни имена
На 30 юни църквата празнува Събор на Св.св. 12 апостоли - Апостолите са персонажи в християнството, учениците на Иисус Христос, определени да проповядват новото обучение.
Освен това народът отбелязва като независим празник през днешния ден и Павловден, въпреки че съгласно църковния календар той се чества на 29 юни (Ден на Светите апостоли Петър и Павел).
Събор на светите дванадесет апостола е празник, честван от античност след деня на славните първовърховни апостоли Павел и Петър († ок. 67 г.).
Св. правоверен цар Константин Велики (274-337) построил в Цариград храм на името на светите Дванадесет апостола. Съществуват данни за празнуването на празника от IV век.
Като чества паметта на всеки един от дванадесетте апостоли настрана, Църквата еднообразно благоговее и пред целия техен събор. Защото Свещеното Писание и Преданието, като възхваляват трудовете и мъченическата гибел настрана на всекиго от дванадесетте апостоли, популяризират ги всички дружно и равночестно.
По думите на Св. Писание всички те са другари Божии (Йоан 15:14), и когато Син Човечески седне на престола на славата Си, те всички ще седнат на дванадесет престола, с цел да съдят дванадесетте Израилеви колена (Мат. 19:28). Светото Предание назовава всички дванадесет апостоли славни и всехвални.
Павловден (или още: Павльовден, Павлувден) е български празник, който се отбелязва основно в Източна България, за предотвратяване от огън, пожар, гръм, и по-рядко от градушка. Свързва се с националните показа за унищожителната мощ на огъня.
На Павловден не се работи (не се жъне) и не се пали огън даже за подготвяне на храна. В Източна Тракия не се меси самун, за де не се сплъстява и червясва брашното.
Народни традиции
Народен празник, който се отбелязва основно в Източна България, за предотвратяване от огън, пожар, гръм, и по-рядко от градушка.
Свързва се с националните показа за унищожителната мощ на огъня.
На Павловден не се работи и не се пали огън дори за подготвяне на храна. В Източна Тракия не се меси самун, за де не се сплъстява и червясва брашното.
На Петровден няма строга възбрана за работа, само че на Павльовден хората не работят, с цел да се предпазят от пожари. Не се пали огън в този ден, не се меси и пече самун, с цел да не се опече и житото на равнищата. Народната мъдрост поучава:
" На Петровден да жънеш, с цел да не го одуха, а на Павльовден леж по очи, с цел да не го възпламени! " – " Малък Павльо огромни бели прави! " ( " Паулус " значи " дребен " ).
Имен ден честват хората с имената Апостол и Апостолка. От гръцки то значи " делегат ".
Освен това мотив да почерпят имат и хората с имената Цоло, Павел, Павла, Павлина, Павлета, Павлети, Павлин, Павлина и Павел.
Освен това народът отбелязва като независим празник през днешния ден и Павловден, въпреки че съгласно църковния календар той се чества на 29 юни (Ден на Светите апостоли Петър и Павел).
Събор на светите дванадесет апостола е празник, честван от античност след деня на славните първовърховни апостоли Павел и Петър († ок. 67 г.).
Св. правоверен цар Константин Велики (274-337) построил в Цариград храм на името на светите Дванадесет апостола. Съществуват данни за празнуването на празника от IV век.
Като чества паметта на всеки един от дванадесетте апостоли настрана, Църквата еднообразно благоговее и пред целия техен събор. Защото Свещеното Писание и Преданието, като възхваляват трудовете и мъченическата гибел настрана на всекиго от дванадесетте апостоли, популяризират ги всички дружно и равночестно.
По думите на Св. Писание всички те са другари Божии (Йоан 15:14), и когато Син Човечески седне на престола на славата Си, те всички ще седнат на дванадесет престола, с цел да съдят дванадесетте Израилеви колена (Мат. 19:28). Светото Предание назовава всички дванадесет апостоли славни и всехвални.
Павловден (или още: Павльовден, Павлувден) е български празник, който се отбелязва основно в Източна България, за предотвратяване от огън, пожар, гръм, и по-рядко от градушка. Свързва се с националните показа за унищожителната мощ на огъня.
На Павловден не се работи (не се жъне) и не се пали огън даже за подготвяне на храна. В Източна Тракия не се меси самун, за де не се сплъстява и червясва брашното.
Народни традиции
Народен празник, който се отбелязва основно в Източна България, за предотвратяване от огън, пожар, гръм, и по-рядко от градушка.
Свързва се с националните показа за унищожителната мощ на огъня.
На Павловден не се работи и не се пали огън дори за подготвяне на храна. В Източна Тракия не се меси самун, за де не се сплъстява и червясва брашното.
На Петровден няма строга възбрана за работа, само че на Павльовден хората не работят, с цел да се предпазят от пожари. Не се пали огън в този ден, не се меси и пече самун, с цел да не се опече и житото на равнищата. Народната мъдрост поучава:
" На Петровден да жънеш, с цел да не го одуха, а на Павльовден леж по очи, с цел да не го възпламени! " – " Малък Павльо огромни бели прави! " ( " Паулус " значи " дребен " ).
Имен ден честват хората с имената Апостол и Апостолка. От гръцки то значи " делегат ".
Освен това мотив да почерпят имат и хората с имената Цоло, Павел, Павла, Павлина, Павлета, Павлети, Павлин, Павлина и Павел.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ